В разложкото Горно Драглище правят селски туризъм не с пари, а със сърце
Автор: Десант
Масръцовани мъжето като гудета, мърмори възрастна жена в разложкото село Горно Драглище и новодошлите туристи не разбират и дума от казаното. Няколко часа по-късно, омаяни от разложките народни песни, обичаи, вкусни местни ястия и салати от зеленчуци, набрани направо от градината, хората се ориентират, че на местен диалект репликата се отнася за мъже, които са се напили като прасета.
Научават още, че в разложкото наречие има думи като гуде - прасе, пицикурчи - свински черва, чекане - червено цвекло, суи чушчи, траеник. Тази екзотика е част от причините дойде ли човек веднъж в село Горно Драглище, задължително да повтори.
Тук правят селски туризъм не с пари, а със сърце. Селцето е
в подножието на Рила, на 13 км от Разлог и на 10 км от Банско. На 5 км от него е друго китно село - Добърско, в което се намира една от най-старите църкви у нас, под егидата на ЮНЕСКО.
Близостта на Горно Драглище до Банско е едно от предимствата на селището, тъй като тук отсядат много гости, които съчетават карането на ски с ваканцията на село.
Населението е около 1000 души и тези, които не са заети в хотелите в зимния курорт, от десетина години развиват селски туризъм. Някои стопани предлагат не само уютно настаняване и местни специалитети, но и разходки сред местните природни забележителности.
Сред атракциите в Горно Драглище е валявицата - мнозина от околността идват да перат черги, одеяла и килими в дървеното корито с бърза вода. От това място тръгва и една от екопътеките в района, а недалеч от селото се намира и с. Баня, прочуто с минералните си извори.
Но една от най-големите тайни, обвита в мистика, стари истории и дървесна пепел, е прочутият местен колбас нафпавок. Той е подобие на банския старец, но за разлика от него се прави само през декември, най-много до края на януари, разказва Дешка Кротева, царицата на местния селски туризъм.
Името на този интересен и вкусен колбас идва от пълненето на накълцаното месо в мехурите - то се тъпче, "нафпва", както казват местните, а после се добавят подправките - риган, джоджен, домашна чубрица, кимион, мента, черен пипер и сол.
"Месото е най-хубавото от гудето - рибица, бут и плешка, а от едно гуде - най-много десет бройки излизат. Сушим го на тавана - даже и тавана не можеш да си ремонтираш, иначе къде ще си правиш нафпавока. Стои на решетки, за да се проветрява и се молим зимата да е студено, че иначе не става. После го заравяме в пепел, тя го консервира и там стои, докато ти издържи сърцето", казва колоритната стопанка Дешка.
Когато за пръв път участвала със своя нафпавок на изложение в чужбина, италианските дегустатори възхитени възкликнали, че това е българското прошуто.
Старите хора в селото разказват, че се прави от векове по този край и че Разложката долина е единственото място, където този колбас може да узрее и да добие неповторимия си вкус и аромат. Но тъй като направата му е скъпо начинание, а времето за отлежаване е дълго, с годините традицията почти изчезнала.
Дешка Кротева е сред малкото майсторки, която заедно с още 20-ина семейства в селото, все още прави чудния колбас и съхранява стария занаят. Мъжът на Дешка цял живот е бил тракторист, а тя преди 1989 г. разнасяла вестници към местния пощенски клон. После имали цех за трико с 13 работници, след това пък гледала крави.
Никога не съм бездействала, за мен срамна работа няма, по-срамно е да не работиш, казва Дешка Кротева. Тя и семейството й живеят в къща, строена през 70-те години.
"На мен ми харесва селския начин на живот и искам всеки, който дойде в нашия дом, да се докосне до него. Той не е много лесен, но не е и за изхвърляне - в задния двор има всичко за направа на зимнина".
Със селски туризъм се хванала съвсем случайно. "През 2006 г. започнахме, и то без да знаем, че ще започнем. Трябваше да се настани човек в къща в селото, с детенце, щели да ходят на сноуборд. И точно на Бъдни вечер там гърми бойлерът.
Викат ме мен - само ти можеш да реагираш! - казват, помолих поне за половин час, да сменя чаршафите в стаята на децата, защото другаде нямаше къде да се спи. Имахме и една печка "Чудо" и му казвам на човека - ако си слагаш дървата, ще се грееш, ако не - ще мръзнеш.
Трябваше да остане две вечери. На Бъдни вечер седна с нас, разказа ми, че бил архитект, работел по Израел, по целия свят, рекох му - ти акъл нямаш тук при мен да дойдеш, а той ми отвръща, че не знам какво му давам. Осем дни стоя този човек, Господ си знае работата, сигурно неслучайно е гръмнал онзи бойлер.
Така започна всичко", разказва Дешка.
Започват да я търсят туроператори, домът й да се пълни с хора. "Бабите ми казват - не можем да разберем защо си бедна, като си толкова богата". В началото гостите в къщата ползвали обща баня. Дошло време да се сертифицира. Идват, а аз не вярвам - има толкова луксозни къщи, та моята ли... А те, бяха унгарци, ми казаха - ние не търсим
луксозни къщи, хора търсим.
Гостите на Дешка в Горно Драглище са от целия свят - Япония, Индия, Австралия, Нова Зеландия...И това, че банята още не е ремонтирана не ги притеснява - харесват традициите и топлината в старата селска къща, вкусните гозби, готвени на "циганска печка" и в тавите, останали от свекървата на Дешка.
"Тези яденета джиджи-биджи не ги отбирам, аз съм по селските манджи", казва тя. Като дойдат гости, ги посрещат две местни баби, облечени в носии. Масата е заредена със "селски манджи" - пържени пиперки с домати, кромид и праз, погача, сланинка, ялова баница, която се меси и вие само с брашно, мая и малко олио.
Гостите се обличат в традиционни народни носии от Разложкия край, участват в различни обичаи - булка, канене на кум. "Гостът става част от нашия селски бит, който е много интересен, не е като градския - скучен. Много работим, но и много преживявания имаме. После играем хора, пеем песни, имаме много групи без преводач, но езиковата бариера не пречи", казва Дешка.
Според нея, хората трябва да повярват, че в селския туризъм има препитание и възможност за прилични доходи. "Няма да забогатееш, но и гладен няма да умреш- ето, на деветата година успях да си купя една циганска печка и фризер".
С годините в дома й вече са изградени общо пет стаи за гости. "Но се стремя да включвам колкото може повече хора от селото и техните къщи, така общо имаме 20 стаи. Кой има сладко, кой шушони, кой боб, сланинка, мляко, сирене, така можем да се развиваме.
Понякога идват и по 80 човека наведнъж у нас - тясно е, но когато ти е широко сърцето можеш всеки да нахраниш. Нощувките са наблизо, а всички забавления стават при нас".
Според Дешка Кротева, на туриста не трябва да се гледа като на "човека с петте лева". "За мен той не е турист, а прекрачи ли ми прага е гост и става част от нашето семейство. Когато забравиш парите, нещата тогава се случват. Селският туризъм - не знам, професия ли е, занаят ли е, но е нещо много сладко, с пари не може да се купи. Такъв е моят селски живот".
