Както преди време отбелязах на страниците на „Десант“, затлъстяването е един от големите рискови фактори за диабет и е съществена проява на една „нова болест“, наричана метаболитен синдром. За него през 1989 г. бе въведен терминът смъртоносен квартет (deadly quartet), съставен от затлъстяване, диабет, хипертония и повишени кръвни нива на триглицериди и холестерол. Защото усложненията на тези, обобщено наричани сърдечнометаболитни болести, водят до смъртоносни сърдечни инфаркти и мозъчни инсулти – от тях годишно умират около 19 милиона в света! През 2014 г. квартетът бе осъвременен и сега включва затлъстяване, метаболитен синдром, възпаление и климатични промени.
Днес аз пренасям смъртоносните квартети от медицината в политиката. Апропо, именно „Бандата на четиримата”, съставена от водещи комунисти в Китай, уби хиляди китайци по време на „Културната революция“ през 1967-1976 г. В състава на един от тези квартети в 26-годишната история на посткомунистическата политическа ситуация в България виждам Лаборанта, преди години наричан Командира; Цар, който заменя царството за имоти; Усмивко, наричан още Послушко, на когото най-много му пречи Русия, и Академик, който дава почетни академични титли на недостойни чужденци.
Поименно това са Иван Костов, Симеон Сакскобургготски, президентът Росен Плевнелиев и председателят на БАН Стефан Воденичаров, номиниран тези дни за президент на изборите догодина. „Анкетата“ за номинации на други квартети е отворена.
Статистиката за българската демографска катастрофа потвърждава смъртоносните действия на политическите квартети. По данни на Световната здравна организация българите сме на първите места в света по смъртност от мозъчни инсулти и миокардни инфаркти. По данни на Националния център по обществено здраве и анализи от тези и други болести през 2012 г. са умрели 109 281 наши сънародници – един голям български град! От тях 71 644 – от инсулти и инфаркти, 18 299 – от рак.
През същата година обаче са родени значително по-малко деца – 69 121. Така предизвиканият (не естественият) спад на населението в България е 40 160 годишно от общо 7 284 600 български граждани към 31 декември 2012 г. Като разделим 109 281 на 365, се получава 299 – ужас, толкова много хора умират всеки ден в България!
Като се прибави и високата раждаемост при циганите, тревогата се увеличава, защото можем да станем т. нар. minority majority nation, т.е. нация, в която малцинството става мнозинство – мечтата на Българския хелзинкски комитет и други НПО. И на диригентите на българските политически квартети.
Толкова голяма смъртност от сърдечнометаболитни болести (СМБ), а политическата безотговорност относно здравеопазването става още по-безперспективна като виждам, че в България няма йерархия на приоритети в биомедицинската наука. У нас съществува Национален център по сърдечносъдови болести, но той е насочен предимно в клиничните прояви на тези болести.
В БАН и медицинските университети (вече 6 на брой!), с изключение на Варненския медицински университет, няма съвременно действащи научни институти или лаборатории, в които да се изследват клетъчните и молекулни механизми на СМБ.
Ние нямаме национално дружество по атеросклероза и съответно не членуваме в Международното дружество по атеросклероза – на симпозиумите, които се организират на всеки три години и са със статут на световен конгрес, рядко съм срещал български участници, които да изнасят лекции.
На световната платформа нашата наука за СМБ или не се появява, или е на постерно и туристическо равнище. А председателят на БАН се занимава с църковни теми и иска да става президент на РБ!
Както наскоро писах, в САЩ президент, сенатори и журналисти все по-често обсъждат как затлъстяването заплашва бъдещето на Америка. Организират проекти „Храни се добре, Америка!“, „Нека се движим!“, „Инициатива за прецизна медицина“ и „Партньорство за по-здрава Америка“. Това са примери за висша проява на държавническо мислене за здравеопазването на нацията.
В България се изпълняват евроатлантическите инициативи на Брюксел и Вашингтон, но не съм чул Иван Костов, Симеон Сакскобургготски, президентът Росен Плевнелиев или председателят на БАН Стефан Воденичаров да е запитал „Как затлъстяването заплашва бъдещето на България?”.
Нашите политици не обръщат внимание на Homo obesus Bulgaricus (затлъстелия българин). Нито на учените, работещи в адипобиологията – наука за адипозната (мастна) тъкан и болестите, свързани с нейното натрупване.
И всичко това се случва в условията на една катастрофална демография, наричана от мен демострофа.
