Неотдавна заради натрупания силен стрес и пренапрежение в работата развих страхова невроза. По цели нощи не мога да спя.
Автор: доц. д-р Гео Нешев, дн
Непрекъснато ми се струва, че ме болят най-различни органи и че страдам от страшни болести. Животът ми се превърна в ад. Какво представлява това заболяване и как може да се справя с него?
Мартин Говедаров,
Смолян
Неврозите в съвкупност представляват група заболявания на нервната система, проявяващи се обикновено с нерязко изразени нарушения, преди всичко от страна на висшата нервна дейност. При тях психичното разстройство настъпва по психогенен път, но липсват грубите нарушения в отразителния процес. Налице е срив на висшата нервна дейност, като заболяването има функционален характер.
Могат да се изброят няколко основни типа прояви на неврози: 1. Неврози от уплашването и страхова невроза; 2. Неврастения; 3. Хистерия; 4. Натрапливи състояния и други. Всички те се характеризират като нарушения на психологичната хомеостатия.
По желание на нашия читател ще разгледаме само първите две.
Като начало трябва да отбележим, че те са различни форми на невроза, които трябва отчетливо да се различават. Така неврозите от уплашване се развиват под влияние на много емоции на уплаха, обусловена от външни причини (стихийни бедствия, автомобилни произшествия, бомбардировки през време на война и т. н.).
Болестен характер тези преживявания придобиват тогава, когато и след преминаването на преживяваната опасност остава извънредно силна или твърде продължителна емоция (преживяване) на уплаха. Впоследствие тя започва да възниква и при най-малкия повод. Физиологичната основа на неврозите от уплашване се изгражда от възникването на извънредно дълъг и лесно създаващ се условен рефлекс.
В основата на страховите неврози лежат разстройства на вегетативната нервна система, предизвикани от причини, които нямат нищо общо със страха. Например неудачи в сексуалното поведение – т.нар. еякулацио прекокс (предварително семеизпразване). Така са развива моносимптомна системна невроза – невроза, че ще се случи нещо нежелано. Появяват се неадекватни емоции на тревога, безпокойство, поради което се изграждат трайни условно рефлексни връзки, установява се динамичен стереотип.
Тези вегетативни нарушения водят до кризи, характеризиращи се със сърцебиене, задух, обилно изпотяване. Те се съпровождат с физиологично витално чувство за страх, което се „рационализира“ вторично и се напълва с определено психогенно съдържание. По време на световните войни например, е установен значително повишен брой на хората, заболели от страхова невроза, който намалява след на края на военните действия.
Видове страх
У едни форми се касае за неоснователен натраплив страх от заболяване – нозофобия. Тук спада страхът от заразяване, от венерическа болест (сифилидофобия), от побесняване (лисофобия) и свързания с нея страх и ужас да се доближиш до куче, страх от раково заболяване (канцерофобия).
Някои болни изпитват страх от преминаване на широко пространство, например площад (агорафобия), страх от тясно затворено пространство (клаустрофобия), страх от дълбочина (фобияглубини), който страх нерядко е свързан с натрапчива мисъл на болния да се хвърли от високо. Ереутофобията пък е страх от изчервяване пред хората, а танатофобия е страх от смъртта.
Установено е, че разпространеността на страховите неврози зависи от степента на травматизация и пренапрягане на нервната система, което на първо време се определя от съставените социални условия, в които индивидът съществува. Не подлежи на съмнение фактът, че неврозите се развиват и у съвършено здрави хора, при които степента на психични травми, т. е. свръхнатоварването на нервната система, надхвърля нейната поносимост. Разбира се, у хора със слаб тип нервна система неврозите се развиват по-лесно и при най-слабото й натоварване.
Профилактика
Профилактиката на страховите неврози се свежда, от една страна, до осигуряване на благоприятни външни условия на индивида, до намаляване до минимум на психичните травми, а от друга – до укрепване на нервната система, до повишаване на нейната поносимост.
Правилното възпитание и природосъобразният начин на живот имат в това отношение огромно значение. Важна роля играе и тонусът на нервната система: ентусиазмът, жизненият подем към определена цел, осъзнатото отношение към трудностите. Всичко това повишава работоспособността на нервната система и възпрепятства развитието на различни неврози.
Голяма е ползата и от балнеосанаториално лечение, съчетано с физиотерапевтични и климатични средства.
Изкуствотерапията (или арттерапията) е също важна съставна част на психотерапията. То допринася значително за реинтеграцията на болестно променената личност, нейната ресоциализация и реадаптация. Както виждаме, всички изброени термини започват с представката „ре“, което значи възвръщане към живота, възстановяване на загубеното поради болестта, намиране на място в обществото.
В целия свят са създадени кабинети за лечение чрез изкуство. В България също има такива терапевтични центрове за лечение чрез рисуване, музика, танци и дори театрални постановки. Те обаче са все още недостатъчни и трябва да кажем, че широкото им внедряване в практиката е въпрос на бъдеще.
При прилагането на терапията най-голямо значение имат катарзисът и засилването на общностното чувство. Следователно лечебните мероприятия чрез рисуване, музика, поезия и др. трябва да се подбират, дозират и комбинират с други средства за лечение по възможно най-подходящия начин, след индивидуална преценка, което е въпрос на професионална компетентност.
Предимства на арттерапията
Да, чрез заниманията си с изкуство болните отреагират своите мъчителни преживявания, постепенно се приобщават към обществото и неговите изисквания и придобиват самочувствие на хора, способни да творят. Ето основните качества и преимущества на арттерапията:
- болният я приема с желание, защото това, от една страна, е съобразено с неговите възможности и вкус, а от друга, това за него е откъсване от болничното еднообразие и почивка от някои тежки форми на лечение;
- създава чувство за пълноценност у болния, което е от изключително значение за него;
- чрез тази форма на лечение леко и приятно болният се приучава към дейност, която постепенно се увеличава по трудност и по обем;
- рисувайки сюжети, свързани с личните му преживявания, болният се разтоварва от напрежението и страха, които придружават тези преживявания, т.е. получава се катарзисен ефект, който е първа стъпка към връщането му в нормалните жизнени стереотипи;
- повишава естетическата култура на болните, разширява техния кръгозор;
- премахва чувството на „самотност в болестта“;
- заниманията с изкуство, освен лечебна, имат и диагностична стойност, което за сегашното състояние на психиатричната наука е особено важно;
- някои произведения на душевно болните, от които са създадени множество колекции, определено имат художествена, учебна и научна стойност.
