Находките от древния некропол заминават за Брюксел
Автор: Веселин Максимов
Откритите във Варненския халколитен некропол златни накити, признати за най-старото обработено злато в света, ще гостуват в Европейския парламент. Те ще бъдат изложени в Брюксел от 12 до 16 октомври.
В древното гробище от късната каменномедна епоха са били погребвани отишлите си от този свят представители на една високоразвита общност, обитавала брега на Варненското езеро през втората половина на петото хилядолетие преди Христа. То е разкрито през 1972 г., като досега от него са разкопани от археолозите 308 гроба.
За белгийската столица заминават 339 златни образци с общо тегло около кило и половина. Сред експонатите са нагръдна плоча, масивни гривни, украшения, апликации, два жезъла, златни фигурки на бик, както и керамични чиния и купа, украсени с геометрични мотиви, нарисувани със златна боя. Изложбата е озаглавена „Златните съкровища на България. Варна и най-старото обработено злато в света", а находките, които представя, са от фонда на Регионалния исторически музей – Варна. Тя ще бъде подредена във фоайето на третия етаж в ЕП.
Резултати от археологическите проучвания, проведени в последно време в най-стария солодобивен център в Европа, явяващ се на практика и първият праисторически градски център на Стария континент – къснонеолитния и халколитен комплекс Провадия-Солницата, хвърлиха нова светлина върху историята и на Варненския некропол.
Както уточнява в своя публикация в сп. „Будител“ чл. кор. д. и. н. Васил Николов от НАИМ: „Производството и търговията със сол е основната причина за изпреварващото развитие на района на Провадия-Солницата и Варненските езера в контекста на къснохалколитните общности на Балканите. Солта от Провадия-Солницата е причина за появата на най-богатия в Европа некропол през V хил. пр. Хр., именно Варненския, наречен „златен“.
Васил Николов припомня, че освен като продукт за битова употреба, в онези безумно далечни вече времена солта е играела ролята на обменен еквивалент, т.е. на пари. В този смисъл той квалифицира древния комплекс край Провадия като „първия монетен двор на Европа“.
Ученият изказва предположение, че през късния неолит продукцията на солниците, предназначена за „пазара“, е била транспортирана с лодки по Провадийска река до Варненското езеро, където по всяка вероятност са били сключвани търговските споразумения по онова време, а оттам била превозвана на юг по Черно море.
