Днес селцето, което се намира на 27 км от Пловдив, е предпочитана дестинация за селски и екотуризъм
Автор: Камен Христов, Снимки: Авторът
Българският общественик, поет и публицист Недко Каблешков, братовчед на Тодор Каблешков, превръща малко известното село Бойково в Родопската яка от селище на въглищари в китен курорт. Днес селцето, което се намира на 27 км от Пловдив, е предпочитана дестинация за селски и екотуризъм, както и за любителите на поклонническите пътувания, тъй като в селото има 14 параклиса.
Мнозина търсят прохладата през лятото и чистия въздух през зимата, тъй като Бойково е разположено на най-северните склонове на рида Чернатица на надморска височина 1106 метра.
Съвсем наблизо са върховете Средня (1543 м), Крив камък (1108 м) и Градище (1607 м). Климатът тук е мек, лятото е прохладно, а зимата е мека и с много сняг. Селото е така разположено, че е защитено от силни и студени ветрове.
Правени са европейски проучвания, според които въздухът в района на Бойково и близките села Дедево и Плочник е един от
най-чистите в цяла Европа, като атмосферата само на още две места на Стария континент има подобни качества.
Историците съдят за създаването на Бойково по множеството параклиси и имена на местности. Смята се, че селището съществува от времето на Второто българско царство, преди османското нашествие. Основаването му става след като се обединяват множество колибарски махали и родове.
Според най-популярната легенда за създаването на Бойково, името му е дадено от Бойко - внук на един възрастен дядо. Човекът дълги години работел по Беломорието и се заселил по северните склонове на Родопите. Там изгледал Бойко и другите си двама внуци Явор и Сотир.
Бойко основал село Бойково, Явор дал началото на село Яворово, а Сотир - основал днешното Храбрино, което някога се казвало Сотирово. Макар големи и отделени, внуците посещавали мястото, където дядо им живеел и ги отгледал. Затова това място било наречено Дедево.
Според една от другите легенди, местният жител Бойко спасил селото от чумната епидемия, като предложил хората да се преместят на днешното място на селището. От благодарност, че им е спасил живота, съселяните му кръстили Бойково на него.
Няколко крепости са пазели селото от османските нашественици - Калето, на юг от Бойково са крепостните стени на Свети Дух, недалеч от него е и крепостта на богомилите Свети Врач.
Бойковчани се включват активно в Априлското въстание - в селото е организиран революционен комитет, основан от Захари Стоянов. При погрома са убити 16 от най-първите хора в Бойково, а то е напълно опожарено.
Една от забележителностите на селото е църквата "Свети Атанас", построена през 1835-1838 година. Тя е една от най-ранните в Тъмръшката нихия и построена много преди пловдивските църкви. Макар законът на Османската империя хатишериф да е задължавал християните да строят черквите си ниски и вкопани в земята, този храм се издига на един от най-високите склонове на селото.
След Освобождението сред основните поминъци в Бойково е било въглищарството и въпреки това селището е тънело в нищета. През 1905 г. в селото идва общественикът, политик и публицист Недко Каблешков. Той е наследник на Каблешковия род и братовчед на революционера Тодор Каблешков.
Бил е прокурор към Пловдивския окръжен съд, адвокат и по-късно ръководител в колегията. В периода 1899-1901 г. е бил общински съветник, по-късно е отказал кметския пост в Пловдив. Отдал се е на благотворителна дейност, след като си подал оставката като общински съветник и се оттеглил от политиката.
Заема се с дейността на различни благотворителни дружества, чиято дейност била свързана с майчини грижи, със закрила на деца и инвалиди. В отворено писмо до партията и приятелите през декември 1901 г. се отказва от участие в политиката. Бил е избран за председател на Върховния комитет на благотворителността в Пловдив, а после 18 години е бил начело на ръководството на благотворителен дом "Кудоглу" - единствен за времето си на Балканите.
Когато посещава Бойково, Каблешков остава очарован от красивата му природа и приятен климат и решава да си купи място и да построи първата вила тук, наречена "Почивка". Така Недко Каблешков поставя основите на курорта Бойково. Започва да пише настойчиви писма до разсадника в Белово и урежда 4000 млади борчета, с които районът на селото е залесен.
Самият той лично засажда 60 декара борова гора край Бойково, а върху закупената земя създава парк "Здраве". 20 години по-късно Недко Каблешков дарява 2000 лева, за да може в селото да се изгради водоснабдителна мрежа. В онези времена в Бойково вече са идвали на почивка 82 семейства от Пловдив, а общо курортистите са 608 души.
През 1929 г. по идея на Недко Каблешков започва строителството на детското зимно горско училище "Майчина грижа". Мястото е дарено от местен човек, а финансирането е държавно. Така е създадена първата детско-юношеска колония в селото.
Почивното дело се разраства, след като Недко Каблешков подарява по един декар от земята си на дружеството на адвокатите и съдиите, на провинциалните журналисти, на инженерно-архитектурното дружество и на съюза на общинските служители. През 1948 година той дарява цялата си собственост в курортното село на община Пловдив. Днес вила "Почивка" и околностите все още се стопанисват от пловдивската община, терените са предоставени за почивна база на математическата гимназия в града.
Първият хотел в селото е построен през 2006 г. Много преди това обаче Бойково е известно на туристите като място с приказно красива природа, безброй китни поляни, обградени от величествени скали, изобилие от горски ягоди, гъби, билки.
Почитателите на поклонническия туризъм тук никога няма да скучаят, още повече, че могат срещу символична такса да отседнат в къщата към местната църква. В селото има 14 параклиса, разположени върху стари светилища и обновени с волни пожертвования на местните хора.
Не бива да пропускате да посетите археологическия паметник "Линът" - светилище за жертвоприношения. Единственото сходно светилище се намира в лозенградското село Петра в Турция. Според учените от Археологическия музей в Пловдив, мястото е автентична винарна от времето на бог Дионисий, превърната по-късно в светилище за жертвоприношения.
На т. нар. "Еничерска ливада" по времето на турското робство е издължаван кръвният данък. Едно от най-тъжните, но и красиви места в района, са Мъртвите скали. Намират се на около 200-300 метра от връх Крив камък и от тях се разкрива приказна панорама към село Бойково. Според преданията, по време на османското иго под скалите са се крили преследвани от поробителите християни.
На няколко места в Бойково има паметни плочи в чест на загиналите по време на Балканската война и за свободата на Родината. Единственият музей в община Родопи, който разказва за историята на селото, бита и културата му, се намира в местното читалище "Здравец".
Струва ми се, че авторът на статията не е местен човек, т.е. не е отраснал в Бойково. В статията име неточности и непълноти. Все пак ми беше приятно да я прочета.
