Билката проявява също антисептично, отхрачващо и успокояващо действие
Риганът (Origanum vulgare L.), наричан още овчарски босилек, черновръхче, витошки чай, вранилова трева, расте из храсталаци и сечища, по каменливи места и в редки гори, предимно в предпланините и планините из цялата страна до 1600 м надморска височина (горната граница на гората).
Той е многогодишно тревисто растение с късо пълзящо коренище. Стъблата са 30-80 см високи, изправени, четириръбести, в горната част разклонени, слабо покрити с власинки.
Листата са срещуположни, с къси дръжки, продълговато яйцевидни, с власинки и приседнали жлези, 1-4 см дълги, целокрайни или неясно назъбени, на върха заострени, отгоре тъмнозелени, отдолу - сивозелени.
Цветовете са много дребни, бели, светлочервени или розововиолетови, разположени в пазвите на керемидообразни припокриващи се виолетови прицветници. Събрани са в класовидни групи, които образуват щитчета, а от тях се формира сложно метличесто съцветие.
Чашката е тръбеста с 5 зъбчета. Венчето е двуустно, тичинките - 4. Плодът е съставен от 4 тъмнокафяви закръглено яйцевидни орехчета. Цъфти от юли до септември.
Билката съдържа до 0,15% етерично масло, в което преобладават главно тимол и карвакрол, сесквитерпени и др., както и флавоноиди, горчиви и дъбилни вещества, минерални соли, витамин С, провитамин А и др.
Риганът притежава антисептично, отхрачващо, антиспастично и успокояващо нервната система действие. Стимулира секрецията на потните, храносмилателните и бронхиалните жлези, засилва перисталтиката на червата, възбужда апетита.
Ако риганът се използва редовно като подправка при приготвянето на храната, се гарантира стабилна защита от инфекции. Той подобрява вкуса на популярни блюда като топли сандвичи, ястия с пилешко, яйца, фасул, картофи и извара.
Прилага се като потогонно, успокояващо кашлицата и отхрачващо средство при остър катар на горните дихателни пътища, бронхит, вкл. хроничен, трахеит, бронхиална астма, коклюш.
Влиза в състава на различни гръдни чайове. Използва се още при атония и газове в червата, спазми на стомаха и червата, чернодробни и жлъчни заболявания, както и при нервни разстройства.
За лечение се използват цветоносните връхни части, събрани по време на цъфтеж, като се отрязват на около 20 см от върха. Бере се по време на цъфтежа - юни - юли. Суши се на сянка или в сушилня при температура до 350 градуса по Целзий.
Срок на годност: цяла и рязана билка - 2 години.
В българската народна медицина се употребява при глисти, диария, газове в стомаха и червата, епилепсия, бронхит, трахеит, жълтеница, болести на черния дроб, безсъние, главоболие, полова възбуда, нервна възбуда.
Външно се препоръчва за бани при обриви, лишеи, сърбежи, рахит и скрофули, както и за налагане на лапи при възпалени лимфни жлези.
Вътрешно се приема под формата на чай, като 1 кафена лъжичка билка се кипва и вари в 200 мл вода 3-5 минути.
За еднодневна доза се прави запарка от 1 с. л. билка в 500 мл вода. Оставя се да кисне 2 часа и се прецежда. Пие се по 1 винена чаша 3-4 пъти на ден 15 мин. преди ядене. Предупреждение
В големи дози билката е отровна! Да се приема само по лекарско предписание!
