По една такава книга на година да излиза, любителите на писаното слово у нас ще бъдат много доволни. Разбира се, че е хубаво да има поне десет или двадесет стойностни, но дори и едничка подобна да е, пак ще имаме повод да се радваме, че литературата не е тотално омазана от чалга.
„Орлов мост” на Владимир Зарев вече застана на полагащото й се високо място в класацията на четящите, а националното турне на автора е към своя край. Ако не сте го срещнали, можете да се ядосвате, но романа прочетете задължително.
Ето как новата българска действителност може да бъде описана без мръсни псувни като белег на достоверност и подробни сексуални актове, уж за привличане на по-голям интерес. Тези думи съвсем не означават, че от книгата блика някакъв паркетен и напудрен език, който може да се чуе само в кръчметата на неспасяемите интелектуалци. Те означават, че това повествование е стъпило здраво на реализъм.
Както и друг път съм казвал, според моя критерий, ако докато чета книга, опитвам да си я представя (героите, местата, постъпките им), тя е силна, защото е успяла да събуди интереса не само на безстрастния поглъщател на информация, а на съпричастния с написаното човек.
Но, да кажем за Павел и Юлия. Те са главните действащи лица в „Орлов мост” и историята се върти около тях. Той е бивш адвокат от мощна софийска кантора, който е плюл на съвестта си заради брутално тлъст хонорар в евро, довел му страшни терзания. И докарал го до пълно омерзение и скъсване с предишния си живот на зализан бонвиван. И сега си вади хляба в частна детективска кантора с доста мъчителен успех (да, описанията на прашния офис с празната каса и слънчевите лъчи, които пробиват застоялия въздух, наистина напомнят за Марлоу на Рeймънд Чандлър, но уверявам ви, книгата изобщо не губи от това).
Тя е художничка, вече отдавна осъзнала, че талантът не е най-силната й страна и заради това опитва да се препитава с малка галерия. В която печели мизерни пари да гледа себе си и вироглавата си щерка тийнейджърка, която живее при родителите й. Защото не може да понася актуалния й приятел – атлетичен и повърхностен тъпак, който е с нея само заради секса. Двамата са сред лидерите на протестите срещу кабинета „Кой” преди две години. И се влюбват. По-нататък няма да ви разказвам, прочетете сами.
Очевидно е, че Владимир Зарев е работил много здраво по книгата, защото всичко е толкова истинско. И сякаш всеки, преживял онези ледени дни на демонстрациите, може да се познае в описаните ситуации.
Четох някъде (цитирам по памет), че той казва за своята цел: „Идеята ми беше да анализирам дали политическите страсти, политическият живот и участието в него могат да дадат някакво по-силно отражение върху интимния живот на хората. И смятам, че отговорът е „да”. Вие ще се уверите сами, но нека предупредя: ако очаквате да видите детайлно описание как са се купували провокатори, точни до милиметър маршрути на шествията и цитирани плакати, ще останете разочаровани. Протестите са само фонът, на който се срещат Юлия и Павел и който ги обединява.
Реминисценции от живота на двамата се редуват със сегашно историческо време и смятам, че точно това кара четенето на „Орлов мост” да прилича на гледане на кино.
Достоверност от първата до последната страница. Добре, признавам си, участието в линията на романа на Калин Терзийски (да, да!) като лекуващ лекар психиатър на бащата на Павел е особена приумица, но на представянето на книгата в родния ми град Зарев е обявил, че се консултирал със своя колега – писател и дипломиран психиатър, относно спецификата на описваното заболяване. И от благодарност решил да го включи в книгата с истинското му име. И навици. И поведение (познавам Терзийски лично и зная, че говори и се държи точно така).
„Орлов мост” е третата книга от поредицата остри социални романи на Владимир Зарев след „Светове” и „Разруха”. Те не са свързани помежду си и нямат общи герои, но идеята им е да направят разрез на обществото ни през последните 25 години, с всичките му неприятни и дори уродливи страни.
Сега очаквате нещо като завръзка ли? На което в рекламите на предстоящи филми наричат „тийзър” („дразнител”)? Добре, ето ви – когато Павел споделя на Юлия най-страшната си тайна, нещата между тях избухват. Но това можете да прочетете и на резюмето на задната корица на „Орлов мост”. Но първо изчетете целия роман.
