Безумията по пътищата не секват и се превръщат вече в национално бедствие. Всеки ден ставаме свидетели на тежки катастрофи, които почернят не едно семейство
Автор: доц. д-р Гео Нешев, дн
или оставят много хора инвалиди за цял живот. Как някой, който стане очевидец на ПТП, може да помогне на пострадалите преди пристигането на „Бърза помощ“?
Геновева Величкова,
София
За съжаление, проблемът, който поставя нашата читателка, е наистина много сериозен. В случай на пътнотранспортно произшествие с ранени хора особено внимание заслужават някои травми с характерна специфика. Така например за водача на моторно превозно средство (МПС) – било то лека кола, камион или друго, при силен и внезапен удар на гръдния кош и горната половина на корема върху волана настъпват множество счупвания на ребра, като се образува т.нар „гръден капак“, който често бива придружен с нараняване или контузия на белите дробове и остра дихателна недостатъчност. Силният удар върху кормилото нерядко причинява разкъсване на далака или черния дроб с последващ скрит вътрешен кръвоизлив.
За другите пътници в МПС-то е характерна най-вече контузията на главата, съпроводена с или без сътресение на мозъка и последващо изпадане в безсъзнание и нарушаване на дишането. Нерядко се установяват и други наранявания, причинени от счупени стъкла, стърчащи ламарини и метални части от катастрофиралото возило. Те понякога биват дълбоки, прободни или контузно-разкъсни и предизвикват остра кръвозагуба.
Травми може да се получат и от притискане на част от тялото или крайниците между твърди плоскости. При внезапен силен удар отпред или отзад настъпва рязка промяна в положението на тялото спрямо главата. Така се получават едни от най-тежките, често с фатален край, травми – счупвания на основата на черепа и шийните прешлени, съпровождани с пълно или с частично прекъсване на гръбначния стълб.
Първата задача за оказване на помощ след автопроизшествие е бързото ориентиране за степента на увреждането на пострадалите. Нуждата от помощ се подрежда в следния ред: спиране на дишането и/или кръвообращението; масивно кръвотечение; изпадане в безсъзнание; проникващи наранявания на гръдния кош или коремните кухини; счупвания на кости – открити и закрити; други контузии или наранявания на тялото.
Първото, което трябва да се направи в такъв случай, е ако пострадалите още се намират в катастрофиралото превозно средство, е веднага да се изключи неговият двигател, за да се предотврати евентуален пожар. Но ако той вече е избухнал, с помощта на пожарогасител следва да се потушат пламъците, за да се стигне до пострадалите. Изваждането им обикновено става през някоя от вратите или прозорците, но това трябва да се извърши много внимателно, като се спазват установени условности.
Извличането от купе на лек автомобил може да стане по няколко начина. Удобно е да се проврат две ръце под мишниците на пострадалия и с тях да се хване неувредената предмишница между китката и лакътя, а главата на пострадалия да легне на гърдите на извличащия го. Така се изнася човек от предните седалки през предните врати. Понякога е по-удобно да се свали предната облегалка назад и пострадалият да бъде извлечен направо върху носилка, хванат под мишниците и в хоризонтално положение.
Изваждането на попадналите под превозно средство става по-бързо, ако колата се повдигне не с крик, а от няколко души или бъде обърната настрани и пострадалият се издърпа пак хванат под мишниците. Във всички случаи тегленето за горните и долните крайници или главата е съвсем погрешно. Тялото трябва да се хване под мишниците, а втори или трети помощник да го повдигнат и подкрепят под гърба, кръста, таза и долните крайници. Колкото е по-голяма подпорната площ, толкова е по-добре.
Състоянието на пострадалите, които са вътре в катастрофирали превозни средства, трябва да се прецени много точно, преди да се предприемат действия за извличането на телата им. При нужда най-простият вид кръвоспиране (с притискане) или правенето на изкуствено дишане (с издишан въздух или саморазгъващ се балон) трябва да започнат още на място в купето на автомобила или кабината на камиона.
Когато пострадалите са в съзнание, следва да се установи има ли активна подвижност и запазена чувствителност на крайниците или травма на гръбначния стълб. Едва след това може да се започне извличане извън катастрофиралото МПС по описаните начини.
Правилното положение на пострадалите след изваждането им от возилото е от голямо значение за избягване на някои усложнения и за оказване на необходимата помощ. То се определя от няколко условия. При нарушения на кръвоснабдяването пострадалият се поставя в хоризонтално положение, като при нужда се повдигат долните крайници с 10-20 см върху подложка.
Хора в безсъзнание или със загубени защитни рефлекси се поставят в т.нар. странично стабилно положение. При това счупените горни или долни крайници остават отгоре, като се лежи върху здравите. Ако има гръдна травма и счупени ребра, здравата гръдна половина трябва да е отгоре, а контузената – отдолу.
При обръщане на пострадалия от легнал по гръб в странично стабилно положение се преминава през следните етапи: а) Кракът, който ще остане отдолу, се свива в тазобедрената и коленната става. б) Ръката от същата страна се избутва зад тялото. Това става по-лесно, ако се повдигне съответното рамо и се обърне леко в обратна посока – тогава ръката пада сама надолу под тялото. в) Хваща се другата ръка, която ще остане заедно с таза, и тялото се завърта бавно, без усукване, като се обръща към страната на свития долен крайник в желаното странично положение. г) Горната ръка се сгъва в лакътя и се поставя с дланта надолу под лицето на пострадалия. Долната ръка се изтегля още малко назад. При това положение главата е обърната встрани и назад, така че течностите и секретите, попаднали в устата, да изтичат спонтанно навън.
Какво трябва да направи задължително този, който оказва първа помощ? По възможно най-бърз начин да провери реакциите по отношение на съзнанието, дишането и сърдечната дейност на пострадалия. Времето за всичко това е строго ограничено поради физиологичните особености на човешкия организъм: настъпване на биологична смърт до 3 минути при спиране на дишането и до 6 минути – след спиране на сърцето. Установено е, че за транспортния травматизъм са характерни тъпите контузии без отворени рани. Все по-често се засягат обаче по 2-3 вътрешни органа, при което настъпват обикновено вътрешни кръвоизливи.
Външните кръвоизливи се откриват лесно. Когато кръвта изтича от раната равномерно и е с по-тъмен цвят, кръвоизливът е венозен. Той не се спира трудно с помощта на компресивна превръзка, за каквато могат да послужат и колани, ивици бельо, дрехи. При артериален кръвоизлив кръвта е по-светла и изтича под налягане. В този случай се спира притокът на кръв към самата рана. За долния крайник пулсиращата артерия се притиска под слабинната гънка, а за горния – в подмишничната ямка. По изключение може временно кръвта да се спре чрез пристягане на крайника с гумена тръба (за преливане на бензин например) или да се изпровизира с вратовръзка, пристегната с пръчка, над мястото на нараняването. Не трябва да се забравя, че най-много един час след така направеното пристягане то трябва да се отпусне за няколко минути, за да не настъпят поражения в тъканите на обезкървения крайник.
Навяхването, изкълчването и счупването са почти „задължителни спътници“ на транспортните злополуки. При автомобилни катастрофи най-често се изкълчват раменната, лакътната и тазобедрените стави. Оказващият първа помощ не трябва да се опитва да намества изкълчената става или счупените кости. Той следва да обездвижи пострадалия крайник с помощта на подръчни средства. Ръка се бинтова или привързва към тялото, свита в лакътя под прав ъгъл, а кракът се привързва към здравия долен крайник. Ако е възможно, на контузения се дават обезболяващи средства – аналгин, парацетамол и пр.
При автомобилните катастрофи шофьорите обикновено получават счупване на гръдната кост и ребрата, както и различни контузии на гръдните органи. Често се наблюдава и фрактура в шийния отдел на гръбначния стълб. При съмнение за счупване на гръбнака той трябва да се обездвижи веднага, като пострадалият се постави да легне върху твърда подложка – дъска, врата и други подобни. Под шията, пояса и коленете му се слагат сгънати дрехи.
Транспортирането на пострадалите може да се осъществи едва след като оказващият спешна помощ се увери, че основните жизнени функции – дишане и кръвообращение, са трайно стабилизирани. В този момент възникват за решаване следните въпроси: кога да бъдат транспортирани ранените, в какво най-подходящо положение следва да бъдат превозени, какво моторно средство да бъде използвано за целта?
При евакуацията на пострадалите при транспортна злополука се започва от тези, които са в най-тежко състояние и на които животът е в опасност. За леко ранени се смятат тези, които не са изпаднали в безсъзнание. След като им е поставена стерилна превръзка, те може да се транспортират до най-близкото лечебно заведение.
Тежко ранените се извозват до болницата винаги в легнало положение, като при повечето от тях е за предпочитане да лежат странично. За тях е забранено използването на лека кола за пренасянето им, а се препоръчва то да стане с лекотоварни автомобили, микробус или автобус. Безспорно е предимството на специализирания медицински транспорт, т. е. с линейка.
