Такива книги от български автори се броят на пръсти. По-възрастните почитатели на рока и хевиметъла у нас помним само „Поп музиката“ и „Рок музиката“, написани още по социалистическо време от Чавдар Чендов и Розмари Стателова. Изпълнени със смехотворни неточности, объркани имена на членове на групи и изпълнители и претъпкани с изкривени идеологически глупости за подривна дейност срещу комунизма, човеконенавист и култ към смъртта.
В по-нови времена на книжния пазар се появиха няколко истории на знакови метъл, рок банди и певци, но точно такава книга досега не е излизала. „Разбуленото лице на рока и метъла“ има претенциите изобщо да не прилича по нищо на излезлите до този момент.
Така твърди за „Десант“ нейният автор Ернест Херолд. Зад странното име стои българин, разбира се, с майка от Полша и родословно дърво на граф от онези времена, когато благородници е имало. Хилядите метъли от цяла България го познават простичко като Мишо Поляка.
Неговата претенция никак не е плод на излишно самомнение, а на задълбочено изследване и ровичкане из историята на различните течения на екстремната музика още от началото на нейното съществуване. Но, изненада!
Тук няма да прочетете надлежни биографични справки за отделните групи.
„Това е ненужно, пише го в Интернет и всеки, който прави такива книги, хвърля напълно безсмислен труд“, твърди авторът.
И още от първите страници на книгата ще разберете, че се е гмурнал много, много дълбоко, във влиянията, на които са били подложени групите и музикантите, философиите, от които са черпели вдъхновение, символите, на които са се кланяли (или не), последствията, които са произтекли от това и изобщо… много е интересно, ако сте почитател на тази музика и искате да знаете повече за нея. Сатанизъм, окултизъм, масонство или чист хедонизъм, непукизъм или социална ангажираност, християнство или агностицизъм – ще научите кой какво е изповядвал или просто е имитирал, че изповядва.
Задълбочените познания на Ернест по религиозни (написал е няколко книги на тази тема) и социално-политически въпроси му дават възможност да бръкне много дълбоко в котлето, в което врат съвременните течения на рокмузиката.
Нещо повече – Мишо дори посяга към някои от най-последните и актуални поп икони, които използват типичните рок- и метълски атрибути, за да възбудят още по-голямо внимание към собствените си постни персони.
Ще видите остроумни абзаци, посветени на Мадона с тениска „Кабалистите го правят по-добре“, и дори Бритни Спиърс, наметната с огромна боа, по подобие на „бащата на шок-рока“ Алис Купър.
Особено впечатление правят стари (да се чудиш откъде ги е изнамерил!) снимки на групи, за които не сте и подозирали, че имат нещо общо с окултните влечения – „Бийтълс“, „Лед Зепелин“…
Най-приятно впечатление прави това, че фактите, поднесени по такъв начин, водят не към подозрения и отрицание, а именно към интерес. Напасването им за които и от описаните групи и музиканти да се сетите, води точно към познание.
Не е задължително да променяте вкуса и предпочитанията си за любимите си банди, ако сте ги видели описани в книгата. А това е напълно възможно, защото „Разбуленото лице на рока и метъла“ борави с огромен брой данни и информация.
Нека отново за по-малко от няколко реда повторим целта на книгата на Ернест – познание.
Няма лошо да знаеш повече за това, което харесваш или не. Дори и да си рокаджия и метъл.
