В едно от предишните издания на кабинет „Десант“ бяха публикувани съвети как да се помогне на пострадали при катастрофа преди пристигането на „Бърза помощ“.
Автор: доц. д-р Гео Нешев, дн
Интересувам се как се процедира в случаите на обилни кръвоизливи и кръвотечения от носа?
Виолета Босилкова,
Варна
Много често при пътно-транспортни произшествия настъпва увреждане на кръвоносните съдове. Най-честа причина за това и за настъпващото по този повод кръвотечение е пряката травма върху кръвоносни съдове. Не е изключено при катастрофата да настъпи кръвотечение и следствие на различни заболявания: някои възпалителни процеси и злокачествени образувания, болести на кръвоносната система и т. н. Могат да бъдат увредени артериални, венозни и капилярни съдове, както и вътрешни органи.
В драматичната и хаотична обстановка на автопроизшествието спешната помощ трябва да обхваща и незабавни мерки за спиране застрашаващото живота външно кръвотечение: 1. Притискане на артериите преди мястото на нараняването; 2. Директно притискане на кървящия кръвоносен съд в раната; 3. Налагане на компресивна превръзка; 4. Извършване на пристягане.
Притискането по хода на артерията или вената се извършва винаги върху подлежаща кост. Практиката е показала, че 95-97% от всички външни кръвотечения могат да бъдат преустановени временно чрез компресивна превръзка.
При нараняване след катастрофа не трябва да се губи време за почистване на кожата около наранената област или за дезинфекция на самата рана. Незабавно се използват специфичните средства (бинтове, марля, памук) от задължителната шофьорска санитарна чанта и се прави стегната превръзка. Ако кръвотечението продължава, върху първата превръзка се прави нова с руло неразгънат бинт, който се фиксира стегнато чрез циркулярно увиване с друг бинт. Превързаната част на тялото или крайниците по възможност се поставя на по-високо ниво от това на сърцето. Ако се установи, че кръвотечението продължава, поставя се нов (трети) тампон, който се подсилва още по-стегнато с нови бинтове. При неспиращо кръвотечение и след направената компресивна превръзка се налага пристягане с гумена тръба.
При липса на достатъчно бинтове при необходимост компресивната превръзка се прави като се използва триъгълна кърпа или друго подходящо парче плат.
Един от най-надеждните методи за временно спиране на външно артериално кръвотечение от крайниците е пристягането с гумена тръба (Есмархов маркуч) или бинт. Гумената тръбичка (маркуч) трябва да е с диаметър 8-10 см и дължина 100-120 см.
Места за най-подходящо пристягане на крайниците са горната третина на мишницата или горната половина на бедрото. За предпазване от допълнително увреждане тази част на крайника, върху която се налага гумена тръба, следва задължително преди това да се увие с дреха, парче плат и т. н. Преди поставянето й крайникът се повдига нагоре.
Продължителността на пристягането не трябва да надвишава 2 часа, а при студено време – 1 час. При това на видно място трябва да бъде поставена едро написана бележка с точно обозначаване датата, часът и минутите, когато е направено пристягането. Това може да се напише и върху челото на пострадалия с химикал, червило, молив за вежди или други подръчни средства.
Необходимо е още на всеки 15-20 минути гумената тръба да бъде разслабвана за 3-5 минути. Всяко ново пристягане обаче трябва да се извършва 2-4 см по-нагоре или по-надолу от предшествуващото. Ако бъде извършено пристягане с гумената тръба при наличието на разранявания с разкъсани или размазани тъкани, периодичното отпускане на пристягането се забранява.
Що се отнася до кръвотечението от носа, което пряко интересува нашата читателка, трябва да посочим, че в случай на катастрофа то е свързано най-често със счупвания на носните кости, преградата на носа или носните раковини на богато кръвоснабдената носна лигавица.
Кръвотечението от ноздрите бива външно, обилно и продължително или видимо оскъдно, той като кръвта може да се стича към носоглътката и хранопровода. При пострадали в безсъзнание попадналата в носоглътката кръв може да бъде поета навътре и да причини опасен за живота спазъм на дихателните пътища. Говоренето, кашлянето, напъването и опитът за отстраняване на кръвта и кървавата секреция от носа засилват кръвотечението.
За спиране на по-значително кръвотечение от носа помага и поставянето на пострадалия в седнало положение с наведена напред глава; притискане на ноздрата откъм кървящата страна към носната преграда или на двете ноздри една към друга за няколко минути; поставяне в носовия ход на малък тампон от памук, напоен с кислородна вода или със солена вода. При значително по обем кръвотечение е наложително спешно хоспитализиране.
