Няма да се закриват институти и да се съкращават учени
15 Декември 2015, Вторник
„Не се предвижда закриване на институти и съкращаване на учени, както и не се допуска продажба на земя и активи. Главна цел на промените е увеличаване на доверието
между наука и бизнес в земеделието”, заяви заместник-министър Георги Костов при представяне на Концепция за преструктуриране и развитие на Селскостопанска академия (ССА) на кръгла маса миналата седмица. Целта на концепцията е Академията да се превърне в полезен и достъпен за бизнеса интелектуален център на българското земеделие, както и в една модерна и привлекателна за младите и успешни учени организация за научно-приложни изследвания.
И не на последно място – да се утвърди като работещ инструмент за генериране на иновативни устойчиви политики в агросектора – подчерта по време на форума заместник-министърът. Той посочи също, че като резултат от предлаганите промени се очаква да се създаде възможност за широко публично-частно партньорство, за по-прозрачни и контролируеми правила и за участие на браншовите организации и аграрния бизнес в определяне на приоритетите за финансиране на цялостната научно-експериментална и производствена дейност, структурирана в новоизградени компетентни, конкурентоспособни научни центрове.
Институтите ще увеличат значително и капацитета си за работа по всички програми, свързани с европейско и национално финансиране, като част от замисъла на подготвените промени е именно практическо въвеждане на принципа на проектното финансиране, включително със средства от собствените бюджети при прозрачни и конкурентни условия.
Една от важните задачи, която се решава с начертаните промени, е да се съдейства за намаляване на структурната и регионална изостаналост на част от районите на страната чрез възраждане на опитното дело и възстановяване на активностите на опитните станции като демонстрационни и образователни структури на научните институти, съвместно с бизнеса.
taj kato vasko kojto sam az ne sam ot zarski komunistisheski fashistki islamistki zionistki budistki anarhistki familii a ot zemedelski familii ako sam bil podveden prinuden da rabotja za shushdi familii to molja naj ushtivo da mi zaplatjat za desetiletia intelektualna i drug vid rabota ako ne to mojata intelektualna i drug vid rabota e bila vid umstvena i drugi vidove angaria
i taj kato njama balgari koito da ne si spomnjat za 500 godini tursko robstvo i angaria to vseki kojto nalaga angaria moshe da se oprilishi s turshin ot tesi 500 godini tursko robstvo a tesi koito si spomnjat s umilenie za godinite sled 9.9.44 moshe da im se pripomnjat godinite na nasilstveni otshushdavania na imoti na izselvania po selata po belene i t.n. v istoshna germania tova e bilo posnato pod imeto ,,,zwangs einweisungen ,,sapatstvano s ,,zwangsaussage aussageerpressung .i zwangsmassnahmen ,,,zwang po nemski e nasilie i ako v balgaria ima ot bivsheto ddr gdr njakoi si konsultanti pri tajni slushbi i polizia to mogat da im objasnjat she tova sa nakasuemi represivni nesakonni dejania na bivshite upravljavashti na koito dosega im se rasmina sas zakoni za pomilvania . az lishno se nadjavam da ne sam bil nito satrudnik nito postradal ot bivshi i natojashti represivni komunistisheski i nekomunistisheski dejania ako se otkrijat i rasoblishat takiva to e dobre za isvestno vreme da otidat da shivejat v njakoi sela i gradove po svoj isbor za da ne prilisha na ,,,zwangseinweisungen ,,a la ddr gdr a klevetnizi da se oklevetjat e neshto koeto ne e ravnostojno .
zatova ako se investira v turisma ,zabavnite zavedenia ,i naroda ima poveshe pari moshe s vino i veselia da si lekuva travmite ot 500 godini tursko robstvo desetki godini fashistko,komunistishesko i sega ikonomisheko robstvo
a az shelaja da bada kato njakoi ot prjakora mi no na mladi godini s parite koito te imat na stari godini i taj kato ne shelaja da bada bezplaten donoszik ,president ,resident ,desident ,student ,regent,i podobni to shelaja vsishki koito sa me polsvali kato takav ili ako sam rabotil dori i nesasnatelno kato takav da mi se plati kato kakavto sam rabotil za da moga s parite si da zaradvam tesi koito mi radvaha i radvat shivota
