Един милионер на младежка възраст

Автор: Здравка Христова Снимка: Авторът

Столичанинът Любомир Янчев е само на 20 години, но успешно управлява компания с капитал от над 1 милион лева. И въпреки че е само със средно образование, преподава на студенти в университета. Той е изобретил устройство за дистанционно управление на климатици, с което се спестяват 25 % от сметките за ток, и вече успешно го продава както в България, така и зад граница.

Младежът е роден в София на 21 февруари 1995 г. Има две по-големи сестри – едната е фотограф, а другата е служител в Екологичното министерство.
„Когато бях в първи клас, родителите ни бяха  бедни и нямаха пари да ни купят компютър. Затова една от сестрите ми ме водеше в компютърен клуб. Една от учителките ми започна да ме учи на програмиране и взех да се явявам на състезания. Първата награда, която получих, беше за най-малък участник. После се заредиха и по-съществените ми постижения.

Дойде време да кандидатствам в гимназия. Но учителката ми по математика в седми клас ми остави петица за годината – не бях от любимците й, тъй като веднъж й направих забележка, че е сгрешила една задача, която бе написала на дъската. 
Аз много исках да уча в столичната природо-математическа гимназия, но с тази бележка не можах да вляза и след второто класиране. В този момент ме потърсиха от едно частно училище с изучаване на немски език, впечатлени от постиженията ми на състезанията, и ме поканиха да уча при тях със стипендия“ – разказва накратко средношколските си неволи младежът милионер.

Неговата майка била категорична, че трябва да продължи образованието си в университет. Когато отишъл да си подава документите в НБУ, занесъл цяла купчина  сертификати по програмиране и дипломи от състезания. Приели го да учи безплатно.
След първата година нещата с неговото изобретение потръгнали и той се отказал да записва втори курс. Тъкмо тогава му се обадила секретарката на ректора и му предала неговата покана да изнесе лекция пред абсолвентите. Но макар пак да получил обещание, че ще продължи следването си безплатно, той се отказал и така останал само със средно образование.

Идеята му за изобретеното от него устройство била със звукови команди да си светва лампите, да си прави кафе, да пуска пералнята и бойлера – с две думи да си направи „умна къща“. Разпитвал в специализираните фирми колко струва това чудо и навсякъде получавал отговор: „Скъпо – поне 15 000 лв.”.
„Оказа се, че мога и сам да го направя. Сега го развиваме с моя екип от 13 човека – уточнява Любо. И вметва: – Не плащам много на хората си. Когато пускаме обяви за работа, посочваме: „Ще получавате ниска заплата, ще ви наливаме с тонове кафе, за да вършите много работа”. В крайна сметка екипът ми се получи перфектен. Всъщност хората, с които работиш, са най-важното нещо. Те са по-важни и от добрата идея” – категоричен е предприемчивият младеж.

Когато започнал да представя изобретението си по състезания за млади предприемачи, на няколко пъти се провалял. „Исках да включа с моето устройство осветлението в залата, където се провеждаше един от конкурсите. Естествено, че не успях. Счупих ключа на осветлението, после го ремонтирах и пак нищо. Накрая с мой приятел от екипа ми се договорихме аз да дам командата, а той от копчето да пусне лампите. Заблудихме журито, но по-важното е, че никой не хареса идеята ни и никой не пожела да инвестира в нея” – без притеснение споделя за неудачите си младият изобретател.

Да се заеме сам да прави устройството за дистанционен контрол го насърчил треньорът му по таекуондо Насо, който се занимавал иначе с климатици. Той често настоявал Любо да изобрети нещо, което да продават. И когато уредът за дистанционен контрол на климатиците бил готов, седнали да мислят какви пари да му искат. Накрая заковали цената му на 140 лв. За един месец обаче треньорът му продал само две бройки. „Бизнесът не е идеята. Бизнесът не е сбъдване на мечти. Най-важни в него са продажбите“ – обяснява философията на успеха си Любо. И съветва: „Дайте си реална сметка дали идеите ви могат да изкарват пари и едва тогава работете. Научете се да казвате „не“. Ако едно нещо ще ти загуби времето, а резултатът няма да те задоволи, просто кажи „не”.

Първият инвеститор, който го подкрепил сериозно, не се интересувал толкова от идеята му, а от това какъв човек е самият той, каква е жизнената му философия. И му дал 50 000 евро. Неотдавна получил още половин милион за развитие на пазари за изобретението си в чужбина. Все още води преговори  за внедряването му с две турски фирми, производителки на климатици, както и с голям български производител на бойлери. Тече и договорката с една великотърновска фирма, която да произвежда технологичното чудо.
Компанията на двадесетгодишния младеж вече има търговски представители в Испания и се кани да навлезе на пазарите и в Словения, Словакия, Гърция, Турция, Хърватия и Италия.

Името на изобретението му е „Мелиса“. Интересна е историята за това как се е спрял на него. „Бях нарекъл устройството „Деница“, както се казваше тогавашната ми приятелка. Но звуковите команди нещо не сработиха както трябва и лампите не искаха да се светват. Случайно написах Мелиса и в 3 часа през нощта осветлението в апартамента на родителите ми се включи. Така остана това име”, разказва Любо.
Когато го питам какъв съвет би дал на връстниците си, той отговаря с думите, които чул преди няколко дни от един таксиметров шофьор: „България ще се оправи, когато всички вършат това, което харесват и обичат”.

В категории: Общини , Горещи новини