Питието от ферментирал пчелен мед се смята за напитка на мъдреците и поетите
Автор: Здравка Христова Снимки: Авторът
Медовината е най-древната и най-проста ферментация на пчелен мед, вода и дрожди. Този еликсир е най-древната напитка, която човек е произвеждал и консумирал. Тя е по-стара от виното и бирата и дава името на Медения месец. Това разказва Любомир Милинов от София.
За медовината е известно, че един месец след сватбата младоженците са я пиели като афродизиак. В древността войниците са надигали бокалите с нея, за да са издръжливи по време на военни походи. Смятали са я за напитка на мъдреците и на поетите. Древните са казвали: „Във виното е истината, а в медовината е здравето".
Това не е вино с мед, не е ракия с мед. При виното ферментира гроздов сок, а при медовината ферментира пчелен мед. Единственото общо между виното и медовината е само процесът на така наречената тиха ферментация, разказа Милинов. Той е член на Асоциацията на свободните реконструктори, чиято житейска мисия е да пресъздават исторически събития и да връщат днешния забързан и обсебен от стреса българин към живота и бита на предците.
Медовината може да има широка гама от вкусове в зависимост от произхода на меда, както и на добавките, включващи плодове и подправки, а също и от закваската, употребена по време на ферментацията, и, разбира се – времето на отлежаване.
Мекият вкус и богат аромат на медовината може да очарова всеки. В търговската мрежа тя се намира трудно. Някои производители представят бяло вино с добавен мед за медовина, но то няма нищо общо с оригиналната напитка. Има много видове фалшива медовина (т. нар. faux-meads), които всъщност са евтини вина с голямо количество добавен мед.
Медовината може да бъде дестилирана с алкохолно съдържание, колкото на бренди или ликьор. Тази версия се нарича медна ракия (honey jack). Някои медовини може да запазят оригиналния аромат от използвания мед, някои може да се считат за десертни вина. Произвеждат се също така сухи медовини, а някои дестилатори дори предлагат и газирана медовина, посочва Любомир Милинов.
На цвят медовината е много различна – от почти прозрачна до много тъмна. Вкусът на пчелния мед е по-комплексен и фин от този на плодовете и малца. От тук следва, че хората, които пият медовина, имат по-чувствителни вкусови рецептори.
Желателно е поне час преди консумацията й напитката да се охлади. Сервира се в чаша за червено вино, за да може течността да има по-голямо пространство за аерация. Именно след контакта й с въздуха ще усетим най-добре букета от вкусове и аромати на питието на мъдреците и поетите. По думите на Любомир Милинов то се цени като напитка за следобедните часове или за аперитив.
През вековете е било получавано след ферментация на диви дрожди и бактерии, живеещи в обелките на плодовете или в самия мед. Тези дрожди общо взето имат противоречив резултат и в наше време някои пивоварни са изолирали специални щамове, които използват за направата на напитката. Те са създадени, за да запазват по-добре от бирените и винените дрожди деликатния аромат на мед.
Класическата рецепта за производство на питието се изпълнява от разреден с вода пчелен мед в определено съотношение и добавени дрожди, за да започне ферментацията. По избор може да се добавят плодове и билки за овкусяване. Има варианти, при които се добавя хмел, при други – малини, както и лимон.
Напитката трябва да отлежи минимум една година, за да се превърне в годна и добра за консумация медовина. Има медовини, които отлежават в дъбови бъчви и по 6 години преди да бъдат бутилирани, разкрива любопитни детайли Любомир Милинов. Но строго предупреждава: „Препоръчителни количества за пиенето им няма. Това не е сироп за кашлица, че да го мериш с лъжичка. Мярката е: кой колкото може да носи. Стандартно този тип питие съдържа от 11 до 20 алкохолни процента, които обаче се усвояват по-бързо от организма от алкохола във виното. Но не разчитайте на това. Пие ли се медовина, не се сяда зад волана!“.
Производственият процес е труден и в повечето случаи хора без опит не постигат резултат. В интернет е пълно с всякакви рецепти за получаване на медовина и който иска, може да пробва. „Колкото производители на медовина има, толкова са и рецептите“, подчертава Любомир Милинов, който твърди, че е единственият вносител на питието от Словакия и Полша. В България не се харесват особено много сладките вина, но е въпрос на време медовината също да се наложи, смята той.
И добавя, че медовината винаги е била скъпа напитка. В древността ежедневно са я пиели само царе, крале и аристократи, а простолюдието не е имало възможност да си я купи. По средновековни възстановки и събори в страната се пие масово медовина и почитателите й стават все повече, убеден е Милинов.
Той обяснява още, че рецептите за медовина са опазени в Северна и континентална Европа, където е по-студено и лозите не виреят достатъчно добре. При нас с толкова много грозде и плодове и пет века под турско робство така се е случило, че сме изгубили традицията. Има богати исторически податки за производството на медовина в древността и никой не може да каже кога и как се е появила напитката и дали се е разпространила от едно място или паралелно е била открита на различни места.
Разнообразни исторически източници разказват как древните народи в предхристови времена са я приготвяли и консумирали на три континента – в Европа, Африка и Азия. И археологията подхвърля достатъчно информация. Доказателствата за това с какви храни са се хранили едно време хората по Земята се появяват с откриването на порцелана. Дървените съдове и меховете, използвани преди това, вече са безвъзвратно изгнили, а глинените съдове невинаги са били качествени, за да се запазят през вековете.
Първите находки, където са открити следи от напитки на основата на пчелен мед, са намерени в Китай порцеланови съдове отпреди 8000-9000 години.
Разбираемо, археологическите данни са оскъдни и невинаги може да им се има вяра, но имайки предвид мястото, което медовината заема в митологиите, ясно е, че е била много ценена. Много специалисти се обединяват около мнението, че тя е майката на питиетата, създадени на принципа на ферментацията.
Напитката на любовта, тайната на вечния живот, еликсирът на младостта, изворът на енергия и здраве – това е медовината, която са пиели нашите предци преди хилядолетия, и която ние преоткриваме днес.
Село в България носи името на напитката
На около 4 км от Попово по пътя за град Антоново в равнинна местност, но все пак на 300 м надморска височина, е разположено село Медовина. Край него преминава жп линията София – Варна.
Преди Освобождението населеното място селото е носило името Балджи Омур кьой, което ще рече селото на пчеларя Омур. Преди ХVІ в. обаче се е наричало с българското име Глоговиче, макар да се е намирало на около 2 км северозападно от сегашното си землище, в днешната местност Корията. Тогава е имало статут на соколарско село – в него живеели 12 соколари.
Българите от него избягали към Лудогорието от преследванията на черкезите. Те започнали да се заселват обратно тук през 60-те години на ХІХ в., главно прииждайки от Еленския Балкан, Тревненско и Габровско, а също и от различни поповски села. В средата на ХХ в. в Медовина идват и заселници от Кюстендилския и Врачанския край.
