У нас има два вида животновъди - истински и създадени от субсидиите
27 Октомври 2015, Вторник
Животновъдите сме два вида - едните са такива като мен, а другите ги роди Европейският съюз, те ходят по инстанциите и ползват облагите на субсидиите.
Такова обобщение прави 43-годишният овцевъд Александър Александров от берковското село Балювица, който отглежда 150 овце от аборигенна порода.
Навремето Александър практикувал екзотична професия - имал лунапарк с люлки и виенско колело и обикалял цяла България с пълното си оборудване. „Един ден стигнах до извода, че дори една кокошка, дето струва пет лева, си знае леглото и реших да се откажа от това с панаирите - исках да съм близо до семейството и до децата си."
Прибрал се в родния си край и отворил два магазина за промишлени стоки - във Вършец и Берковица. По същото време негов братовчед го посъветвал да си купи и овце. Самият той, заедно с друг роднина на Александър, вече се занимавал с отглеждане на животни, държали под наем и сградите на стопанския двор в с. Балювица.
„Послушах го и така си купих първите няколко овце. Постепенно стадото ми се увеличи до 20 глави, сега са 150", разказва Александър. Покрай новото му начинание имало и куп проблеми, разбира се. Тъкмо завъртял новия бизнес и вече започнал да си стъпва на краката, когато се наложило да се махне от стопанския двор. Ликвидационният съвет, който разпродавал имуществото на бившата земеделска кооперация в Балювица, взел решение да събори оборите.
Животновъдите пробвали да направят свое обединение и с дружни усилия да спасят постройките, но така и не успели да се преборят с ликвидаторите. Това принудило Александър да си купи земя, на която си построил собствено стопанство. Днес фермата му заема 4,7 декара, а общата застроена площ на сградите е 800 кв. м.
Пробвал да кандидатства за подпомагане по програма "Млад фермер", но условията не го устройвали и се отказал.
„Сметнете сами - става дума за 50 000 лева за целия програмен период, който е над 5 години. Като се разхвърля по месеци се получават едни вноски от по 700 лв. Като извадим от тях и осигуровките, какво остава? Кредитите са още по-зле – у нас лихвата е 14%. В Швейцария, например, кредитите за фермерите са безлихвени", казва стопанинът. Как се оправя сам, без помощ?
Най-напред започва да дава издоеното от овцете мляко на мандра. Разбира се със собствениците за една цена, след няколко месеца те започват да я свалят. Бавят с месеци заплащането за изкупеното мляко и много хора изобщо не получават парите си.
В момента изкупните цени са 30-40 ст. за литър краве мляко и 1,20-1,30 лв. за овчето. "Животновъдите са смачкани и много от тях това лято приключиха заради ниските изкупни цени", казва фермерът.
Затова Александър решава да затвори цикъла, за да не е зависим от никого. Помага му и закалката от дядо му, който е завършил училище по преработка на млякото в гр. Кула и години наред е работил по мандрите.
Сблъсква се с това, че у нас не се предлагат обучения за хора, които искат да се занимават с животновъдство.
„Мнозина мислят, че като са квасили мляко в къщи, ще могат да правят и сирене, но нещата не са толкова прости. В същото време, за да се научиш да правиш това, у нас се иска да запишеш цяла магистратура в Университета по хранителни технологии в Пловдив, а държави като Франция и Италия предлагат триседмичен курс", казва Александър.
Така той решава да повика опитен мандраджия технолог, който да го научи да прави сирене. Взима готова лиофилизирана закваска и от нея прави закваска-майка, която сменя веднъж на седмица.
„Два са основните микроорганизми, които участват във ферментацията - лактобацилус булгарикус и стрептококус термофилус. Няма как да правиш истинско българско сирене от сборно мляко, събирано от пунктовете. Хубаво сирене става от млякото на здрави животни, то трябва да е добре съхранено и хигиената да е на много високо ниво, за да се получат полезните микроорганизми, които да унищожат "мръсните" бактерии", обяснява технологията Александър.
Наскоро той решава да се регистрира по Наредба 26, за да има право на законни директни продажби на мляко и сирене от фермата си. Построява допълнителни сгради, прави помещение за съхранение и зреене на сиренето, поставя хладилна вана, отваря още едно работно помещение.
Освен на директни клиенти във фермата, Александър продава сиренето си и овчето кисело мляко и на фермерския пазар в столичния кв. "Борово". И крои планове да купи 10-12 крави, за да развива фермата. "Защото животновъдството не е бизнес, то е начин на живот".
„Мнозина мислят, че като са квасили мляко в къщи, ще могат да правят и сирене, но нещата не са толкова прости. В същото време, за да се научиш да правиш това, у нас се иска да запишеш цяла магистратура в Университета по хранителни технологии в Пловдив, а държави като Франция и Италия предлагат триседмичен курс", казва Александър.
