Скоро се занимавахме с правописа и правоговора на една футболна легенда. Ако помните, разбрахме се, че кой каквото да казва и мисли за Христо Стоичков, той ще си остане обичан и уважаван заради това, че беше страшно добър в своя занаят – футбола. И говоренето далеч не му е първото достойнство. За разлика от това, в което цял живот блести.
Далеч не така стои въпросът с тези българи, чиято работа е да говорят. По принцип, те са призвани и да мислят, но колкото повече им гледаме сеира, толкова по-силно се убеждаваме, че за тях това е мъка непосилна.
Имам предвид мислене за тези, които са ги избрали да управляват, а не мислене за собствения си задник. Приказването обаче ни е днешната болка.
Сложете ръка на сърце и признайте кой от купищата водачи на народа, минали ви през главата по време на живота ви, ви е харесал с хубава, ясна и убедителна реч!
Аз не съм живял по времето на цар Борис III, но архивните записи на гласа му, които съм чувал, ме водят на мисълта, че въпреки германския си произход (хайде да не се отнасяме по темата, моля ви) e говорил много правилен български език, без никакъв акцент или дефекти. За разлика от сина си, който в началото умили всичко живо със старомодния си изказ, а само стотина дни, след като взе властта и стана ясно, че тия 800 дни, за които говореше, са предназначени най-вече за обогатяване на министрите му и задоволяване на всички негови ламтежи („Аз да имам някакви претенции към България?? Абсурд!!“), включително и връх Мусала.
Понеже работата ми е да питам хората какво мислят и как се усещат, си спомням, че много бързо залепналите от радост по „аз съм дедо на колко внучета“ започнаха да го псуват, че говорил неясно, че дрънкал, а нищо не казвал и все в този дух. Защо сляпо и масово гласуваха за него, е ясно – този феномен, както знаете, отдавна се превърна в закономерност. Но, да помислим!
Толкова ли е прост народът, та се връзва на „папищашки приказки“ (Алеко, ти си велик!) и изсипва целокупната си любов под формата на бюлетини за поредния мазник, обещаващ благоденствие и мед и масло от чешмите за броени дни след изборите? Без да искам да обиждам никого, очевидно отговорът клони към положителна стойност. А който възразява, приканвам да погледне изборните резултати от последните петнадесетина, че и повече години.
Втрещяващо любопитно е как съвременници на един предишен простак, управлявал по време на „социализъма и комунизъма“, правят същите грешки през определени периоди от живота си, избирайки пак и пак поредния палячо с амбиции за величие. И докато навремето те не са имали алтернатива – БКП или бой, лагери и нещастие, днес оправдания за кьоравата сламка няма.
Помните ли глупостите, които приказваше Тодор Живков? За „Честит 8 март, скъпи студенти“? За „Днес завод за полупроводници, утре – завод за цели проводници“? За „Имахме (ударението е върху „а“) в наше село един бай Илия, он пиеше по 9 литри ракия“?... Помните ли вицовете за глупостите му и шопския му акцент?
Димитър Туджаров – Шкумбата и Миодраг Иванов направиха кариера в шоу бизнеса с имитация на бай Тошо. И същите тези, които си купуваха на черно касетките им и се смееха до припадък на скечовете, сега мънкат, че едно време било много хубаво и спокойно, а хлябът струвал 38 стотинки.
А един от отдушниците им е да плюят и псуват тези, които със собствените си ръце, ум и сърце са изпратили в Народното събрание. Тези, за които връх в парламентарното говорене е тъпизмът „Както каза преждеговорившият колега, когото аз дълбоко уважавам...“.
За речта на законодателите могат да бъдат изписани томове, а професионална работа биха свършили езиковеди и лингвисти, аз съм на светлинни години от техните умения. Работата ми е да задавам въпроси. Та, в този смисъл – защо ти, бай Хасане, и ти, лельо Айше, сте избрали да ви представлява Лютви Местан? Какво му разбирате от мазните уйдурми, които пуска от микрофона? Топлят ли ви „конотациите“, които се леят от устата му?
Тез конотации асфалтират ли ви военните траншеи, които представляват пътя до вашето село? Намират ли работа на децата ви, та да не бягат те по строежите в Германия?
Ами вие, бай Христо и лельо Ана? След като толкова влюбено гласувахте за този или онзи, влюбени в пламенните му предизборни приказки, виждате ли някаква файда от остроумното му бръщолевене против „преждеговорившите си политически опоненти, които дълбоко уважава“?
Своеобразен актуален връх в този вид размисли беше радостта на министър-председателя, с която информира англичанина Джеймс Камерън как „ири Папи са го галили (ударението е на първото “и“) по главата“. Ядосвах се, че покрай себе си излага и България, псувах, остроумничих, както стотици други из интернет, виках, гневях се, припомнях прочутото Тодор-Живково „Тази гадина другарят Брежнев (имал предвид „година“, мислейки, че думата е същата и на руски език)…
Докато не седнах и си дадох простичък отговор на въпроса. Ами от кого се е учил? Кого е гледал? Кого е слушал?
Знаете кого.
