Истинското бяло саламурено сирене се превръща все повече в недостижим лукс за трапезата на обикновения българин
12 Януари 2016, Вторник
Причината са ниските доходи на основната част от населението и високите цени на истинските млечни продукти
За първи път статистиката разкри реалната картина за консумацията на млечни продукти в страната. Според нея българинът масово купува сирене и кашкавал от палмово или друг вид растително масло, докато истинските продукти от краве, овче и биволско мляко заемат символично място на трапезата ни.
Това показва проучване на Центъра за агрополитически анализи към Института по аграрна икономика.
Периодът от 2006 до 2015 г. е показателен за кризата в млечния сектор, предизвикал огромен дефицит на българско мляко и производните от него продукти. Ако през 2006 г. консумацията на бяло саламурено сирене в страната е достигала 60 хиляди тона годишно, то през 2014 г. тя пада до критичните 13 хил. тона.
Като основна причина за това се посочват ниските доходи на основната част от населението и високата цена на автентичните млечни продукти.Според прогнозите на експертите до 2020 г. е възможно консумацията леко да се повиши, но максимумът, който може да достигне, е 18 хил. тона годишно. Останалото производство на бяло сирене изцяло ще отива за износ.
В същото време е налице тенденцията за непрекъснато увеличаване на така наречените „млечни деликатеси с растителни масла”, които трайно се настаняват на пазара. В това отношение статистиката е ужасяваща, защото от нула потребление на такова сирене през 2006 г., през 2014 г. консумацията вече възлиза на 59 хил. тона.
При кашкавалите сривът не е толкова голям. Според данните през 2006 г. вътрешното потребление се е движело около 40 хил. т годишно.
През 2014 г. пада до 31 хил. т, като прогнозите са към постепенно увеличение на консумацията. До 2020 г. тази консумация ще достигне около 35 хил. тона. Причина за спада според експертите е вносът на жълти сирена от Европа, чието потребление ще расте. През 2006 г. вносните кашкавали са съставлявали едва около 1000 тона годишно, а през 2014 г. вносът вече достига 10 хил. тона. Прогнозите са за продължаващ ръст, така че до 2020 г. потреблението на ементал, чадър и др. ще достигне около 13 хил. т.
Единственото утешение за българските мандри е, че през следващите години те ще увеличават своя експорт, но това означава, че произведените млечни продукти ще отиват основно зад граница, вместо да се консумират в страната.
Тук статистиката отново е неумолима. Ако през 2006 г. износът на бяло саламурено сирене е съставлявал около 6 хил. тона, то през 2014 г. вече достига 14 хил. тона. Според прогнозите през 2016 и 2017 година ще достигне големия си пик от 20 хиляди тона годишно.
Остава да се надяваме, че с увеличаващите се стимули за развитието на дребното животновъдство и с възможността за директните продажби от фермите постепенно потребителите да наложат търсенето на качествени млечни продукти, произведени от българско мляко.
