Кои са жизненоважните микроелементи, които животните трябва да приемат ежедневно
Автор: д-р Валентин Иванов, квмн
Напоследък ставаме свидетели на едно много тревожно явление – отпадането на високопродуктивни крави с дневна млечност над 25-30 литра. Такива ценни животни често биват закарвани за клане по необходимост или внезапно умират още в първите дни след отелването. Това се случва между 15 и 20 % при тях.
Най-често добичетата се залежават, трудно стават, изпадат в кома и много пъти ветеринарномедицинската намеса се оказва безрезултатна. В тези случа се налага клане по необходимост.
От друга страна, при изследване на кръвни проби от болни животни се установяват сериозни отклонения от нормата в съдържанието на минералите калций, фосфор, магнезий и др. Днес вече е добре известно, че за нормалното функциониране на човешкия и животинския организъм е необходим дневен прием на минимум 50 минерала, от които 16 са ключови и именно гореизброените заемат основното място.
Калцият е основен градивен елемент на костите, хрущялите и ставите, а в малки количества влиза в състава на всички телесни клетки и тъканни течности. Съществува непрекъсната обмяна между калция в костите и този в меките тъкани.
Фосфорът също участва в изграждането на костите и влиза в състава на редица биологичноактивни вещества, някои процеси, ензими и др.
Двата минерала – калцият и фосфорът, са основни градивни елементи, които изграждат костите на бъдещите приплоди. Много важна е и количествената взаимовръзка между тях – те трябва да бъдат в точно определени граници. Така например съотношението между калция и фосфора трябва да е 1,2-1,5 към 1, т.е. калцият трябва да е един и половина пъти повече от фосфора. Това се поддържа от витамин Д3, който нормално се синтезира от подкожната тъкан под въздействието на слънчевите лъчи.
Макар малко да се споменава за силиция, той също е един от основните елементи, участващи в образуването на костната тъкан. Нуждата от гореспоменатите три минерала силно нараства в организма на кравите през последните 2-3 месеца от бременността. Освен това, известно е, че съдържанието на минералите в коластрата и млякото също е високо. Когато в дневните дажби на кравите има недостиг на калций и фосфор или съотношението между тях е променено, може да се стигне до фатални последствия.
Организмът се стреми към запазване на своята хомеостаза (равновесие) и започва постепенно да извлича калция и фосфора от костите, което води до появата на заболявания на костната система (като рахит при младите животни и остеомалация при възрастните екземпляри). Особено рискови са кравите, които раждат близнаци, едри приплоди, както и при високопродуктивните животни в периода на усилена лактация.
Млякото се препоръчва като идеалната храна за деца поради много причини, една от които е и високото съдържание на калций и фосфор. Но трябва да се мисли и за „живите машини”, които от зелената трева произвеждат бялото мляко, толкова богато на тези жизненоважни минерали и за хора, и за животни.
От друга страна, недостигът на калций и фосфор е една от причините за трудните раждания, трудното заплождане, намаляването на млеконадоя и др.
Магнезият е другият жизненоважен микроелемент. При неговия недостиг в храната се появява повишена възбудимост на животните, която може дори да премине в тетания (изразяваща се в храносмилателни разстройства, нервност, спазми на отделни мускули, треперене и др.). Най-често магнезиевата тетания се наблюдава при високопродуктивните крави през пролетта при пасане на сочна зелена трева.
Повечето стопани, които отглеждат малък брой крави в личния двор, изхранват животните на паша и с фуражи, собствено производство. Последните са по-евтини, но не е известно какво е минералното и витаминното им съдържание, тъй като никой не им прави точен анализ. В същото време, комбинираните фуражи, произведени във фуражните заводи, са балансирани по отношение на основните хранителни компоненти – белтъчини, минерали, витамини и др. Лошото е, че те са по-скъпи и това е причината повечето стопани да ги избягват.
Всеки, който отглежда крави, е добре да знае какви са основните изисквания на неговата „жива мучаща машина”. Така например крави с живо тегло около 600 кг и дневна млечност 30-40 л се нуждаят от цели 150-190 грама калций дневно и от 110 до 145 г фосфор. А при изпасването на 60 кг трева дневно се добиват едва около 21 г калций и 9-9,5 г фосфор. Огромната разлика в стойностите, каширани при паша, до ежедневните норми трябва да се наваксва естествено от други фуражи и концентрати.
Как може да стане това?
Източниците на калций са всички зелени бобови растения и сеното от тях – люцерна, детелина, грах, фий, соя, нахут и др. Минерални добавки, съдържащи калций, са: кредата – калциев карбонат, дикалциев фосфат, сатурачна вар и др. Бедни на калций са житните зърнени храни, кореноплодите, цвеклото, картофите и др.
Източници на фосфор са триците, житните и бобови култури, кюспетата, шротовете и дикалциевият фосфат.
Богати на магнезий са: кюспетата, шротовете, соята, триците, магнезиевият окис, магнезиевият оротат, магнезиевият сулфат и др.
Добре е всеки стопанин поне два пъти годишно да прави биохимично изследване чрез кръвни проби на животните за съдържание на гореописаните микроелементи (калций, фосфор и магнезий) в организма им. Информация относно рисковете за появата на недоимъчни заболявания може да се получи и чрез изследване на изхранвания концентриран фураж, собствено производство. Средствата, необходими за тези изследвания, са десетки пъти по-малки от загубите, които впоследствие може да претърпи стопанинът или фермерът за купуване на лекарства, стойността на манипулациите, намалената продуктивност, трудното заплождане и незаплождане... А когато собственикът на животните види резултатите от изследванията, лесно може да коригира дажбите и да подобри значително финансовия резултат от работата си.
