Дежурните му брътвежи за европейските ценности и светлото атлантическо бъдеще само усилват желанието на мнозинството от българите да му помахат прощално през октомври
Вместо градивни стратегии, държавата се управлява с тарикат-ски лафове и аматьорски изяви
Автор: Стефан Солаков
След новогодишната патаклама, в която българският народ изля насъбралото се напрежение и дълго стаяваното недоволство от безрадостното питие, настъпи поредният махмурлук и неприятното усещане, че навлизаме в 2016 г. още по-обезверени относно бъдещето на нашата държава.
В празничното слово президентът Плевнелиев не изневери на традицията да е безкрайно скучен и лишен от задължителния живец при подобни тържествени изяви. От него успяхме да научим само, че не ни чака нищо добро, ако България продължава да се ръководи от неудачниците, окупирали почти всички високи позиции в административната власт.
Дежурните му брътвежи за европейските ценности и светлото атлантическо бъдеще само усилиха желанието на мнозинството от българите да помахат прощално и с облекчение за „гуд бай“ на поредното политическо недоразумение по нашите географски ширини.
И тъкмо да потънем в очаквания запой около празниците на Йордановците и Ивановците, когато властелинът на сланината и душманинът на домашната ракия напомни гръмовно за себе си.
Бащицата на нашата съдрана от дертове република излезе от пещерата на новогодишното мълчание и с насочен пръст към онемялата от ужас публика произнесе своето тронно слово в стил „Аз обвинявам!“, популяризиран още преди век и половина от легендарния френски писател Емил Зола.
Казано накратко, още по-легендарният български премиер Бойко Борисов се превъплъти в ролята на Боримечката и обяви на всеослушание, че срещу неговата незаменима персона е организиран заговор часове преди настъпването на Новата година.
Артистичните заложби на любимия лидер явно са го посъветвали да нахлуе с мощен политически ритник в 2016 г., за да извади от алкохолния унес позадрямалото население на нашето Отечество.
Ефектът, както са и очаквали пиарите на „Дондуков“ 1, беше повече от зашеметяващ за полуизтрезнелите жители на територията, наречена България. За останалата част от по-нормалните съотечественици появата на бате Бойко като новогодишна Касандра, вещаеща политически апокалипсис, не беше нищо повече от рекламен видеоклип по повод очакването на Китайската нова година, посветена на Огнената маймуна.
Въпреки драматичното изпълнение на Главния актьор на Републиката, трезвият анализ на неговите вербални подскоци отново показа, че скъпата на всички Родина се управлява от аматьори, лишени от каквито и да е заложби за градивни стратегии, а не дай Боже и национални доктрини, които да осветят дългосрочно хоризонта пред нашата многострадална държава.
Надеждите, че ще започнем новата година с нечувани и невиждани досега предложения и визии на нашата т. нар. политическа класа, се сгромолясаха още в началото след публичните изяви на министър-председателя.
А може и да не съм съвсем прав – в трактовката на последните събития господин премиерът все пак направи и някои признания относно късогледата политика на неговото правителство.
Особено впечатляваща беше изповедта на Борисов за дълбокото му разочарование от довчерашните авери Ердоган и Давутоглу, дръзнали да нарушат празничната изолация на български министър-председател. „Търсеха ме посред нощ и настояваха да се намеся в кавгата между Доган и Местан“, заяви възмутено бате Бойко и обеща занапред да бъде мнителен спрямо анадолските фюрери.
Не мнителен, а бдителен трябва да бъде нашият скъп предводител, ако не иска да изпусне окончателно юздите на държавното управление.
Защото години наред телевизия САКТ и вестник „Десант“ постоянно алармират българската общественост за грубата и недопустима намеса на Анкара във вътрешните работи на уж независима България.
Трябваше ножът да опре до кокала на нашите най-високопоставени велможи, за да разберат най-сетне и те колко дълбоко е проникнала турската заплаха в редица райони на българската държава.
През изминалата 2015 г. станахме свидетели на мащабни операции на чуждите агентури у нас за дестабилизиране на обстановката и за насаждане на чувството на отчаяние сред българския народ относно неговото европейско бъдеще.
Не само емисарите на Високата порта, но и могъщи централи в Москва, Вашингтон, Тел Авив и някои балкански столици организираха недопустими враждебни действия срещу националната сигурност на страната.
Вместо да вземе решителни мерки за тяхното пресичане, правителството на Бойко Борисов продължава да се обяснява „в любов“ на нашите външни душмани. Не сме забравили премиерските излияния по адрес на „големия приятел Ахмет (Давутоглу)“, които не слизаха от речника на господин Борисов почти до фаталния час, когато същият този „приятел“ го буди нощем, за да му трие сол на главата и да се намесва пряко в суверенитета на българската държава.
А какво да кажем за най-новия лупинг на бате Бойко, който изведнъж разбра, че не само Ахмет, но и Путин ни обича!? Брей, брей, каква любов струи и се разлива по геополитическата карта, в центъра на която е закърфичена България!
Подобен стил на управление, когато всичко се свежда до първосигналните впечатления на нашите ръководители, е крайно опасен за бъдещето на България. Когато подареното кученце, гушнато от Путин, е в състояние да трогне премиера и да го заблуди за истинските намерения на една империя, това е тревожен знак за управленческия капацитет на българското правителство.
Синдромът „трите папи“, погалили божествената глава на бате Бойко, или „двете каки“, които се опитват да „клатят“ правителството, неизбежно довежда до наблюдаваната параноя на властта спрямо всяко едно събитие, изненадващо за нейните крайно ограничени възможности за реален анализ и незабавни реакции.
Навлизаме изключително неподготвени в една сложна във всяко отношение политическа година. Държава трудно се управлява с тарикатска реторика или долнопробни шегички по адрес на важни вътрешни или външни субекти.
Крайно време е на сцената да се появят истинските специалисти, които да покажат на нашия народ докъде сме затънали след недалновидната политика от четвърт век насам и как да се измъкнем от дълбокия вътрешнополитически и геостратегически батак, където бяхме набутани от неудачни и престъпни елементи, използващи България като опитно зайче на Великите сили.
ami normalno e vsjaka darshava da se pita kakva i e fajdata ot blagopolushieto na balgaria i na balgarskia narod zashtoto ako imame dobri politizi darshavnizi finansisti polizai voenni njama da mogat da ni manipulirat i isnudvat kato todor shivkov da se zeluvame s vseki zaradi oblagi nesavisimo dali ni haresva ili ne nose prikrivat s poshelania za blagopolushie na balgaria i balgarite no ne iskat da plashtat a iskat da imat fajda ot tova .
az sam bivsh gastarbejter ot germania shenen za zapaden berlin kadeto shivjah okolo 20 godini i tesi koito me podslushvaha prosledjavaha manipuliraha ne bjaha mnogo po raslishni ot tehnite kolegi v balgaria politikata na morkova ili tojagata tam se narisha politika na zuckerbrot und peitsche ako si s nas moshe da ti pomagame no pone njama da ti preshim i az im podskasvah she shelaja samo da bada targovez kato germaneza s balgarski proishod targovez i hotelier zografski ili kato germaneza s persijski proishod targovez i hotelier na ime sabet ,germaneza s marokanski proishod targovez milioner ,i mnogo drugi s germanski pasporti i negermanski proishod i za mene ,,,manerkite,,,vojnizite ,,,sanarodnizite ,sagrashdanite imat podobna stojnost na ,,,kanonerkite ,,bojnite korabi otnoshenia na vsaimna polesna targovska osnova ako snabdjavam korabite i ekipashite s tova koeto im e neobhodimo i imam peshalbi ot tova znashi e ok ako peshelja i imam prijateli sanarodnizi sagrashdani sashto e ok ako ne vsemam statuta na nad 2 miliona balgarski grashdani koito rabotjat za shushdi firmi i kompanii i tuka sa ili residenti ili vasvrashtenzi ili shushdenzi taka pojanjavam novite poloshenia i vsaimnootnoshenia v balgaria evropa i po sveta .i zatova tesi balgari i nebalgari sa klasifizirani kato balgaromraszi ako preshat na balgari da badat priemani kato balgari vazvrashtenzi
kakvito sa georg ganshev ,zarja ,stefan ,petar ,i mnogo drugi