Който и репертоар на театър извън София да погледнете (че дори и на столичен), неминуемо ще се натъкнете на високия процент на комедиите в месечния график за представленията. Отговорът го знаят и тези, които правят театър, и тези, които го гледат – по-лесно се пълни салонът, а това, няма какво да се лъжем, е страшно важно в днешно време.
Именно това е била идеята и на Борислав Чакринов, шефа на бургаския „Адриана Будевска“, когато е поканил Богдан Петканин да гостува на сцена край морето, а режисьорът от своя страна привлякъл за идеята Руслан Мъйнов. Половината условности да оставим настрана, та да обърнем внимание на другата половина – известният комик не се съгласява току-така да участва в театрални представления заради изключително наситената си програма и безкрайните си телевизионни ангажименти.
Но за приятели, като за приятели. Мъйнов и Петканин се познават още от НАТФИЗ, когато новобранецът в специалност „Режисура“ търсел отчаяно някой от „актьорите“, който да участва в негова контролна продукция. Всички „тежкари“ масово отказвали, докато Руслан Мъйнов (въпреки че бил четвъртокурсник тогава!) се съгласил без много увещания.
И… „Стая 1313“ от Рей Куни. Играна по всички сцени у нас, във всевъзможни варианти и с всякакви заглавия. Този път - на бургаска сцена. Още отначало Чакринов и Петканин обясняват за Рей Куни.
Почти низвергнат от българската театрална критика, защото в началото на 90- те години на миналия век, по време на най-свирепите години на дивия „преход“, всички масово го поставяли, за да оцелеят. (Вижте пак по-горе онова за пълните салони).
Истинските майстори обаче много добре знаят, че комедията е най-трудният жанр. По-сложен за изпълнение и от трагедията, и от драмата. „Тук е страшно важно едно напасване, едно случване на факти – актьорите с режисьора, всеки един с другия, настроението с музиката, играта с настроението…„ – разпалено обяснява Богдан Петканин. Ако всичко това се навърже – публиката ще е доволна. Ако не – сбогом, комедия!
За щастие на сцената край морето това се е случило и белег за това е най-истинският критерий – билетите свършват много бързо. На Руслан Мъйнов партнират Анелия Луцинова, Аглика Бояджиева, Зорница Константинова, Стоян Памуков, Тони Минасян, Николай Стоименов, Асен Лозанов и Димитър Мартинов от бургаската трупа.
Работата е била по ноти и сега остават представленията, където всички заедно ще се забавляват до пълно раздаване. Режисьорът през смях обяснява, че след дългия период, през който работи в Русия, тук си е направо пълна свобода.
В онази страна директорите на театри се сърдели сериозно, ако едно театрално представление трае по-малко от три часа. И без значение дали постановчикът има свое виждане по въпроса, трябва непременно да го напасне с това безусловно изискване.
Което тук Богдан Петканин е погазил напълно умишлено, с една-единствена цел – да се получи стегната и взривна постановка, целяща най-важното – удовлетворението на зрителя.
Шефът на театъра Борислав Чакринов пък, с тънка усмивка на администратор разяснява, че много пъти зали са оставали празни на премиери на произведения от Шекспир например. От Чехов пък – още повече.
Но на пиеса от Рей Куни никой, никъде, никога не е виждал свободни места. И така – Рей Куни до дупка, за пълни салони. Успех на новата постановка на сцената на „Адриана Будевска“ в Бургас!
