От известно време наблюдавам повишено съдържание на слуз в изпражненията, придружено понякога с незадържането им.
Автор: доц. д-р Гео Нешев, дн
На какво се дължи и какво е лечението?
Колю Караиванов,
с. Ресен, общ. Велико Търново
Оплакванията, за които става дума, обикновено се дължат на смущения в някои от основните физиологични функции на червата (двигателна, секреторна, резорбционна и ензимна), на възпалителни процеси в чревната стена, на алергични причини, смущения в нервно-регулаторните механизми и други.
Механизмът на възникване на тези смущения е твърде различен, като физиологичните или болестни фактори упражняват различно въздействие, но винаги се намират под прякото влияние на централната нервна система.
Неволната дефекация може да се дължи на: 1. Ускорено изпразване на червата поради усилена перисталтика (движение); 2. Нарушение на резорбцията на червата; 3. Възпаление и усилена секреция на чревните жлези.
Понякога се открива само един от тези механизми, но по-често участват два или три. Така например при уплаха, а така също и при дразнене на червата от студ, въглена киселина или някоя друга причина по нервнорефлекторен път се появява усилване на чревната перисталтика, като нерядко се стига до неволна дефекация.
При неврози на червата, по чисто нервно-съдов ангиопаралитичен начин, може да се появяват своеобразни дефекации с богати на слуз изпражнения. Така се е стигнало до описвания от френските специалисти „колон иритабиле“ или синдром на „неспокойното черво“. Допуска се, че могат да възникнат функционални смущения в дебелите черва и рефлекторно в резултата на нервни травми, както и при заболявания на коремни и тазови органи.
При възпалителни заболявания на червата, предизвикани от микроби или техните токсини, се стига до засилена дефекация, придружена със слуз, нерядко примесена с кръв и гной.
От различните функционални смущения в дейността на червата най-важни са синдромите на двигателна недостатъчност и на чревните диспепсии.
Двигателната недостатъчност на червата се изразява в засилена или забавена перисталтика, при което се наблюдава неволно изпускане на фекалии или обратното – запек. Под чревни диспепсии пък се разбират нарушения на чревните функции, протичащи с диария, незадържане на фекалии, което се дължи на изменения на биологичната среда, предизвикани от недостатъчно смилане на храната в стомаха и червата поради ферментна недостатъчност, нервно-дистонични смущения с ускорен пасаж на храната през червата и промени и микробното им съдържимо (чревната бактериална флора).
При тези условия хранителните вещества в червата се подлагат на ненормално ферментно, гнилостно или мастно разпадане. Според това кой процес преобладава, се различават ферментна, гнилостна и мастна диспепсии.
Лечението трябва да се извършва само от опитни специалисти – гастроентеролози и изисква прилагането на медикаментозни средства и на някои психологични подходи (динамична терапия, хипноза).
Когато не се налага, не се препоръчва строга диета. Болните трябва да се хранят бавно, без да употребяват газирани напитки и изкуствени подсладители (сорбитол, фруктоза), да избягват мазни храни, фасул, алкохол, кофеин.
Народната медицина препоръчва употребата на дренки – сурови или под формата на ошав.
