Мариана и Мая се запознават на фермерски пазар и решават да отворят цех за сладка и конфитюри
01 Декември 2015, Вторник
Две приятелки, оцелели след взривовете в завода за боеприпаси „Миджур“, превърнаха изоставена хлебарница в цех за билкови еликсири
Две приятелки от монтанското село Превала превърнаха изоставената местна хлебарница в спретнато предприятие за домашни сладка, конфитюри, мармалади, сиропи и сушени билки по бабини рецепти.
Мая Ангелова и Мариана Тодорова сами берат дивите плодове и лечебни растения и детайлно познават здравословните свойства на всяко едно от тях. Обработката става в селската фурна, от която преди години излизали дъхави хлябове за над 3000 човека.
Сега в селото местните хора наброяват едва 500 души, като повечето от тези в работоспособна възраст си изкарват хляба в завода за боеприпаси "Миджур" в Горни Лом, където на 1 октомври м. г. загинаха 15 души след адски взрив в оръжеен склад.
Мая и Мариана също са били на работа там в нощта на жестокия инцидент. Оцелели като по чудо, още потръпват от спомена. И от болезнената загуба на близки приятели и колеги. Предпочитат да говорят за сегашните си начинания.
До преди няколко години двете жени нямали ни най-малка идея, че днес ще се занимават с конфитюри и билки. През 2009 г. от местната инициативна група ги повикали да вземат участие в първото изложение за домашна храна на празника на Гушовския манастир край Чипровци.
„Нещата се получиха и сладката много се търсеха. Това даже ни учуди, защото използвахме бурканчета, на които още стояха етикетите от лютеница, но въпреки това интересът беше голям“, разказват приятелките.
Двете започват да ходят на изложения, заминават за био експо в столицата, посещават редовно и фермерски пазари, на които се опознават и си допадат. Така решават заедно да опитат и да направят малък цех за производство на домашни сладка.
Избират сградата на бившата фурна и правят цеха с кредит, с пари по проект и лични средства. Оборудват го с нови печки на дърва, защото "домашното сладко се прави така", казва Мая.
Едната печка е с водна риза и е "вързана" към 200-литров бойлер, за да се оползотворява топлината. И какво друго ти трябва - две тави, бъркалки и две ръце - каквото ти е нужно и у дома, казват жените. Цехът им е наречен "Синевка" и отваря през юни тази година.
Двете жени правят сладка, мармалади, конфитюри и сиропи от плодове и билки, които растат около селото. Събираме малини, шипки, диви дюли, череши, круши, сливи от местния сорт трагунка, боровинки, бъз, бъзак - берем си ги сами, с помощта на семействата - мъже, свекърви и свекъри, деца, казват те.
Билките - мащерка, липа, риган, се събират от гората край селото и се пакетират. Жените варят сладката в тави, както едно време. . Специалистът по боровинките е Мая, която започва да обменя рецепти с други майсторки. Напролет от цвета на белия бъз правят сироп, който много помага за бронхит и кашлица.
От глухарчето приготвят "мед" - събират се цветовете, киснат се 4 часа във вода, течността се прецежда, вари се и се сгъстява със захар. Пие се сутрин и вечер по 1 чаена лъжичка за засилване на имунната система, казва Мариана.
Сладкото от малини сваля температурата, като с лечебна цел трябва да се приема по една чаена лъжичка. Червените боровинки прочистват уринарния тракт, а сиропът от бъзак подсилва мощно имунитета.
При него има тънкост, обяснява Мариана - плодчетата се берат наесен, когато са съвсем черни, защото е опасно ако сред тях попадне зелено плодче - съдържа токсини. Затова майсторката препоръчва сиропът да се стерилизира.
По бабина рецепта двете приятелки правят и сироп от дренки, който помага за разхлабен стомах. А сега през студените месеци жените ще варят мармалад от шипки. Плодчетата им могат да се съхранят свежи за по-дълго време, затова се занимаваме с тях през зимата, а през топлите месеци правим сладка и конфитюри от сезонните плодове, казват Мая и Мариана.
Цехът на двете е с капацитет 13 000 бурканчета годишно, а през тази първа година успели да направят 3000 бройки. Вече не използват стари бурканчета от лютеница, а купуват нови от завода в Плевен, с чисто нови капачки.
Продукцията реализират директно от цеха, но и на фермерски пазари и в магазинчета за домашни храни в София. Стигали са и до фестивала на домашната храна в Тополовград. Като ги питат защо чак там, отговарят: "За да рекламираме българското".
ami kato razkrijte koi shetat i isdavat tova na drugi moshe da rasberete zashto bratja dinevi i bratja timovi i drugi bratja i sestri imat poveshe otkolkoto tesi koito shetat tova i zashto sled kato poroshenko ima 1 miliard i 600 miliona us $ ili evro isgonil po skromnia si brat janukovish kojto imal samo 150 miliona i koito ne uspjal da skrie no taj kato az ne sam janukovish ne sam poroshenko portadi prishini she verojatno turski evrejski balgarski i neturski neevrejski nebalgarski kradljovzi na targovski i drugi informazii mi ograbvali vasmoshnostite da se rasvivam kato lishnost kojato bih shelal da bada zashtoto ili iskali da bada kato tjah i da slusha na tehni interesi ili mi preshili sas
sasnanieto i podsasnanieto si ot zavislivi alshni energii da imam ferari i ferari i mladi hubavizi lavizi orlizi valshishi zashtoto te njamali i ne obishali ferari i ferari hubavizi . zatova kato prosledim koi sa pravili mnogo peshalbi s milioni i kakvo imat moshe da vidim koi sa vasmoshnite kradljovzi na moite vasmoshnosti da imam i bada trajno tova koeto trajno obisham .dali sa ot nommer 4 ,5 ,8,13,15,16,33,45,55, ili drugi kabalah i zirkovi nomera .
