Част от стената с образите на хората, преминали през лагера в Белене
17 Декември 2015, Четвъртък
Попаднах във вестник „Десант“ на теми, свързани с реабилитацията на репресираните лица. Обръщам се към вас с молба за съвет относно следния казус.
Автор: Христиан Митев юрисконсулт
Дядо ми е бил осъден на 6 май 1952 г. от Окръжен съд – Стара Загора по чл. 117 на една година лишаване от свобода.
Вследствие на това на баща ми, който тогава е бил ученик, е дадена лоша характеристика (като син на вражески елемент), която е възпрепятствала по-нататъшното му образование и личностна реализация.
Когато излиза Законът за политическа и гражданска реабилитация на репресираните лица, баща ми се е страхувал за подаде искане за обезщетение, като за това нямам право да го упреквам. Режимът е оставил трайни последствия върху него, той живееше в постоянен страх .
Към момента не сме получавали нито обезщетение, нито добавки към личната му пенсия (не са подавани документи в нито една инстанция в законовия срок). Тази година баща ми се реши да пода-де искане за обезщетение към областния управител в Стара Загора, но за съжаление такова му бе отказано, като аргументите са липса на основание за плащане поради изтекъл срок.
Моля за съвет, имаме ли някакъв шанс. Ако отговорът е да, какъв е пътят?
Ще ви бъда много благодарна ако ми дадете насока.
Антоанета Пондева,
Стара Загора
Уредбата за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица се съдържа в едноименния закон - Законът за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица (ЗПГРРЛ).
Законът обявява политическа и гражданска реабилитация на лицата, които са били незаконно репресирани заради техния произход, политически убеждения или религиозни вярвания през периода от 12 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г.
Съгласно чл. 2 от закона изброените по-долу категории лица имат право на еднократно обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди:
осъдените за престъпления, амнистирани с чл. 1 от Закона за амнистия и за освобождаване от изтърпяване на наложени наказания (ДВ, бр. 6 от 1990 г.);
осъдените на лишаване от свобода за неиздължени държавни доставки и изтърпели наказанието;
въдворените в трудововъзпитателни общежития, лагери и други подобни места;
интернираните, изселваните и заселваните по административен ред и нелегалните;
изключените студенти и ученици, които не са допуснати да завършат образованието си, и техните наследници - деца, съпруг, родители или на братя и сестри, когато няма други наследници;
български граждани, насилствено изселени в Съветския съюз;
осъдените от Върховния съд, Трето наказателно отделение, по наказателно дело № 452/1952 г.;
осъдените от Софийския областен съд по наказателни дела № 248/1949 г. и № 1166/1949 г.
Тези лица законът обявява за правоимащи, като им признава правото да бъдат обезщетени за претърпяната от тях репресия.
Размерът и редът на изплащането на обезщетението се определят от Министерския съвет, като правото на обезщетение се установява със съответни писмени доказателства.
Когато липсват писмени доказателства за обстоятелствата, свързани със съответната репресия, установяването им се извършва по ред, определен от Министерския съвет, от централна комисия. Обстоятелствата се установяват с декларация за съответствие, депозирана пред председателя на комисията, като за деклариране на неверни данни се носи наказателна отговорност.
С Наредбата за прилагането на чл. 4 от ЗПГРРЛ (Наредбата) се определят размерът и редът за изплащане на еднократно обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди на лицата, репресирани през посочения период.
Искането за изплащане на еднократно обезщетение се подава пред съответния областен управител по последното местожителство на репресираното лице, като в него се представя лична банкова сметка, по която желае да му бъде преведено определеното обезщетение. Компетентният орган да определи размера на дължимото обезщетение за претърпяна репресия е областният управител.
Срокът за подаване на искания за обезщетение до Областния управител изтече на 31.12.2011г. Освен това съгласно изложеното от вас баща ви не попада в категорията на правоимащите лица, тъй като същият не е бил изключен от учебно заведение – основание, съдържащо се в чл. 2 от ЗПГРРЛ, а му е дадена „лоша характеристика“, което по вашите думи е възпрепятствало образованието и личностната му реализация.
Това обаче не е сред основанията, посочени в закона за получаване на обезщетение, но дори и да беше, след като срокът за подаване на искания е изтекъл, няма как баща ви да получи обезщетение към този момент.
Препоръчваме ви да ползвате адвокатска защита и съдействие.
Настоящият отговор не изключва, а предполага консултацията с адвокат.
AMI AZ IMAM PROPUSNATI POLSI OT TOVA SHE EDINIA MI DJADO BOG DA GO PROSTI BIL PO ZARSKO VREME NESHTO KATO KMET V EDNO MALKO BALGARSKO SELO I ZARADI TOVA I ZARADI TOVA SHE IMAH NA MLADI GODINI ZAPOSNATSTVA S SHUSHDI GRASHDANI I S DAMI ZA KOMPANIA MI OPREDELIHA DA SLUSHA KATO NEBLAGONADESHDEN V TRUDOVI VOJSKI .
POSLE SLED KATO SE OSHENIH ZA ZAPADNA GERMANKA I SLED KATO SE VARNAH V BALGARIA ME PRESLEDVAHA KATO KAPITAN PETKO VOJVODA I MI PRESHIHA DA SHIVEJA NORMALEN SHELAN OT MENE SHIVOT DA PRAVJA PARI I LJUBOV S SHELANI OT MENE SHENI VEROJATNO ZA DA NAMRASJA PARITE I SHENITE I DA STANA REVOLJUZIONER NO AZ NAMRASIH TESI KOITO MI PRESHIHA DA IMAM PARI I LJUBOV I PRODALSHIH DA OBISHAM PARITE I LJUBOVTA ZASHTOTO VINAGI SAM BIL S MERAK DA SHIVEJA KATO IBIZA-PLAYBOY I TESI KOITO S NAJ RASLISHNI METODI POSNATI I NA TESI KOITO SA ZAPOSNATI S METODITE NA NJAKOI SI OT TAJNITE SLUSHBI .MI PRESHIHA NA TOVA I NA TOVA DA SASDAM ZDRAVO MNOGODETNO BALGARSKO SEMEJSTVO TJAH VSEVISHNITE DA GI SADJAT AZ PREDPOSHITAM NIKOJ DA NE MI PRESHI NA SHTATIETO I NE ISKAM NIKOMU DA PRESHA NA SHTASTIETO .
