Ориентир към двора на буквите е 12-метров кръст, който се вижда отдалеч
Автор: Здравка Христова Снимки: Авторът
България от няколко месеца вече си има свой Двор на кирилицата. Единственият по рода си комплекс се намира в старопрестолна Плиска. Негов създател е арменският бизнесмен Карен Алексанян, който от години живее и работи в Шумен. Той разказа, че видял подобна композиция в Армения и решил да направи такава и у нас, воден от патриотични подбуди.
Посветил е културния ансамбъл на паметта на майка си, преподавател по славянология.
Ориентир към Двора на кирилицата е огромният 12-метров кръст, който се издига зад високия каменен зид на комплекса. Няма начин да не го откриете, защото върху зида ще видите герб с българската розета, обрамчена от името на Плиска и завета на Аспарух "Тук ще бъде България!".
На тежката дървена порта с обикновени букви четем "Двор на кирилицата". Зад портата веднага попадаме в малък и по-различен свят на българска вяра и признателност към предците и светците, дали ни родното А, Бе.
„Българи и арменци сме обединени от нещо много свято и това е азбуката ни", разказва Карен Алексанян. Идеята му е да представи по модерен начин историята. И успява, категорични са туристите, прекрачили прага на комплекса, който приема гости от месец май тази година.
Композиционен център на двора е паметникът на цар Борис I, отсреща под 12-метровия кръст са поставени 3,5-метровите скулптурни фигури на Кирил и Методий. Смисловата ос на композицията свързва погледа на царя Покръстител с фигурите на светите братя. Автор на скулптурите е Бехчет Данаджъ.
Из целия двор са поставени огромни близо триметрови букви, изработени от специфичния за Армения пясъчен камък. Подредбата им не е по азбучен ред. Първите букви изписват името на старата българска столица Плиска. Всяка буква е ръчна изработка. Впечатляващите символи са дело на 12 арменски майстори.
В комплекса има още параклис и галерия с 29 платна, която тематично проследява историята на покръстването на българите. Експозицията е постоянна и картините са дело на художниците Иван Узунов - ръководител на катедра "Живопис" във ВТУ "Св. св. Кирил и Методий", на софиянката Михаила Михайлова и на Валентин Гюлешев от Търговище.
Картините разказват с образи най-важните моменти от събитията, свързани със създаването и приемането на кирилицата от славянския свят. Историческата разходка започва с предсмъртните думи на Кирил към брат му Методий и завършва с покръстването на българите в православната вяра.
Карен Алексaнян разказва, че се вдъхновил за Двора на кирилицата от "Житието на св. Климент Охридски" от Теофилакт Охридски. "Видях във въображението си дома на Есхач, където Климент, Наум и Ангеларий преработили глаголицата в кирилица, съобщили радостната новина на цар Борис и го поканили да му я покажат. Представих си царя, седнал на трон в единия край на двора, а пред него - буквите, наредени като войници на църковно-славянщината.
Срещу фигурата на Борис, в далечината пред западния зид, виждах голям кръст, а пред него като бели видения са образите на светите Кирил и Методий. Книгата в ръцете им беше изписана на глаголица, но погледите им благославяха новите кирилски букви. Така се роди идеята за изграждането на Двора на кирилицата, с вълнение споделя създателят на комплекса в Стара Плиска. Респектът пред делото на царя покръстител и обединител на българите е параклисът в двора. Той е малък и семпъл в размерите си, но внушителен отвътре с резбования олтар и иконата на царя светец.
Аскетичната атмосфера в параклиса спомня тайното покръстване на Борис и внушава единството между управника и духовника, посочва създателят на комплекса.
Вдясно от тежката врата на параклиса е камъкът с кръст - хачкар. Това е най-простият, но и най-величественият символ на най-старата християнска държава Армения. Земята й е осеяна с над 100 000 подобни паметници.
Минавал някой майстор по пътя си, виждал каменен блок и започвал да дяла на него кръст. После си тръгвал и оставял християнския знак да се знае, че тази земя е свещена. Затова всички хачкари са различни и неповторими. Като поставения в Двора на кирилицата, на който е написано на арменски: "Този камък хачкар е поставен в прослава на българския народ по случай 1150 години от Покръстването".
Високите по близо три метра кирилски букви в комплекса са изработени в Армения от 12 арменски скулптори, ръководени от народния майстор Рубен Налбандян и са транспортирани до България с 2 камиона. Естественият керемиден цвят на пясъчника туф, от който са направени скулптурите, излъчва топлотата, но и сила.
Всяка от буквите има своето значение и е направена като символ на дадена дума, с която започва. Например буквата Д е символ на дървото и е универсален образ на живота, на човешкия род с неговото минало и корени и бъдещето с младите клони.
Напуканата земя, запълваща буквата З, символизира раждащото начало на човешкото съществуване, но и нашата тленност. Изображенията и орнаментите на всяка буква подсказват не само думи от българския и руския език, започващи с нея, но и внушават красотата, хармонията на човешкия свят и природата, но обединени от християнските символи.
Дворът, в който са буквите и фигурите на царя Покръстител и братята Кирил и Методий, е откритото слънчево лице на всеки дом. Създава усещане за простор, но и за защитеност със здравите си каменни зидове. В него кирилските букви се завръщат у дома, след като са дарили светлина и познание на голяма част от човечеството.
"Никоя друга писменост не е била подлагана на такива гонения и страдания, а нейните застъпници са проявявали несломим дух в отстояването на една значителна част от човечеството. Кирилицата се е появила като писменост за славянските християнски народи, но днес татарите, чеченците, дагестанците, половината от казахстанците, които са мюсюлмани, някои будисти и други народи също пишат на азбуката, създадена от българите свети братя Кирил и Методий", просто и сърдечно разказва създателят на Двора на кирилицата Карен Алексанян.
