Тероризирани от собствената си държава, българите са екзотична дестинация за чужденците
Автор: Стефан Солаков
Известният писател и сценарист Анжел Вагенщайн предложи къде на шега, къде сериозно, да протестираме „по френски“ срещу днешната ни власт. Вместо „Je suis (аз съм)... Шарли ебдо, парижанин, Франция“ и подобни лозунги, ние, българите, бихме могли, според господин Вагенщайн, да издигнем барикади с надписи Je suis ракия, сланина и всичко, което нашата любима държава се опитва да отнеме на обикновения българин.
Още едно доказателство колко сме далеч от мечтаната Европа, където гражданите се сражават за своята свобода и законни права, докато ние се чудим как да оцелеем в концентрационния лагер, наречен България.
На страниците на „Десант“ и в ефира на ТВ СКАТ често разискваме темите за тероризма и геноцида в световните им измерения. Рядко се сещаме обаче да анализираме какво се случва в „бащино ни огнище“, където местните държавни терористи беснеят, тъй както турчин на времето не е беснял. Не минава ден да не ни сюрпризират с поредната щуротия, родена от болните мозъци на властващите чиновници.
Смешният на пръв поглед спор за акциза върху домашната ракия много бързо се превърна в лична трагедия за стотици български семейства, едва оцеляващи в бандитската среда на алкохолните мафиоти.
Група парламентарни идиоти грубо посегнаха на оскъдния им залък, загрижени очевидно и съвсем не безкористно за спиртните монополисти, заливащи пазара със своите ментета и тровещи чуждите туристи, примамени от ниските цени на смъртоносните течности.
Стигнахме до там, че заляхме с алкохолни фалшификати и съседните държави, и най-вече Турция, където през последните две години бяха умъртвени няколко десетки туристи, посегнали към шишето с надпис „Българска ракия“.
Алкохол, тайно внесен от нашенската мафия, с активното участие на „младежкото“ ДПС – една от терористичните секции на организираната престъпна група, обитаваща под политическо прикритие Народното събрание, и успешно ловуваща продажни депутати, готови да прокарат антибългарски закони в ущърб на целокупното ни население.
Голяма част от жертвите в Турция бяха туристи, пристигнали от Русия, и е цяло щастие, че московските тайни служби не се задълбочиха в разследването на тази криминална афера.
Избухливият Путин като нищо можеше да изпрати един бомбардировач СУ-24 и да затрие от картата на България корпоративните мафиоти, бълващи отровния дестилат и погубващи не само хора, но и целия ни туристически отрасъл.
Сега, когато правителството на Бойко Борисов отново се е „замъчило“, за да роди поредната си „мишка“, нека набързо си припомним подвизите на неговите герои от последните месеци. Сладострастният Пепи Москов, принцът на здравната реформа, който настойчиво ни убеждаваше колко по-добре ще се чувстваме, ако ядем два пъти по-скъпи захарни изделия.
След това се обади лично и бате Бойко, неговият любим началник, който ни заплаши с бърза смърт, ако посягаме често към ракията и сланината.
Je suis slanina, незнайно защо предложи тогава господин Вагенщайн, вероятно забравяйки, че като семитски народ и нашите евреи би трябвало да се въздържат от субпродукти на презряното в Ориента животно.
Ако някой добронамерен чужденец се опита да навлезе по-дълбоко в хаотичните чувства, обзели българите през последните години, той направо ще се ужаси от мрачната аура, струяща от главите на целокупната ни нация.
Всекидневно ни зомбират наши и чужди злодеи и учудващият факт, че все още не се предаваме, е достоен за фундаментално научно изследване, което неминуемо ще донесе Нобелова награда за откривателство на универсален ген за човешкото оцеляване.
Напоследък оживено се спори защо не успяваме да увеличим броя на чуждите туристи, въпреки че група гении управляват този капризен икономически сектор. Кого ли не впрегнахме, за да изтегли туристическата каруца от традиционната „балкантуристка“ кал, която отдавна се е превърнала в железобетон и е оковала родните курорти.
На помощ ни се притече дори и Холивуд и неговите мъжествени „мутри“, снимащи почти без пари многомилионните си продукции в полите на Витоша. Всуе! Няма и няма туристи, готови да ни затрупат с така желаната валута!
Според мен моделът е тотално сбъркан – опитваме се да представим майка България като късче от рая, ама тя е такава само в нашите спомени и сънища. Сега е време да обърнем всичко с хастара наопаки и да рекламираме Отечеството като „страната на ужасите“!
На политическите зомбита, които командват тълпа обезумели балканци, готови да се разкъсат един друг в името на едно общо национално риалити шоу.
България – „чудовището на Балканите“! Ето това ще бъде най-сполучливото лого, което ще привлече у нас хиляди търсачи на силни усещания, а и Холивуд веднага ще откликне с десетки филми на ужаса, вместо да се лигави с изкуфелите си вехти екшън звезди, превърнали се в местни пияндета из софийските барове.
Тогава и Божидар Димитров ще напише книгата на своя живот, за да разкаже за възкръсването на прабългарските вампири и за създаването на митичния Монстър, роден от бог Тангра и изпратен в нашите земи, за да владее няколко морета и да плаши европейците с непобедимото си могъщество.
Подобно на Остап Бендер, мечтаещ за милиони шахматисти, нахлуващи в затънтеното руско селце Васюки, и нашето правителство е обзето от сладките сънища за възраждането на българския туризъм.
Несекващите протести на всекидневно обедняващите ни сънародници също могат да се калкулират като екзотична дестинация за любопитните чужденци.
„Бунтът на мравките“ – една от любимите теми на Стайнбек, ще привлече не малко туристи от страните, непознаващи добре обстановката в задния двор на Европейския съюз. Двуетажни автобуси ще развеждат гостите из различни точки на протестите както в София, така и из провинциалните средища.
Протестът като туризъм или туризмът като протест – една магична парадигма, която ще ни изстреля в световната класация по популярност. Защото протестите в България са като хляба наш насущен. От Радан Кънев до феновете на „Левски” и ЦСКА – всекидневието ни ври и кипи от събития, обещаващи вълнуващи преживявания за търсачите на балканска екзотика.
За да усилим глобалния драматизъм, предлагам във всеобщата реклама да се включат активно и видни представители на днешната ни власт. Премиерът Борисов например би могъл да се показва всеки ден точно по обяд от големия балкон на „Дондуков“ 1, да помаха с ръка на прииждащите туристи и да им демонстрира легендарната си глава, погалена лично от „трите папи“.
При смяната на караула пред Президентството една регулярна поява на държавния глава Плевнелиев, придружена от библейска реч срещу „заплахата от Изток“, неминуемо ще намери място във всички туристически справочници на световните туроператори.
Военният ни министър, яхнал макет на „МиГ-29“, или „външният“ му колега, преоблечен като американски каубой, също биха оживили представите за модерен туристически продукт, предлаган от сегашното ни правителство.
Идеите могат да валят безгранично, нашенският политически и социален ландшафт е изключително богат на „иновации“ в стил „Бай Ганьо превзема Европа“. Важното е да яхнем вълната и както е казал легендарният Алеков герой, най-сетне да „потече келепирът“! Дълго сънуван стимул за днешните ни управници, отдавна забравили смисъла на думата държавник.
Впрочем, наздраве! С менте алкохол и върху палубата на потъващия български „Титаник“.
pri nikoj narod ne obishat kogato njakoi si ot tajni i drugi slushbi zloupotrebjavat protiv sobstvenia si narod s vlasta si vlijanieto si sas znaniata si sas sredstvata koito im sa povereni no tova e poloshenieto v mnogo strani i zatova e dobre naroda da proshete knigi kato na anatolij taras narashnik ... za 12 leva za da otdeljati dobrite ot loshite momisheta .
na mene dobrite se opitvaha da mi vnushavat she shte imam vsishko trajno koeto trajno shelaja a loshite se opitvaha da mi vnushavat she kato imam tova koeto obisham moshe loshite da mi go vsemat i zatova ne pokasvam javno kakvo obisham za da ne mi go vsemat ili da me me isnudvat .zatova pak az kasvam koito isnudvat mogat da badat isnudvani no az predposhitam nikoj da ne me isnudva i az ne shelaja nikogo da isnudvam .
