Малките тъмни зрънца са изключително важни за човешкото здраве
Растението, което ражда малките люти ароматни топчета на черния пипер, е вид тропическа лиана. Те се получават от ферментиралите му изсушени недоузрели червени плодчета. От зелените пък след изсушаване или мариноване в саламура или оцет се получава сходната подправка зелен пипер. А когато узрелите плодове се изсушат и обелят, се получава третият вид - бял пипер.
Историята на тази ароматна подправка, използвана широко и в народната медицина от векове, е изключително интересна. Смята се, че за пръв път като храна черният пипер е отгледан в Югозападна Индия. Един от най-известните английски историци и задълбочен изследовател на Римската империя например пише, че пиперът бил „любима съставка на най-скъпите римски ястия“.
Голямото разстояние, от което е докарвана подправката, както и повишаващото се търсене постепенно вдигат цената й дотолкова, че тя става почти равна на тази на златото. Известният енциклопедист Плиний Стари (23 – 79 г. сл. Хр.) пише, че почти „няма година, в която Индия да не изцежда от Римската империя поне петдесет милиона сестерции“ (50 млрд. щатски долара сегашни пари) за доставката на черен пипер.
През Средновековието подправката е била почти напълно забравена в Европа, тъй като малко били тези, които можели да си я позволят. Но високата цена на черния пипер се запазила и това бил един от стимулите, подтикнали португалците да търсят морски път до Индия, което прави през XV век Вашко да Гама.
В наши дни черният пипер заема една четвърт от световната търговия с подправки.
Малките тъмни и грапави зрънца са изключително важни за човешкото здраве, като това се дължи на особения им химичен състав. Главните компоненти в него са горчивият гликозид пиперин, етеричното масло, скорбялата и витамините Е и С.
Тази неочаквано добра комбинация дава възможност с подправката да се лекуват множество болести. Мленият черен пипер при местно приложение въздейства благоприятно на кожни болести, лишеи и т.н.
За лечението на витилиго в стари времена се ползвало следното средство: млян черен пипер се смесва със същото количество соево брашно и брашно от нахут. Към тази смес се добавя кокоша мазнина и всичко се разбърква до получаването на консистенцията на крем. Той се втрива в обезцветените участъци на кожата всяка вечер в продължение на 40 дни.
Приеман вътрешно, черният пипер изчиства белите дробове от влагата в тях. Прашец от него се разбърква с мед (1 с.л. черен пипер на 1 ч.ч. чист мед). Приема се по 1 ч.л. при ангина, кашлица, бронхит.
Същата рецепта дава отличен резултат при забавянето или липсата на месечен цикъл, повишава тонуса на организма и потенцията и действа диуретично.
При полови разстройства прашец от черен пипер се смесва със същото количество захар (за предпочитане кафява). 1/2 ч.л. от сместа се разтваря в чаша прясно мляко и се изпива.
За избавяне от камъни в бъбреците се изважда семката от черна стафида и вместо нея се слага зрънце черен пипер. Яде се по една стафида на седмица.
Освен всичко това черният пипер енергизира нервната система. При оток на мозъка и повишено вътречерепно налягане се дъвчат по 5-10 мин. зрънца черен пипер и стафиди, като слюнката не се поглъща, а се изплюва. Тази процедура се прави всекидневно в продължение на месец.
В 1 ч.ч. зехтин се добавя 1 с. л. млян черен пипер. Сместа се довежда до кипене на слаб огън и се оставя да ври 5-10 минути. Охлажда се и се прецежда. Полученото масло се втрива в отслабнали мускули при паралич, при неврит на лицевия нерв, радикулит, остеохондроза, болки в ставите.
Подправката подобрява храносмилането и укрепва мускулите на стомашно-чревния тракт. Тя подпомага изработването на повече стомашен сок и другите храносмилателни ферменти, поради което дори при преяждане човек не получава тежест в корема.
Противно на общоизвестното, черният пипер е особено полезен за тези, които страдат от гастрит, получен поради повишена киселинност. Той регулира химичния състав на храносмилателните сокове и тушира усещането за парене в стомаха. Освен това с негова помощ стомашно-чревният тракт започва интензивно да се съкращава и организмът по-бързо се изчиства.
При метеоризъм се взема 1 дафинов лист и се стрива на прах заедно с едно зрънце черен пипер. Тази смес се изпива с топъл чай.
Как да се лекуваме с подправката
Рецепта 1 (за лечение на липом): На парче ленен плат се слага 1 ч.л. черен пипер, намокря се обилно със спирт и се налага върху липома за 10-15 мин. Курсът на лечение е 2 седмици, като процедурата се прави 3 пъти дневно.
Рецепта 2 (за лечение на астма): В шише от 700 мл се смесват 200 г мед, пакетче смлян черен пипер и ракия до напълването му. Пие се 3-4 пъти дневно по 1 с.л., като преди употреба се разклаща. След тази терапия астмата напълно изчезва.
Рецепта 3 (при упорита кашлица): Смесват се мед със счукани черен пипер, ленено семе и индийско орехче. Взима се на всеки час по една кафяна лъжичка.
Рецепта 4 (за лечение на синузит): Счукват се добре 15-20 зърна черен пипер. Поставят се върху продълговато парче многопластова марля, която се намокря обилно със силна (60 и повече градуса) домашна сливова ракия. След това марлята се поставя на челото и се превързва с вълнен шал. Добре е така да престои цяла нощ. На сутринта марлята се маха, но вълненият шал се оставя на челото още няколко часа.
Тази процедура се прави само вечер и е желателно на следващия ден болният да не излиза навън. Повтаря се 5-6 дни. Поради това, че са възможни изгаряния, предварително челото може да се намаже с олио или зехтин. При силно парене марлята може да се махне по-рано, като на челото се остави само шалът.
Рецепта 5 (при простуда и грип): Взема се червено вино и се загрява с добавен в него счукан или смлян черен пипер. Напитката се пие гореща, след което болният трябва да легне и да се завие добре, за да се изпоти.
Рецепта 6 (при бронхопневмония): Парче памучен плат се мокри с първак ракия и се поръсва със счукан черен пипер. Слага се върху гърдите, като отгоре се покрива с хартия (или фолио за свежо съхранение) и се увива с вълнен шал. В никакъв случай обаче да не се слага в областта на сърцето! Стои се така, докато може да се търпи топлината.
Рецепта 7 (при ишиас): Разбива се добре едно яйце и се смесва с 1/2 ч.л. стрит на прах черен пипер. С получената смес се намазва парче памучен плат и се налага на болното място. Превързва се с вълнен шал и така се спи през нощта. На сутринта компресът се сменя. Това се прави, докато болката изчезне.
Рецепта 8 (при зъбобол): Смесват се щипка черен пипер с 1/4 чаена лъжичка обикновена готварска сол. Полученият прашец се държи в устата, където е болката, в продължение на 5-10 мин., след което се изплюва и устата се изплаква с хладка вода. Прилагана всекидневно, тази рецепта предотвратява появата на кариес, отстранява лошия дъх и спира кървенето от венците. Помага и при болки. Полезна е и при повишена чувствителност на зъбите.
