Валери Симеонов: Няма опасност за България

Автор: Интервю на Севдалина Пенева

- Г-н Симеонов, защо ислямските терористи избраха да ударят отново Франция?

- Елементарното обяснение е, защото се приема, че Франция е център на европейската култура, а Париж - символ на сърцето на Европа. Има обаче по-дълбоки причини, които остават встрани от коментарите на международните анализатори. И тези причини се коренят в активната позиция на Франция във всички близкоизточни конфликти през последните десетилетия – Ирак, Афганистан, Либия, както и сега пряката ангажираност на нейната авиация с бомбардировки в Сирия.

Друга причина е смяната на поведението на Франция, която първоначално подкрепяше Башар Асад, след това – съпротивата срещу него, а сега предприе бомбардировки над обекти на „Ислямска държава”.
Третата причина е чисто вътрешна. Франция е много по-достъпна за терористични атаки, по-слабо защитена е от останалите големи европейски държави заради огромната си мюсюлманска общност, която пък живее в изолирани гета.

Франция има аморфна политика по отношение на имигрантите и на бежанците. Не толкова приятелска, колкото на Германия, но и не толкова категорична, колкото на Великобритания.
Слаба защита на границите и слаба вътрешна сигурност – такива са изводите, които се налагат след трагедията в „Шарли ебдо“ на 7 януари т.г. и кървавите събития в петък, 13-ти ноември.

Има и една друга много сериозна причина, която всички досега жестоко подценяват и никой не говори за нея. Това е тоталното расово разделение на френското общество.
Във Франция разделението започва още от детската градина. Децата на потомствените французи се обучават в определени училища, които видимо не са разграничени по никакъв начин, но в тях негласно не се приемат деца на имигранти. В тях няма да видите арабчета или негърчета, дори и да са пето поколение родени във Франция.

Отделно, има училища по крайните квартали, които изцяло са за малцинствата. Това е държавата на скритата, но жестока дискриминация Във Франция почти не се срещат араби или негри лекари, професори, преподаватели, да не говорим за ръководни държавни постове. Френското общество прилага една непрекъсната сегрегация, политика на разделяне, на изолация и в най-голяма степен от тази изолация са засегнати младите хора от нетрадиционно френски произход. Синовете на имигрантите.
Ето го и отговорът на въпроса – защо Франция, а не някоя друга европейска страна. Защото там има огромен контингент от млади, изолирани хора, които нямат никаква перспектива, освен да влязат в затвора или да работят нископлатена и нискоквалифицирана работа, при това – обикновено временна.

Това създава сериозни негативни настроения и търсене на реваншизъм, на ответна реакция. Тези хора много добре разбират, че никога няма да бъдат приобщени към френското общество и е нормално тяхното поведение да бъде агресивно и крайно. Оттам, и да се поддават на внушения, на религиозен фанатизъм и т.н.
Дори и Франция сега да реши да затегне границите, дори и да спре участието си във външни военни агресии, това не означава, че ще реши проблемите си. Защото ще остане този, най-тежкият, вътрешният, който тлее от десетилетия.

Припомнете си събитията през последните 10-15 години - най-мащабните етнически конфликти винаги са били във Франция. Огромни бунтове, които заливаха на няколко пъти като вълна цялата държава, като се почне от предградията на Париж. Те са доказателство за голямо, огромно напрежение между французите европейци и имигрантите или техните деца.


- Това са причините, какъв беше обаче конкретният повод?

- Това са дълбоките причини. Конкретният повод е от 9 ноември, когато френската авиация бомбардира център за снабдяване с петрол в Източна Сирия, контролиран от „Ислямска държава”.
Известно е, че „Ислямска държава” се издържа един път от финансиране от Саудитска Арабия и Катар, но от доста време вече има и собствени приходи, продавайки сериозни количества гориво от нефтените кладенци, които е окупирала. Ударите на Франция точно там вече я превръщат в мишена.


- Намирате ли символика в това, че като време за атентата бе избрана фаталната комбинация „петък, 13-ти“?

- Да, използвано е европейското фаталистично поверие за „петък, 13-ти“, няма нищо случайно. Но тук е важен моментът, който е избран.
Задълбочен поглед върху събитията от нощта на 13 ноември показват следното - действало се е прибързано. Лично аз съм убеден, че терористичните атаки са били подготвяни за дните около Коледа, най-големия християнски празник, който да бъде помрачен и потопен в кръв.

Нещо междувременно обаче се е случило и първоначалните планове са били променени. Според мен атентаторите са решили да използват случая, който им се предоставя – приятелската футболна среща между Германия и Франция на „Стад дьо Франс“, на която е имало 80 000 души зрители. Сред тях е бил и френският президент Франсоа Оланд. Мачът е предаван директно по телевизиите, така че се е очаквал огромен международен отзвук.


- Кое ви кара да мислите, че действията на терористите са били прибързани?

- Хронологията на времето на събитията и тяхната последователност го показва. Акцията не само е прибързана, тя е и зле организирана. Осъществена е от една шепа хора, които са нямали опит, военна подготовка или даже необходимите средства за реализирането на по-сериозни терористични удари.
Стратегията на терористите е била нанасянето на няколко последователни удара в 10-ти и 11-ти квартал, най-източните райони на Париж, за отвличане вниманието на полицията с масовите жертви по кафенета и ресторанти. И след това - нанасяне на удар върху стадиона.

Поради недобра подготвеност и липса на квалификация, двама от атентаторите се взривяват, без да постигнат каквото и да било. Това говори за лоша подготовка, за неумение за работа с взрив. Това са хлапета, които са се запасали с взривовете, но даже не са знаели по какъв начин да ги възпламенят.
Третият пък тръгнал да влиза по най-глупашкия начин в стадиона, някъде на 20-та минута след започването на мача. Дори не е използвал суматохата, когато големите тълпи са влизали и когато е можел да мине по-незабелязано. Което показва, че целта – внасяне на взрив в стадиона, въобще не е постигната.

Освен това времето на първите взривове, които са били случайни, според мен, е обърнало цялата хронология на събитията. Задачата на отвличащата група се е била обезсмислила, защото първата атака срещу „Малката Камбоджа” и съседното кафене започва, след като вниманието на полицията вече е било насочено към стадиона, а Франсоа Оланд е бил изведен оттам с хеликоптер.
Според мен, отвличащата вниманието група е била само една. Тръгнала е от „Малката Камбоджа”, минала е през площад „Република”, след това на улица „Шарон”, след това се връща на ул. „Волтер” и отива в „Батаклан”. Вместо първи интерес за полицията, тази група вече минава на втори план.

Защо продължавам да твърдя, че това се дилетанти? Представете си трима човека, които влизат в дискотека с над 1500 души посетители, започват да стрелят с автомати и след 20-минутна канонада избиват 89 души. Няма да се учудя, ако част от жертвите се окажат умъртвени с куршуми от оръжието на френските полицаи, атакували залата три часа по-късно.
Има и още нещо интересно. Защо никой не коментира въпроса къде точно са решили да отвлекат вниманието терористите. С нападение на заведения в източната част на Париж, където основно живеят имигранти, араби, негри. Всъщност тези хора са атакували местата, които добре познават. Атакували са своите. Вероятно ще се окаже, че и половината от избитите там са мюсюлмани.


- Какви бяха действията на полицията, можеха ли силите на реда да предотвратят клането в „Батаклан“?

- Уникално неадекватни – така мога да окачествя действията на френската полиция. Казах го и след случая с „Шарли ебдо“ - много по-зле е от българската.
Френската полиция не успя да преодолее допуснатите слабости при „Шари ебдо“, десет месеца не й стигнаха да се реорганизира, да внедри свои оперативни работници в крайните квартали. Както дилетантски са действали терористите, така са действали и униформените. Най-нормалното следствие би било министърът на вътрешните работи и г-н Оланд да си подадат оставките и да си заминат. Това надали ще стане обаче.

Искам пак да се върна на хронологията на събитията по часове. Първата експлозия е в 21,20 часа до „Стад дьо Франс”. От 21,25 ч., когато е била стрелбата в бар „Льо Карион” и ресторант „Малката Камбоджа” обаче, до 21,40 ч., когато е извършено нахлуването в „Батаклан“, групата за отвличане на вниманието е направила поне 4 атентата. В сравнително ограничен участък, в близост до полицейско управление. Като добавим и това, че силите на реда са имали информация за колата, с която са се предвижвали терористите, аз недоумявам защо е било това бездействие.

Ако бяха действали адекватно, можело е да бъде предотвратена касапницата в „Батаклан”. Можело е да бъде намалено въздействието на атентатите, терористите са можели да бъдат отклонени, подплашени. При тази явна некадърност аз не виждам как може да остане министър на вътрешните работи, министър-председател и т.н.


- В медиите, включително и българските, се появяват заглавия, свързани с трета световна война. Така ли е действително?

- Хайде преди да говорим на тази тема да направим някои съпоставки и паралели. Във Франция бяха избити 129 човека. За последните 10 месеца в България по пътищата са избити 605 души. Кой изобщо си позволява да говори за трета световна война, без да има каквито и да е предпоставки за това!
Това насаждане на страх, паника, слагачество и подлизурството е много характерно за българските медии. Веднага след атентата в Париж бТВ и „Нова“ си лепнаха логото „Ние сме паризианци”.

Е, ние пък не сме паризианци. Ние сме българи. И не виждам защо трябва да изказваме някакво фалшиво двулично лицемерно състрадание. Питам аз, след като организира „Нова телевизия“ поднасяне на цветя пред френското посолство в София, в деня на бомбардировките срещу Сирия организира ли митинг срещу тези актове на насилие? Отиде ли да поднесе съболезнования на близките на избитите сирийски мирни граждани от френската авиация?
Какво общо имаме ние, българите, с атентат, който е по причина на намесата на Франция във войната в Сирия. И в която Франция защитава своите чисто икономически и политически интереси.

Лично аз бих предпочел да скърбя много по-искрено за 605-те избити по пътищата на България хора.
Ние си имаме много тежки проблеми да решаваме в нашето общество, в което също навлиза радикален ислям. ДПС систематично и последователно разделя българите на правоверни и на гяури, внушава на едните, че имат само права, а на другите внушава чувството за вина заради един т. нар. „възродителен процес“, който отдавна трябваше да бъде заровен в пепелта на историята. Вместо да си гледаме тези проблеми, ние сме тръгнали да носим китки на невинните, наистина, жертви, но на една глупава външна френска политика.

Имам един много елементарен въпрос. Защо втора година „Ислямска държава” е оставена да съществува безнаказано. Защо тази коалиция между САЩ и Франция не предприема толкова време необходимото да ликвидира „Ислямска държава”? Явно защото и двете сили имат интерес от съществуването на тази терористична организация.
От една страна, САЩ пласират по този начин своето оръжие, от друга – печелят възможността да прекарат през Сената по-голям военен бюджет под предтекст, че имат много сериозен противник в лицето на ИД.

Забележете кой как участва във военната кампания срещу „Ислямска държава”.
Турската авиация бомбардира кюрдските бунтовници, които търсят независимост. Руснаците удрят противниците на Асад. А Франция удари няколко нефтени бази на ИД. Всеки си гони неговия интерес, без съгласуване помежду си. Всеки трепе неговия си противник и си търси печалбите и ползите.
При тая политика на разделяй и владей, е естествено да има и такива случаи на ответна реакция като атентатите в Париж.


- Къде е България в целия този геополитически конфликт, застрашена ли е от терористични атентати?

- България не е застрашена и не е нужно да се създават изкуствено паника и катастрофично мислене сред българския народ. Нужно е обаче да се казва истината. Ето, казваме я. Франция плаща за греховете си по отношение на външната си политика. 
България не участва в тази война, нито подкрепя действията на „великите сили“ в Сирия. Но е добре все пак някой от време на време да слага тиксо на устата на българския президент, да не приказва глупости и да не дърпа дявола за опашката.


Бунтът на парижките предградия

27 октомври 2005 г. Двама тийнейджъри от африкански произход загиват в трафопост в Клиши-су-Боа. Последвалите размирици са в резултат на слуховете, че момчетата са се укривали там от полицията. Огромен брой граждани са ранени, други изпълват арестите.
На следващия ден бунтът обхваща и Олне-су-Боа, а по-късно и още осем съседни предградия. Има стрелба по полицията, подпалени са автомобили и магазини. Появява се информация за инциденти в градове в департаментите на Вал-д`Оаз, Сен-е-Марн и Ивлин. Хвърляни са петролни бомби в полицейския участък на О-де-Сен, в град Дижон пък масово са опожарявани коли. Спорадични размирици има и в районите, близо до Руан и Марсилия.

Насилието продължава осем денонощия, изгорените автомобили общо са над 500.
1 юни 2006 г. Нови сблъсъци между полицаи и младежи избухват в северните парижки предградия Монфермей и Клиши-су-Боа. Стотина души с качулки замерват със запалителни бомби обществени сгради. При безредиците са ранени четирима полицаи, а десет коли са опожарени.

26 ноември 2007 г. Мястото на събитията този път е град Вилие ле Бел, северно от Париж. Причина за размириците e смъртта на двама младежи на възраст 15 и 16 години, загинали при сблъсък на мотоциклета им с полицейска кола. При възникналите сблъсъци са ранени над 20 полицаи, опожарен е един полицейски участък, друг е разбит. Пожари са предизвикани умишлено и в голям брой магазини в близост до мястото на инцидента. Ситуацията е аналогична на възникналите безредици в предградието Клиши-су-Боа през 2005 г. 

15 март 2009 г. Най-малко 21 полицаи са ранени, а осем души са арестувани по време на сблъсъци между младежи и органите на реда в западно предградие на Париж. Безредиците са започнали след 20,00 часа местно време в квартал Мюро, след като полицията е била повикана по сигнал за горяща кола. При пристигането си на мястото на инцидента униформените били нападнати от група млади мъже с качулки.

15 май 2013 г. Безредици провалят празника на новия футболен шампион на Франция "Пари Сен Жермен". 30 души са ранени при сблъсъци на полицията с групи от футболни хулигани в центъра на Париж. Изпочупени витрини, един запален автомобил и 21 арестувани - това е равносметката след церемонията на площад "Трокадеро" за връчването на шампионския трофей на футболния клуб "Пари Сен Жермен". Повечето от задържаните са жители на парижките предградия.

7 януари 2015 г. около 11,30 ч. двама маскирани, въоръжени с автомати „Kалашников“, пушка и противотанков гранатомет, нападат седалището на френския сатиричен вестник „Шарли ебдо“ в Париж. Откриват огън и убиват редактора Стефан Шарбоние, девет служители на вестника, двама френски полицаи и раняват 11 други, преди да избягат с автомобил „Ситроен“.

По време на издирването на двамата заподозрени полицията задържа няколко души. Трети заподозрян се предава. Терористите са описани от полицията като „въоръжени и опасни“. Нивото на обществена опасност в Ил дьо Франс и Пикардия е повишено на най-високо. На 9 януари полицията проследява нападателите до индустриален обект в Дамартен ан Гоел, където те взимат заложник. Друг въоръжен взима заложници в супермаркет за кашерни храни близо до Порт дьо Венсен.

Общо 17 души са убити на четири места между 7 и 9 януари, плюс тримата заподозрени. Поне 21 са ранени, някои от които критично. До петък, 13 ноември 2015 г., това се считаше за най-смъртоносното терористично нападение във Франция от 1961 г., когато 28 души загиват при влаков бомбен атентат, извършен от „Организацията на тайната армия“ във връзка с войната в Алжир.
След терористичните актове между 7 и 9 януари 2015 г. в Париж, Франция започва дебат за това как тримата атентатори са се радикализирали и как да се предотвратят такива инциденти. Явно дебатът е бил напразен.


Хронология на кървавата драма в Париж

20,20 ч. българско време. До стадион „Стад дьо Франс”, по време на приятелския футболен мач между Франция и Германия, избухва експлозия. На мястото са открити две тела, едното на терориста смъртник, а второто на случаен минувач.

20,25 ч. Терористи откриват стрелба срещу външните маси на бар „Льо Карийон“ и ресторанта „Малката Камбоджа”, намиращи на пресечката на улиците „Рю Биша“ и „Рю Алибер“ в 10-и район на Париж. Убити са 15 души, още 10 са ранени.

20,30 ч. Втори взрив пред „Стад дьо Франс”. Бомбата е била задействана от терорист самоубиец. Други жертви няма.

20,32 ч. Нова престрелка с автоматично оръжие, този път в 11-и район на Париж, на улица „Фонтен-о-Руа”. Терористи стрелят срещу седящите отвън клиенти на пицария „Ла Каза Ностра“. Тя се намира на 500 ярда на юг от „Рю Биша“, в близост до площад „Република“. Убити са 5 души, 8 са ранени. Терористите се придвижват с черен автомобил „Сеат”и стрелят от посоката на кафе „Бон Биер“.

20,36 ч. Стрелба отново в 11-и район на Париж. Атакувани са седящите на външната тераса на бар „Ла Бел екип“ на улица „Рю дьо Шарон”. 19 души убити, 9 ранени.

20,40 ч.  Взрив на булевард „Волтер“ в близост до „Площада на Нацията“, отново в 11-и район. Терорист смъртник е задействал взривно устройство. Тежко ранен е един човек, а 15 други са получили по-леки наранявания.

20,40 ч. Трима терористи нахлуват в концертната зала „Батаклан” в 11-и район на Париж. Въоръжените лица влизат вътре и започват стрелба. Единият от атентаторите е ликвидиран по време на последвалия щурм от полицията (три часа по-късно). Другите двама са загинали при задействането на взрива. От заложниците са убити 89 души, 100 човека са ранени.

20,53 ч. Трети взрив край стадион „Стад дьо Франс“, отново дело на терорист самоубиец и отново без други жертви.


В категории: Интервю , Горещи новини