Сигурно няма българин, който да не е чувал за манастира на отец Боян Саръев, Перперикон, Каменната сватба, Татул...
Автор: Камен Колев
Сигурно няма българин, който да не е чувал за манастира на отец Боян Саръев, Перперикон, Каменната сватба, Татул. Всички тези прекрасни български места се намират в родопския град Кърджали и близките му околности. Но знаете ли, че в района има още много забележителни обекти, които си струва да посетите и почувствате?
Ето 8 места около Кърджали, които ще запомните завинаги.
Крепостта Моняк
На десетина километра от Кърджали, над село Широко поле, се намира крепостта Моняк. Извисява се на 586 м надморска височина и е една от най-високо разположените и най-големи средновековни крепости в Родопите.
Достъпът до укреплението е много труден, защото теренът е стръмен, на места почти отвесен. Но усилията си заслужават, тъй като панорамата от там е величествена - виждат се целият язовир „Студен кладенец” и град Кърджали. Моняк се е наричал най-големият град в областта Ахридос в периода XII-XIV век, когато е строена крепостта.
За пръв път тя се споменава на латински език в историческата книга Historia Peregrinorum, посветена на Третия кръстоносен поход. Имала е важна стратегическа роля и е пазела прохода "Железни врата" и подстъпите на средновековния град, разположен около манастира „Свети Йоан Продром“ в днешния град Кърджали.
По време на Четвъртия кръстоносен поход през 1206 г. латините обсаждат крепостта. Армията на Анри - брат на загиналия Балдуин Фландърски, се движи по Арда и тук разполага лагера си.
От него изпраща помощ за обсадения от българите в Станимахос (Асеновата крепост) управител на Филипопол Рение дьо Три. Той е спасен и доведен в лагера и от него рицарите научават за смъртта на Балдуин в Търново. Тогава в Моняк Анри е коронясан като последен император на Латинската империя.
Крепостта заема площ от около 50 декара. Състои се от два укрепени корпуса - цитадела и външен град. Външната стена е иззидана от ломен камък, споен с бял хоросан. На югоизток и североизток укреплението се извисява над дълбока пропаст. Входът се охранява от две кули.
На около 50 метра от него има водохранилище, което се е пълнело по глинени тръби извън крепостта. Има и водосборен басейн, който представлява сложно съоръжение в подземието до цитаделата, където е живеел гарнизонният началник.
Въженият мост
Само на 5 км от Кърджали се намира най-дългият въжен мост на Балканите. Дължината му е 300 метра, а разстоянието между пилоните му е 260 метра. Изграден е в най-тясната част на яз. “Студен кладенец”. Отвежда до село Лисиците.
Районът е изключително красив и любопитен с това, че изобилства от скални ниши, изсечени в скалите над селото още от древните траки. В началото на 90-те години на ХХ век въженият мост е разрушен от водната стихия. Това налага извършване на основен ремонт и изграждане на нов мост по съвременна технология.
Пещера „Утробата”
На 20 км от Кърджали, недалеч от с. Ненково, се намира пещерата "Утробата". До нея се стига за половин час по маркирана пътека. Тя представлява естествен скален хоризонтален процеп, дълбок 22 метра. Височината е три метра, а широчината - 2,5 м. Мнозина сравняват изгледа на пещерата с женски полов орган.
Според учени, това е древно тракийско светилище, символизирало оплождането на Земята от Слънцето. Има една хипотеза, според която пещерата е била обитавана от оракул. От нея гласът му се носел на километри, благодарение на акустиката, за която траките се погрижили. Те издълбали на тавана на пещерата ниша, която многократно усилва звука на човешкия глас.
Крепостта в с. Звездел
Останките от крепост и кула са разположени по продълговатата верига на Стръмни рид край с. Звездел. Руините от крепостта Асара датират от X-XII век. Издигат се върху праисторическо скално светилище с гробница. При археологически разкопки тук е намерена икона от XI век, чиято основа е изработена от еленова кост, а върху нея са монтирани изящни медальони с изображения на светци, обковани със злато и сребро, декорирани с ажурни инкрустации.
Целебният извор край село Летовник
Хора от цялата страна идват да търсят облекчение от болките си в целебния извор в местността Дамбалъ край село Летовник. Мястото е на 10 км от Момчилград. Вярванията са, че само веднъж в годината, в ранните часове на Гергьовден, водата има силна лечебна сила. Това става веднага след полунощ на 5 срещу 6 май.
Чешмата на извора е на два етажа, а край нея е оформен малък басейн, в който родителите потапят болните си деца. Когато хората си тръгват, отнасят в бутилки от чудодейната вода. Друг обичай е да завържат някоя своя дреха на дърветата в района, за да оставят завинаги там болестта си.
Светилището в Харман кая
В местността Харман кая на 2 км от с. Биволяне се намира тракийско светилище, за което учените смятат, че е по-старо и от Стоунхендж. Служило е на траките за астрономическа обсерватория. Разположено е около малка пещера и се извисява върху скално плато над речна долина.
Във вътрешното свещено пространство се е влизало през тесен скален процеп, затварян с врата. Отвън са издълбани много жертвени ями, басейни, олтари и основи на различни помещения. В скалите наоколо са издълбани олтари за жертвоприношения. В подножието на светилището има останки от тракийски град с улици, водоеми и площади на няколко хиляди години.
Резерватът „Вълчи дол”
Една от най-дивите местности в Родопите е резерватът "Вълчи дол", разположен на юг от яз. "Студен кладенец". Лежи в землищата на селата Стари чал, Бойник и Студен кладенец върху площ от 775 хектара. Климатът в резервата е средиземноморски, което се е отразило върху флората и фауната. По ниските билни части има цели гори от люляк, а в целия резерват се срещат 14 вида растения, включени в Червената книга на България. Сред тях са родопският силивряк, сръбски ранилист, хипомаретума, горска майка.
Колония от белоглав лешояд обитава скала, висока 40 и дълга 200 метра. В близост има постройка за наблюдение и площадка за подхранване на редките птици. 21 от всички видове 23 птици във "Вълчи дол" са защитени. Резерватът се обитава от вълци, диви свине, сърни и елени лопатари. Достъпът до резервата е силно ограничен и е разрешен под охрана само по определени пътеки.
Крепостта Устра
На около 35 км от Кърджали, край с. Устрен, Джебелско, се намира крепостта Устра. Историците предполагат, че тук някога е била столицата на тракийското племе одриси. Калето се намира върху скалист връх и заема площ 1286 кв. м. Крепостната стена е дълга 113 м, а на места стените са високи по над 10 м. При разкопки са разкрити останките от помещения, складове и водохранилища.
Смята се, че крепостта е от времето на Константин VII Порфирогенет, живял в средата на Х век. По това време цар Симеон I завзема укреплението, но го преотстъпва на Византия.
Следва война, довела до разгрома на византийската войска при Ахелой през 917 г. Недалеч от основната крепост има още една, също наречена Устра. Тя обаче е по-малка и е построена през Х век преди Христа. Край нея са запазени две куполни гробници от времето на траките.
