Ездата е емблематичен спорт за населеното място и благодарение на трите конни бази, създадени през последните години, то привлича интереса на любителите на селския туризъм
Автор: Калина Николова Снимки: Авторът
Като дете Филип Попов от разложкото село Бачево опитвал да убеди дядо си и баба си да продадат кравата и магарето и да си купят кон. Филип, чието име от гръцки означава конелюбец, не успял да ги придума, но години по-късно сбъдва детската си мечта.
И то не само като си купува един кон. Човекът създава цяла конна база с хотелска част, малък зоопарк и атракции, които привличат в разложкото селце туристи от цяла България и чужбина. Ездата е емблематичен спорт за населеното място и благодарение на трите конни бази, създадени през последните години, то привлича интереса на любителите на селския туризъм.
Бачево е било населено още от праисторическите хора в каменната епоха. Край селото са намерени най-старите останки на човешки живот в района от шестото и петото хилядолетие преди Христа. Смята се, че тук са живели хора от славянското племе смолени, които заедно с местното тракийско население са прародителите на днешните бачевци.
В района на селото е имало тракийско, римско и средновековно селище, а местната черква не е била разрушена дори при турското робство. Училището тук съществува още от 1830 г., а днес, за разлика от много планински села, в Бачево все още работи основно училище, има и детска градина.
Ако вземете няколко урока по езда, с кон може да стигнете до най-невероятни места в района на селището. Северно, на 6 км, е местността Перивол, чието името идва от персийски и означава „красива гледка”.
На 2 км пък е природният феномен „Гергьова скала”, откъдето се открива панорама към цялата Разложка котловина. Наречена е на името на свети Георги, за когото местните вярват, че е живял някога по тези места и е закрилял християните.
Заради това е бил подложен на гонения. Яхнал коня си, препуснал през гората и когато стигнал "Гергьова скала" пред него се открила пропастта. Тогава Бог дал крила на коня му и го спасил, а до ден-днешен върху скалата личат отпечатъци от конски копита.
На кон можете да стигнете и до двата параклиса край селото - "Свети Георги" и "Света Богородица", единият от които е построен с доброволен труд от местните хора върху основите на разрушен храм от 900-та година. По черен път от селото се стига и до минерален извор с лековита вода, която помага при екземи, рани, нервни и стомашно-чревни заболявания.
„Ездата до Рилския манастир изисква малко повече опит, защото преходът трае 7-8 часа. Можем да отидем на коне нагоре в Рила, в Пирин, има маршрути с езда по 3-4 дни, нощуваме в хижи, в палатков лагер, в Рилския манастир. Някои маршрути са по 45-50 км, други са по-кратки. Качваме се до връх Русалиите, слизаме до някоя река, после пак се качваме, маршрутът е разнороден и човек трябва да може да владее коня си - да може сам да се качи, да слезе, вечерта да го разседлае, да го нахрани, да се грижи за него", казва Филип Попов.
През 2003-2004 г. купих 6 дка земя в района на Бачево - тогава Банско не съществуваше в днешния си вид и земята беше по 3-4 лева на квадратен метър, разказва той.
„Година-две по-късно терените поскъпнаха рязко. Направих първата къщичка с алпийския покрив, а след това и конюшнята. Започнаха да идват доста групи - от фирми за тиймбилдинг, до туристи, които трябваше да се настанят някъде, но не искаха да се връщат в хотелите в Банско или Разлог. Лятото сме се събирали край барбекюто, напалим отвън голям огън, като дойде време за сън, разхвърляме слама и спални чували и сме спали под звездите. Това ме подтикна да направя още нещо", спомня си Филип за началото.
Така с помощта на голям кредит и финансиране по европейска програма той прави хотелската част и се заема сериозно със селски туризъм.
Необходими са поне десетина урока в рамките на две седмици, за да се научиш да яздиш и да изпитваш удоволствие от това, казва Надя, дъщеря на Филип и инструктор по езда.
„Колко лесно ще се научи човек, зависи от него - ако го е страх, става най-трудно, колкото и да е кадърен. Няма агресивни животни - те се отнасят с хората по същия начин, по който и хората с тях. Един добре обучен кон буквално може да чете мисли. Добре е да се държим с него така, както искаме той да се държи с нас", разказва младата жена.
Тя, макар да е завършила компютърна анимация, е изоставила софийския живот и живее в ранчото в Бачево. Грижи се за животните, обучава хората да яздят. През лятото, когато сестра й близначка Ваня се завръща от САЩ в Бачево, тя също помага в семейния бизнес. Ваня и съпругът й Джеси живеят в Аляска, но американецът се чувства в свои води в ранчото и с желание сервира на гостите и работи зад бара.
В трите конни бази в Бачево ще ви предложат обучение по езда, разходки с кон, терапия с коне. Може да се учат да яздят и съвсем малки деца, дори непроходили още.
Ездата е полезна за двигателните функции, тъй като човек се учи да пази равновесие по-добре, дори ходи по-изправен. Помага много и при проблеми с психиката - когато преодолееш страха към голямото животно, ставаш по-сигурен в себе си.
Когато конят е спокоен и кротък, вярва на хората и не се страхува, той те заразява с това настроение - ставаш спокоен, учиш се на търпение, енергията се предава. Но едно от тайнствата на конната езда е, че помага на деца с церебрална парализа, казва още Филип.
"Веднъж дойдоха родители с дете на 5 години, което тепърва се учеше да ходи. При първия урок го държаха от двете страни, споделиха, че се буди нощем като малките бебета. Пояздиха половин час, а на другата сутрин казаха, че за пръв път е спало непробудно. На втория урок детето стоеше само на коня, спокойно, весело размахваше ръчички", добавя Надя за чудодейните свойства на конната езда.
Баща й учи туристите да стрелят с истински старинен лък. „Ездата се комбинира със стрелба - старите българи са били отлични стрелци и ездачи. Много е забавно, защото в движение няма как да се прицелваш", казва Филип.
В базата има и малък зоопарк с различни животни, а ако не ви се язди, просто може да се поразходите по дъхавите поляни с билки и гъби.
Една от другите конни бази в селото пък през лятото организира лагер за деца. С това доказваме успешната практика на ученето сред животните и природата, казва Ива Попова, секретар на местното читалище и председател на Сдружението за култура и изкуство "Ортосия".
Тя е млад човек, завършил журналистика и специализирал в Полша, но избрал да се върне в родното село и да работи за неговото възраждане. Ива и съмишлениците й в сдружението се занимават с театър, възстановки на фолклорни ритуали и обичаи, тяхна е и идеята за фестивал на водата в с. Бачево с различни ателиета за малки творци.
Eдин от обичаите, които ентусиастите възраждат, е традиционният за селото ритуал по топене на китки за Гергьовден. Всяка мома носи китка цвете, на която с червен конец завързва някакъв предмет: пръстен, гривна, обица, мънисто. Това са знаците за разпознаване чия е китката.
После цветята се топят във вода в два кюпа, завързани с червен пояс. Кюповете стоят вързани до сутринта и символизират бъдещите новобрачни двойки. А фолклорът е белязал Бачево - официалният му празник е Тодоровден - Конският Великден за селото с конете.
