Световното признание за български творци е добре дошло, където и да се случва по света. Макар че в духа на политическото говорене от последните няколко месеца, някак не е удобно да се споменава, че руската публика би могла да оцени родни театрали, това все пак се случи.
Спектакълът на Сливенския драматичен театър „Лице" от Александър Галин спечели бронзовата статуетка на международния фестивал „Золотой витязь" в столицата на Руската федерация Москва.
Забравете приказките за „евроатлантически ценности“, оставете настрана брътвежите за злокобната роля на „агентите на евразийската империя“, тук става въпрос за изкуство. За театър. И за талант, справедливо аплодиран от публика, нямаща нищо общо със злободневните новини.
Същия повод за гордост би дал който и да е български театър, донесъл у нас награда от който и да е европейски, американски, азиатски или където-и-да-било-фестивал.
За пръв път в света Сливенският драматичен театър „Стефан Киров“ постави на своята сцена пиесата на нашумелия руски драматург Александър Галин „Лице". И за пръв път наша постановка носи на България награда от престижния московски фестивал, създаден преди 12 години, за да популяризира традициите на класическия руски театър.
Ако се интересувате от темата, веднага се сещате колко големи холивудски величия признават с благодарност, че са се обучавали точно по школата на Станиславски например. Или как „сцената с бебешката количка“ от „Броненосецът Потьомкин“ е призната и използвана в десетки европейски и американски екшъни.
Важно е, че постановката на сливенския театър се нареди в челната тройка на двадесет и четирите участници във фестивала. Все известни трупи от Русия, ОНД, Сърбия и България. Присъствали на спектакъла обясняват с вълнение как след финалната завеса публиката (сред която известни руски театрални и кинорежисьори) аплодирала над десет минути българските артисти. Важно е да знаем техните имена.
Режисьор на пиесата е Васил Василев. Играят Мария Сапунджиева, Георги Кадурин, Мариана Миланова и Христо Бонин, а сценограф е Николай Нинов.
Буква по буква от интернет страницата на „Золотой витязь“: „В залата на учебния театър на ГИТИС се игра едно от най-ярките представления на миналия театрален сезон в България. На преден план в него е темата за обезличаването на човека, който намира себе си и своето лице по най-верния път - на Любовта.“
Очевидно в Сливенския драматичен театър имат опит с успешното поставяне на съвременни руски драматурзи. Същият творчески екип стои зад спектакъла „Особености на руската любов" (не, няма общо с култовата поредица „Особености на руския лов, риболов, лов при зимни условия и политика“).
Той е по друга пиеса на Александър Галин - „Сирена и Виктория", а през която и българска театрална сцена да е минал, не е оставял нищо друго освен възторжени аплодисменти на крака и хвалебствия от критици и обикновената публика, изпълнила салоните.
