Ще правят три нови научни центъра към Селскостопанската академия

Предстоящата реформа в Селскостопанската академия (ССА) предвижда създаването на три нови научно-координационни звена. Това са Център за изследване и иновации в земеделието, храните и устойчиво управление на ресурсите, Център за изследване и иновации в животновъдството, рибарството и аквакултурите и Център за генетични изследвания и селекционна мрежа в земеделието.
Целта, както е формулирана от работната група по осъществяване на реформата, е „изграждане на благоприятна среда за засилено партньорство и по-добро сътрудничество между научните структури на ССА, постигане на ефективна система за научни изследвания, ускорен трансфер на знания в практиката и комерсиализация на научните продукти".

Първият център трябва да обедини седем научни звена – Института по почвознание, агротехнологии и защита на растенията „Н. Пушкаров" – София, по аграрна икономика – София, по земеделие в Кюстендил, по тютюна и тютюневите изделия – с. Марково, Пловдивска област, по декоративни растения в София, Агробиоинститут – София, Института по криобиология, хранителни технологии – София и този за изследване и развитие на храните в Пловдив.

Под шапката на втория център ще минат Институтът по животновъдни науки в Костинброд, Земеделският институт в Шумен, по планинско животновъдство и земеделие в Троян, по рибни ресурси – Варна, по рибарство и аквакултури в Пловдив, Земеделският институт в Стара Загора, както и този по семезнание „Образцов чифлик" – Русе.
Към третия център се предвижда да бъдат включени Добруджанският земеделски институт в Генерал Тошево, Институтът по лозарство и винарство – Плевен, по розата и етерично-маслените култури в Казанлък, по зеленчуковите култури в Пловдив, по овощарство – Пловдив, по царевицата и фуражните култури в Кнежа, по земеделие в Карнобат, по полските култури в Чирпан и Институтът по растителни и генетични ресурси в Садово.

Част от тези научни звена ще бъдат извадени от структурата на Селскостопанска академия и прехвърлени към Българската академия на науките и някои университети. Според декларираните засега виждания на членовете на работната група към БАН ще преминат Институтът по декоративни растения в Негован, Агробиоинститутът в София, този по криобиология, хранителни технологии – София, и Институтът по рибни ресурси – Варна.
Институтът по семезнание „Образцов чифлик" – Русе, ще бъде прехвърлен организационно към Русенския университет „Ангел Кънчев“, Земеделският институт в Стара Загора – към Тракийския университет, а Институтът по земеделие – към Аграрния университет в Пловдив.

На заседанието на работната група от 23 септември 2015 г. е отпаднало първоначалното намерение Институтът по животновъдни науки в Костинброд да премине към Лесотехническия университет.
През октомври се предвижда планът за реформата на ССА да бъде предложен за  обществено обсъждане. Част от институтите вече обявиха, че въпросната реорганизация се прави непрозрачно. Те настояват да останат в структурата на Селскостопанска академия, тъй като всяко сливане и преструктуриране според тях ще доведе до съкращения и затваряне на много от научните им звена.

„В средите на Селскостопанска академия, БАН и университетите усилено се коментира бъдещето на ССА. Отдавна са известни интересите на ректори на вузове и ръководството на БАН за включване в структурата им на научни звена от ССА, което по наше мнение не само че няма да подобри и повиши научния капацитет на институтите, но ще доведе до нарушаване на тяхната интеграция и сътрудничество.

Съществува опасност подобни действия да доведат до ликвидирането на цели направления в аграрната наука и тяхното приложение в практиката", се казва в декларация на учените, изпратена до държавните институции.
Те предлагат проектът за развитие на всеки институт да бъде обсъден и приет от научния съвет с участие на браншови организации и да стане част от общия проект за реформи в ССА.

В категории: Съвети за земеделието , Горещи новини