През последните 15 години средствата, които са се отделяли за научноизследователска и развойна дейност в областта на селскостопанските науки в България, са орязани до пет пъти.
Това се посочва в анализа за иновациите у нас през миналата година.
Делът на средствата за аграрна наука се свива от 30%, колкото е бил през 2000 г., до 7% през 2013 г., посочва в доклада си работната група от 27 учени и експерти, които по нареждане на председателя на Селскостопанска академия анализират предложенията на научните звена във връзка с промяна на Закона на ССА.
Според направените проучвания, персоналът, зает с изследователска дейност в областта на аграрните науки, е намалял от 17% през 2000 г. на 13% през 2013 г. За сметка на това щатните бройки във висшето образование са нараснали от 19% на 37%, а в областта на обществените науки - от 6% на 12%.
Според проучванията, предложената реформа на ССА се обсъжда без знанието на учените от Академията. Те предлагат най-напред да се направи комплексна оценка на активите, материалната база, научноизследователските резултати и капацитет, научноприложните резултати и стопанската дейност на институтите под шапката на ССА, след което да се направи реформа в организационната и административната структура на Академията.
Друго предложение на работната група е да се запази целостта на ССА като научна институция, в състава на Министерството на храните и земеделието, като продължи да извършва стратегически и приложни изследвания в аграрния сектор в бъдеще, да управлява генетичните ресурси чрез иновативни селекционни модели, производство на семена и разплодни животни и подпомагане на браншовите организации.
Друго предложение на учените е да се промени моделът за финансово управление на ССА, който включва автономен бюджет и въвеждане на проектния принцип на финансиране. По този начин, според работната група, ще се осигури адекватно финансиране за научноизследователската дейност и нарастване на работната заплата.
„По този начин ще бъде премахнато съществуващото несъответствие в заплащането между учените в ССА и университетите и ще се реши проблемът с текучеството на научни кадри и загубата на приемственост и знания”, смятат учените и експертите.
Идеята е финансирането да става по три основни стълба, най-важният от които е свързан с държавния бюджет. Друг източник на средства ще бъдат собствените приходи от реализация на интелектуална дейност като авторски права, стокова продукция, консултантски услуги, както и публично-частни партньорства, клъстери между ССА, други научни институции и бизнесът.
Работната група препоръчва догодина да се направи пълна инвентаризация на собствеността: земи, сгради и оборудване, на всички звена в ССА и оценка на собствените приходи. Идеята е Академията да се освободи от имоти с отпаднала необходимост.
Учените предлагат да се разработят програми за оптимизиране на семепроизводството и племенните стада и разширяване на пазарите на сертифицираните семена, МЗХ да насърчава използването на български сортове, семена, посадъчен материал и породи животни.
Сред основните препоръки в направения анализ е да се определи ясно ангажиментът на правителството за осъществяването на реформата в ССА в рамките на поставената цел за финансиране на науката в размер на 1,5% от БВП през 2020 г.
В заключение работната група настоява всички предложения за реформи в ССА да се подложат на широко обсъждане с участие на учените от Академията, МЗХ и агробизнеса.
