Казвам ви, няма смисъл от всичко това! Хилядите пожелания, закани, лигавите картинки във Фейсбук, на които сте изпоотбелязали всичките си приятели поименно, мантрите по телевизията…
Още от първия ден на Новата година всичко си тръгна постарому и ако все още не сте изтрезнели от празнуване и не ви е направило впечатление, сега, след Йорданов и Ивановден обърнете внимание.
Кое върви към промяна? Вие ли, животът ли, оядените простаци, които имат претенцията да бъдат начело на държавата ли, времето ли, що? Аз подозирах, че така ще стане още докато на няколко ракии гледах както обикновено безсмислената, куха и глупашка реч на човека с длъжност „представителен обединител на нацията“.
Видяхте ли я? Можете ли да повторите дори една дума? Ще ви кажа защо не. Защото нито буква от това, което този поставен от други люде човечец избъбри, не вълнува българина. Добре, де, ако го касае, то със сигурност е с цел гражданинът (нямате представа колко много българи наричат себе си “поданик“, явно им харесва, но за това – друг път) да го напсува много мръсно и много дълго.
По принцип да ругаеш актуалния президент (не че предишният беше голяма китка за мирисане) не е голямо геройство. Затова няма да се занимавам тук с него, а с други хора и събития от самото начало на 2016- а.
Привличащата напоследък все повече и повече народна любов към себе си министърка на регионалното развитие и благоустройството например. След като приключи с гръм и трясък отиващата си година с „Винетките не са задължителни, който иска да си купува, реалната цена е 150 лева, пак малко ги увеличихме“, Лиляна Павлова (любимката Му, нарича я „Лилето“) започна новите 365 дни с не по-малка арогантност.
Тръсна кръшна снага по телевизията на стотиците хиляди обвинения, че пътищата са пълна леш, непочистени и обледенени: „Ако искат недоволните, да им поставим и реотани на пътищата“
.
Вярно, че не сме скандинавска страна, та да го направим, но ако бяхте крали по-малко, със сигурност щяха да останат пари и за реотани, госпожо нагъл министър! Придобила уверен манталитет от всевишния си шеф, изобщо не чу заяжданията на водещия, че хората имат право да протестират.
Ден преди нея самият Той изгря от екрана заедно със същия водещ. Нали се уговорихме още в началото на тези писаници, всичко си е 1:1 със старата година. При Него, разбира се, мъжеството не бликаше, а потече като Дунав през пролетното снеготопене.
Все познати неща. Криза е, пък ние работим, правим невъзможното само и само да сте рахат и добре. Икономиката има ръст 3,5%, към България се носят на талази европейски пари и изобщо всичко е мед, масло и рози (без бодли обаче).
И познайте! Любимото на цял народ първо лице, единствено число. „Щяха да Ми блокират икономиката“. „Щяха да Ми спрат коледните добавки за пенсионери“. „Ако не бЕх направил, Орешарски ли щяхме да чакаме?“.
Както неведнъж е ставало дума, когато говорим за достойния продължител на поведението и манталитета на Тодор Живков, никога не трябва да забравяме един много важен и ключов факт – ние го избираме.
Не се връзвайте за думата, вие и аз не, но по принцип българите. Тези, които бързат да го пипнат и да се снимат с него на поредната 20- метрова новооткрита улица с пресен асфалт. Тези пенсионирани учителки, които му писаха хвалебствени оди, и чичовци от третата възраст, които му измислиха песен.
Та, дойдохме си на думата. Всички ние, които се кълняхме като папагали между Коледа и Нова година, че 2016-а ще е друга. По-хубава, по-успешна, по-светла и по-изпълнена с надежда. Кой знае защо, твърдо уверени, че тя – годината, така от самосебе си ще се разхубавее, ще светне, ще даде плод и берекет, ще напълни джобовете ни с пари, а душите с радост. И затова не е нужно всеки от нас да се промени към по-добро и да остави в миналия период лошавините си.
Но имам изненада за вас: точно това се налага и докато вършим същите простотии и се държим по същия начин (като овце), ще продължи доенето, стригането и ежедневната гавра с нас ще продължи непроменена и през тези 12 месеца. А на техния край – пак същото. „Бог да пази България“, „Да има мир и благоденствие“, бла-бла-бла.
Бог помага, ала в кошара не вкарва, ако говорим точно за него как ще ни помогне. Той и досега е пазил България, ала ние сме тези, които позволяват тя да се съсипва и унищожава.
Мир и сега има, той не е измислен от мазния Ахмед Доган, нито от още по-противния му наместник, оня, когото изрита като въшливо псе, а оня избяга, та се скри в турското посолство. Мир ще има и ако вкараме в правия път самозабравилите се управляващи и техните аверчета от монополите, които се гаврят с нас.
Благоденствие ще има, ако натъпчем в кучи г.з гадните опортюнисти, окопали се на най-важните места в правораздаването, икономиката, бизнеса… Благоденствие ще има, ако накараме абсурдният чиновник да не ни спира малката фирма, а да върши това, за което е поставен – да ни улеснява в нейното развитие. И да не иска рушвет за това, ако може. България би поразцъфтяла, ако гледахме да пазим нейния (нашия) интерес.
Но, не. Още от началото на Новата година старата песен продължи на нов глас. Едните наричат другите „рубладжии“, „путинисти“ и „мекерета“. А те им отвръщат с „измекяри“, „натовски подлоги“ и „европедерасти“.
Ще се оправим, даа. Ще се оправим. Скоро.
