В последните години наблюдаваме повишен интерес към алтернативните начини на лечение. Струва ми се обаче, че доста безотговорно се посяга
Автор: доц. д-р Гео Нешев, дн
към лечебните треви и други нетрадиционни средства. Може ли да изясните доколко са безобидни те?
Дойчин Коняров,
Шумен
Още през ХVІІІ в. писателят дамаскин Йосиф Брадати пуска в употреба думата „враговщини“, чрез която обобщава всичките невежествени практики, чийто бум преживяваме напоследък, като по този начин ги определя като враждебни и вредни за човека, появили се в резултат на нечувана простотия.
И действително, условията на съвременния живот ни предразположиха към известно връщане към природата в търсене на нейните, до колкото може в началото на ХХІ в. да се определят като „чудодейни“, лечебни продукти. За жалост този „ренесанс“ на растителни лечебни средства се използва обаче се само от специалисти и хора с отговорно отношение и поведение към здравето и живота, но и от редица самозванци без чувство за отговорност към проблемите на болните и умиращите.
Става дума за разни шарлатани, набедени доктори, баячи, вражалици или просто шмекери. За това се иска съвсем малко – човекът да има поне средно образование, да не е осъждан, да не е луд/уви, тук се срещат изключения.
Всичко това извежда на преден план въпроса, поставен от читателя – безопасна ли е т. нар. алтернативна медицина?! Преди всичко липсата на контрол създава риск от прилагането на токсични средства. Най-интересното е, че всичките тези „открития“, „нововъведения“, „стародавни илачи“ и т. н., отправени като лавина от предложения към най-високи институции в нашата страна, са подкрепени обикновено с десетки благодарствени писма и „доказателствени“ инстанции от „излекувани“ хора. Този изпитан метод се прилага и в редица писания по вестници и сайтове.
Впрочем т. нар. „народни лечители“ понастоящем могат да се разделят на две категории. Едните са честни, искрени хора, които наистина вярват в своите възможности да лекуват (естествено поради липса на елементарни медицински познания) със заимствани от деди и прадеди методи и средства, въпреки че в повечето случаи се заблуждават). Другата – за съжаление по-голямата част – са хитри комбинатори, които, разбирайки цялата изгода от невежеството и ниската здравна култура на българина, са се превърнали в безцеремонни търгаши със здравето на хората.
И едните, и другите обаче в някои случаи действително помагат. Но това става главно благодарение на психотерапевтичното въздействие или т. нар. „плацебо“ ефект, който за съжаление само единици от нашите професионални лекари умеят да ползват. И тъжната констатация от всичко това е, че сме се върнали много назад във времето.
Още през ХVІІІ век никъде не съм видял толкова много самовили и магьосници, колкото в българската земя. Ако се вдигне от гроба рилският монах, би видял, че и след цели три века пак същото – у нас е пълно с екстрасенси, ясновидци, магически лечители и разни хитреци.
Не може да не си дадем сметка, че живеем във времето на бурното развитие на науката и затова смятам, че тон и мерило на здравеопазването трябва да дава научната медицина. За сметка на това в ерата на високите технологии българската държава (институции, медии, книжен пазар и други) се явява в ролята на меценат на активната комерсиална простотия.
Необоснованата увереност на някой „лечител“, че е способен да упражнява занятие или да дава съвети в област, в която не притежава необходимите специални знания, умения и опитност, както и пренебрежителното му отношение към възможното настъпване на фатални усложнения не бива да се отминава с лека ръка (както и действителност става у нас!).
В НК съществува чл.123, според който се предвижда наказание до пет години лишаване от свобода за причиняване другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или друга правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност. Съгласно нормативната база, за упражняването на такава дейност трябва да има разрешение, т. е. диплом или удостоверение, а знанията и опитността на „лечителя“ да са проверени по съответния ред. А според чл.324 от НК „Наказва се всеки, който упражнява занятие или професия без да има съответната правоспособност или разрешение“.
Такова разрешение може да издава само Министерството на здравеопазването.
Но Законът за народното здраве е един анахронизъм, тъй като в него се съдържат множество разпоредби, които унижават достойнството на човека и не служат на медицината. Ето защо Здравното министерство в лицето на Изпълнителната агенция по лекарствата трябва да внесе предложения за изменения и допълнения в съществуващото законодателство, които да позволят контрол върху дейността и халтурщината на многобройните „лечители“, съветници, писачи на безотговорни и престъпни писания, според които се лекуват всички видове злокачествени заболявания с лека ръка, всички автоимунни заболявания и т. н.
