Общините масово вдигат местните данъци предколедно

Автор: Десант

В края на ноември, окрилен от така наречената победа на местните избори, премиерът Бойко Борисов призова кметовете на ГЕРБ в областните градове да вдигнат предколедно местните данъци и такси.
„Искам много сериозно да си мислите и преди да дойдете при мен за пари, ще карам всеки от вас да каже колко е събрал от местни данъци и такси и какви мерки за финансова дисциплина е предприел. Няма да пожаля никой, ако не си е свършил работата“, размахва пръст на градоначалниците Борисов.

Кметовете от ГЕРБ явно само това и чакаха, защото през последната седмица започнаха буквално да се надпреварват да увеличават местните налози един след друг.
Първи на командата на своя партиен вожд се отзова бургаският кмет Димитър Николов. На сесия на общинския съвет в морския град, състояла се на 17 декември, мнозинството, съставено от съветници на ГЕРБ гласува данък „сгради“ да се увеличи с 1,75 промила или с близо 15 процента повече от предходната година.

Така от 1 януари 2016 г. бургазлии ще плащат за своите жилища вече между 5 и 8 лв. повече от сегашния налог. За търговските обекти данъкът се увеличава с между 8 и 25 лв., при офиси, кантори и други нежилищни обекти - с между 7 и 20 лв.
За жителите на съставните селища в община Бургас пък увеличението е в рамките на два лева. Повишена бе и таксата за сваляне на скобата от автомобилите, които извършват нарушения в „синята зона“ в града. Те ще откупуват вече колите си срещу 25 лв., а не срещу 10, както беше досега.

Мотивите на общинската администрация за увеличенията е, че данъкът върху недвижимите имоти трябвало да се промени, защото се променила изцяло инфраструктурата на града.
„Нивото на живот на бургазлии и обликът на града са коренно променени. За да продължим да поддържаме високото равнище, предлагаме такова увеличение на данъка“, заяви заместник-кметът Красимир Стойчев от името на общинската администрация.
Мотивите на бургаската управа са най-малкото смехотворни, защото от месеци наред целият град е потънал в дълги и нескончаеми ремонти, които превърнаха живота на местните жители в кошмар. Под предлог, че работят по прословутия проект за „Интегриран градски транспорт“, повече от половината пътни артерии бяха затворени, а транспортната мрежа на града потъна в хаос.

Опозицията в бургаския ОбС в лицето на съветниците от „Национален фронт за спасение на България“ и „Средна европейска класа“ се противопостави на увеличението на налозите, които ще утежнят и без това лошата икономическа ситуация в морския град.
„Два милиона българи нямат какво да ядат за Коледа, а вие вдигате данъци. Това е пир по време на чума. Категорично сме несъгласни с вдигането на данъците за сградите“, разгневи се Ангел Божидаров от НФСБ. Патриотът припомни, че Бургас е градът с най-много новопостроени имоти, което би трябвало да значи, че администрацията събира достатъчно пари в хазната си. По негови разчети, от данък „сгради“ годишно в нея влизат по седем млн. лева.

Божидаров призова хората на Димитър Николов да обяснят защо повишението на местните данъци се предприема само месец след местния вот.
„Възможностите за повече пари от правителството явно намаляват. Затова и Николов поиска това спешно вдигане на данъците. Само че за повишаването на налозите липсваше всякакъв намек в предизборните слова на ГЕРБ“, припомни Ангел Божидаров.
Герберите обаче не се вслушаха в доводите на родолюбците и приеха скандалното увеличение. В знак на протест срещу произвола на мнозинството съветниците от НФСБ и СЕК станаха от местата си и не взеха участие в гласуването.

Бургас обаче далече не е единственото населено място, в който местната власт побърза да откликне на ноемврийския призив на министър-председателя.
В друг град, управляван ГЕРБ – Варна, се увеличава данъкът върху сделките с имоти, като размерът на новата ставка най-вероятно ще е 2,9 на сто при сегашни 2,6. От мнозинството на ГЕРБ във варненския ОбС съобщиха, че това е „еднократен налог“, който не натоварвал чак толкова много хората. Увеличение ще има и в Смолян, макар да бе съобщено и там, че ставките остават непроменени. По предложение на кмета Николай Мелемов (също от ГЕРБ), такса битови отпадъци предстои да бъде вдигната от 3,7 на 4,8 промила при ежедневно събиране на боклука.

Напрежение сред местните жители предизвика и намерението за драстичното увеличаване на тротоарното право на централната улица - планира се то да скочи от 7,20 лв на 12 лв. на кв.м. Ще бъдат завишени и цените на административните услуги.
В Перник с 0,5 и 0,45 промила, съответно за фирми и физически лица, се вдига пък таксата смет. В Сливен, по предложение на градончалника Стефан Радев, местният парламент повиши тази седмица с 15 на сто налога за автомобилите. Данък „сгради” също се вдига, имаше идея и за покачване на таксата за боклука, но това засега отпадна.

По предложение на кмета на Пазарджик Тодор Попов, местният парламент гласува предложение за увеличение на данък сгради и налога за коли. Така хората от града ще плащат средно с 16 лв. повече за недвижимите си имоти, което е повишение с 20 процента. Единствения мотив на Попов е фактът, че налогът в града не е променян от 2012 г.
Данъчна секира се развъртя и в по-малките общини. В Асеновград, по предложение на герберския кмет Емил Караиванов, таксата смет бе увеличена с 15 на сто. Мотивите за това бяха нарастването на разходите за Регионалния център за обезвреждане на твърди битови отпадъци. Така цената на сметта в Асеновград скочи от 15,84 лв. на 20,80 лв. на тон.

Новият герберски кмет на Велинград Костадин Коев също „сурвака“ предколедно своите съграждани. Там данък сгради за граждани скача от 1,2 на 1,3 промила, а за фирми – почти двойно. Не е забравен и налогът върху колите – той се вдига с десет на сто.
Кметът на Бяла Димитър Славов (ГЕРБ) не остана по-назад от съпартийците си - предложи данъкът върху недвижимите имоти в общината да се увеличи от 1 на 1,5 промила.
Като една от причините за цялата тази данъчна вакханалия по места, премиерът Бойко Борисов посочи нарастването на разходите на държавата за сигурност и отбрана през следващата година, както и растящата опасност от тероризъм. Въпросът е дали обикновените българи, нямащи никакво влияние върху решенията на кабинета, са длъжни да платят това от изтънелите си джобове.


В категории: Общини , Горещи новини