През последните години впрегатните животни се развъждат и за месо
Автор: д-р Валентин Иванов, квмн
Освен като впрегатни животни, използвани за работа, през последните години конете започнаха да се отглеждат и развъждат и за месо. Работоспособността на тези животни и оптималният им прираст са в пряка връзка с тяхното правилно хранене, а при тях то има някои особености и е доста по-различно от това на преживните животни.
Тези разлики са основани на анатомо-физиологичните особености в устройството на храносмилателния тракт при еднокопитните. Така например известно е, че конете имат изключително здрава и силна дъвкателна мускулатура, с изобилно отделяне на слюнка в устата. В този първи отдел на храносмилателната система се извършва доброто механично смилане на храната, което продължава в просто устроения стомах.
Последният е еднокамерен (за разлика от преживните животни), с относително малък обем. Това предопределя само частичното разграждане на хранителните вещества в стомаха и бързото им преминаване в следващия отдел – червата. Именно тук става пълното резорбиране на храната и отделянето на непотребните субстанции.
Вече е установено, че конете не бива да се хранят на воля, тъй като често преяждат и това води до сериозни заболявания. Особено опасни са пресните зърнени фуражи – овес, царевица, ечемик, ръж.
Дажбата им трябва да бъде изготвяна специално за всяка отделна категория коне, като осигурява оптимална хранителна стойност по отношение на основните хранителни вещества, да има необходимия обем (това са все пак едри животни), съответстващ на обема на храносмилателния тракт на коня и най-важното – да бъде колкото се може по-евтина, но не за сметка на качеството и количеството. Всяка дажба трябва да е разнообразна, богата на фуражи, съставена от концентриран, сочен (през летния сезон – зелен) и груб фураж, давани в строго определен ред, в рамките на допустимите количества и съотношения според категорията и предназначението на конете.
Бременността при кобилите трае средно 11 месеца. Дажбите за разплодните кобили се съставят в зависимост от породата, живото тегло, телесното и физиологично състояние и използването им за работа. Според физиологичното състояние те се делят на ялови, бременни след отбиване на кончето и бременни лактиращи.
Принципът при съставяне на хранителната дажба е прост – 40% е делът на концентрирания фураж (пшенични трици, овес, шрот и др, като овесът може да се замени с ечемик или царевица, но не повече от 5-6 кг). Грубите фуражи е добре да се дават в смес 1:1 ливадно и люцерново сено. Сламата (2-4 кг) следва да се предлага на конете напръскана с меласа, когато има такава.
Сочните фуражи са абсолютно необходими – може да се дават до 15 кг цвекло, до 10 кг доброкачествен силаж и до 3 кг моркови (земна ябълка, тиква и др). През летните месеци вместо сочни фуражи се предоставят зелена тревна маса или паша. Известно е, че сочните фуражи благоприятно повлияват лактацията на кобилите майки. Няколко дни преди раждането те трябва да се изключат, като дажбата им се възстановява една – две седмици след раждането.
При всяко хранене в порциона трябва да се добавя 25-30 г готварска сол под формата на големи блокове за лизане. С напредване на бременността грубите фуражи се намаляват за сметка на концентрираните. Обемистите сочни фуражи – цвеклото и силажът – също трябва да се намалят, но количеството на морковите е добре да остане. В никакъв случай в дажбите не бива да попадат плесенясали загнили, замръзнали фуражи, както и студена вода – това може да доведе до аборт. През лятото водопоят на конете се прави три пъти, а през зимата – два пъти с прясна и чиста вода, и то преди даването на концентриран фураж. Ако се наруши този ред, се стига до аборти и колики.
Първият еструс (разгонване, разпасаност) се появява между 8-12-я ден след ожребването и най-добре е да не се пропуска, тъй като вероятността за успешно заплождане е сравнително по-голяма. За по-добрата заплодяемост на кобилите и нормалното протичане на еструса най-евтиното и достъпно средство си остават зърнените кълнове – на разплодните животни се дава по 300-500 г прораснал ечемик, който е безценен източник на витамин А, Е, цинк и др. витамини и минерали, така необходими за репродуктивната система на организма.
На кърмещите кобили е добре да се обръща по-специално внимание. Дажбата им трябва да е по-пълноценна и да се изяжда с апетит, затова следва да се увеличат и разнообразят различните й компоненти. Кобилите нямат млечна цистерна във вимето (както е при преживните животни) и отделят млякото на малки порции, но количеството за едно денонощие съвсем не е малко – 14-16 литра. Това трябва да се има предвид, особено при работещите кобили. На всеки 1 час да се дават по 10 минути почивка, за да има възможност кончето да бозае. Установено е, че 1 кг прираст при кончето се получава от 10 л мляко, а за всеки литър мляко кобилата се нуждае от 0,3 кръмни единици допълнителен фураж.
Преди да отбиете кончетата изключете сочните фуражи от дажбата на майката и намалете количествата на грубите и концентрираните, за да се преустанови лактацията. Препоръчително е след отбиване на кончетата кобилите да се издояват ръчно, за да се предпазят от заболявания на вимето – мастити и отток.
След раждането си кончето се изправя на крака още на 1-ия-2-ия час и започва да търси да бозае майчино мляко (коластра), което има изключително голяма роля за бъдещия имунитет на кончето. Освен това коластрата има слабително действие и помага да се освободи организма от мекониума (чревната кал). Малките жребчета бозаят много често, по малко – 300-500 мл мляко, което налага да бъдат винаги неразделно до своята майка.
Бозайният период трае около 6 месеца. За това време те увеличават теглото си цели 4-5 пъти, като достигат дневен прираст 1 кг. Още след втората седмица се прилага допълнително подхранване с едро счукан овес, доброкачествено меко сено и нарязани моркови, които се дават на воля в отделна хранилка, а до нея се поставя и кофа с чиста питейна вода.
Първите дни новородените изяждат по 200-300 г концентриран фураж, но с напредване на възрастта дневната дажба може да достигне до 3 кг през 5-ия – 6-ия месец, докато сеното и морковите се предлагат на воля. Не бива да се забравят и минералните добавки.
Отбиването на жребчетата става обикновено на 6-месечна възраст на групи и изведнъж. Когато са по-голям брой, младите животни се групират по пол и възраст. На тази възраст растежът е много интензивен, така че не бива да се правят компромиси с правилното и пълноценно хранене, отговарящо адекватно на съответните норми. Хранителната стойност на дажбата трябва да е до 65% за сметка на концентрираните фуражи. От грубите фуражи най-популярни у нас са ливадното и люцерново сено, а от сочните – моркови, тиква, цвекло и по-рядко – силаж. Задължително следва да се включват минерални добавки (дикалциев фосфат, калциев карбонат и др.) и сол – 25-30 г дневно.
