Прочутият Aладжа манастир край Варна е най-известният скален манастир по родното Черноморие и част от многобройните скални духовни центрове в страната през ХIII - ХIV в.
Автор: Камен Колев Снимки: Авторът
Името му означава „пъстър“. Смята се, че е съществувал още в раннохристиянската епоха, но във вида, в който изглежда и днес, е възникнал с разпространяването на отшелничеството през Х век по нашите земи.
Обителта принадлежи към група естествено образувани пещери в меките варовикови утайки на дъното на някогашното Сарматско море, което е покривало територията на почти цяла Югоизточна Европа преди около 12 милиона години.
Пещерата е присъствала по естествен начин в практиката на отшелниците и ранните монашески братства от IV - VI век, тъй като тя е основен символ в двете най-големи християнски тайнства - Рождеството и Възкресението. Според една теория, Аладжа манастир е бил част от голям комплекс от над 500 подобни духовни средища в Североизточна България, свързани с разпространението на мистичното християнско учение за божествената енергия исихазъм. Името му произтича от гръцката дума „исихия“, която означава "безмълвие" или "спокойствие“.
През XIV век исихазмът се превръща в широко разпространена монашеска практика, а после и в учение, което има за цел да възстанови връзката между човека и Бога. Според мнозина изследователи, появата на скалните манастири се свързва предимно с исихазма, но техният духовен разцвет настъпва през
XIV в., когато българският цар Иван Александър в 1360 г. официално признава исихазма.
Скалните манастири са разпространени предимно в Северна България - едни от другите известни манастирски комплекси в скали у нас са Ивановските скални манастири край Русе. Те са запазили ценни рисунки, надписи и стенописи с огромна художествена стойност.
Предполага се, че Аладжа манастир, подобно на другите скални манастири у нас, е възникнал още в раннохристиянската епоха, но в сегашния си вид бил изграден едва през Х век, когато по българските земи се разпространило отшелничеството. Той също бележи своя разцвет по времето на Втората българска държава.
Първите данни за Аладжа манастир се споменават в едно писмо на руския археолог Виктор Тепликов, който през 1828 - 1829 г. е на обиколка у нас и изследва руини и древни археологически паметници в Северна България.
Тогава той издава своите "Письма из Болгарии", но те нямат голяма научна стойност, тъй като руснакът преразказва легенди, чути от местни иманяри.
Константин Иречек също споменава манастира край Варна в своите "Пътувания по България", след като го посещава през 1884 г., а първото задълбочено проучване на обителта прави Карел Шкорпил, който през 1889 г. изготвя и конструктивен план. В него той очертава разкритите участъци с манастирската църква и четири от общежителните помещения на манастирския комплекс.
В началото на ХХ век излизат и публикации на Илия Венов и на архимандрит Инокентий, в които авторите разказват предания, както и резултатите от проучванията на Карел и Херминегилд Шкорпил. През 1912 г., по инициатива на братята, манастирът е обявен за народна старина, а в края на 50-те години на ХХ век - и за паметник на културата от национално значение.
Основните помещения на манастира - храм, църква за заупокойни молитви, параклис, гробница, кухня, трапезария, килии на монасите и стопански помещения са разположени на две нива във високата близо 40 метра варовикова скала.
На първото ниво, близо до стълбището за туристи, се намира манастирската църква. В едната й стена е издълбан малък олтар, който е бил украсен със стенописи. От тях днес са запазени само отделни фрагменти.
Според бележките на Карел Шкорпил и един акварел на художника Милен Сакъзов, който често е посещавал манастира в началото на века, в централната част на олтара е била изобразена света Богородица. Седяла е на висок трон, а в скута си е придържала Младенеца. Под изображението е открит пласт от по-стар стенопис, вероятно изобразяващ Исус Пантократор, който е датиран от периода ХI - ХII век.
В пода на църквата е изсечена каменна стълба, която през тесен коридор отвежда към другите помещения на първо ниво. В края й могат да се видят запазени шест монашески килии, които са били отделени една от друга с прегради от дърво. По-нататък се намират магерницата и трапезарията на манастира, също издълбани в скалата с формата на полукръг.
Източно от трапезарията се е намирала малка църква, под която е имало крипта. Смята се, че черквата е била предназначена за заупокойни молитви. От нея е започвала вита стълба, която е отвеждала към параклиса на второто ниво. Любопитни са находките около криптата в Аладжа манастир. В нея от епохата на Средновековието е имало само три гроба.
Учените предполагат, че и в тази света обител се е практикувало костите на починалите монаси да се вадят от гроба след 7 години и след изпълнение на определен ритуал да се полагат в обща костница. Нейното местоположение в Аладжа манастир обаче е неизвестно.
Единственото запазено зидано помещение в светата обител е параклисът на второто ниво. В него са се отслужвали ежедневните църковни служби, а по-важните и празничните литургии са се извършвали в манастирската църква.
Поради трудния достъп до параклиса, в него са били съхранени оригиналните стенописи от Средновековието. В най-добро състояние е композицията на тавана, която пресъздава Възнесение Христово. Изследователите датират стенописа от периода ХIII - ХIV век, когато Аладжа манастир е бил в разцвет.
На около 800 метра от скалния манастир, скрити в гъстия лес, се намират други пещери на три нива. Братя Шкорпил са ги нарекли "Катакомбите" по аналогия с култовите християнски средища в Римската империя. Второто ниво и тук е по-добре запазено, като до голямото помещение с неясно предназначение има пет гробни камери.
На две от стените са изсечени кръстове от раннохристиянската епоха с врязани букви "алфа" и "омега" в долната част. Смисълът на буквите е "Аз (Христос) съм първият и последният, началото и краят." На другите две нива има естествени пещери, които някога са били обитавани от монасите.
Тук са открити и археологически находки - парчета керамика, монети на император Юстиниан I Велики (527 - 565 г.), части от метална кадилница, които карат учените да смятат, че "Катакомбите" са били обитавани през раннохристиянската епоха IV - VI век.
И до днес не е ясно каква е връзката между групите паметници, разположени на малки разстояния един от друг. Възможно е манастирът и "Катакомбите" да са оформяли по-голям монашески комплекс. След падането на България под турско робство Аладжа манастир е бил изоставен. Местните християни обаче са продължили да го посещават, доказателство за което е откритият в криптата сребърен пръстен печат от
ХVIII век.
Обвит в мистерия, манастирът днес е притегателно място за туристи, богато на легенди за бродещи сред развалините призраци на монаси и подземни тунели, пълни със съкровища. През лятото тук се организира светлинно шоу, а през зимните месеци посещението на манастира става с предварителна заявка.
В приказно красивия парк, в който е разположен манастирът, има и музей, където можете да видите макети на обителта и "Катакомбите". Дори и да не вярвате в духове, внимавайте - местните хора разказват, че рано сутрин през пролетта, когато мъглата се стеле над гората, от скалите на манастира изплува фигурата на мистичния отшелник Рим папа, който търси на кого да повери своите древни тайни.
