Димитровград – градът на бригадири, звезди и стихове

Автор: Янко Крумов

Едва ли свързвате Димитровград с нещо повече от бригадирското движение и с поета Пеньо Пенев. И с право - тук е единствената в страната музейна сбирка,посветена на бригадирите, има и музей на поета с ватенката.

Но Димитровград е интересна дестинация и с много други забележителности - ротондата, панаирът на занаятите, Историческият музей, църквата "Свети Димитър", светилището на нимфите и Афродита в с. Каснаково, десетките чудно красиви църкви в околностите на града.

Историческият музей съществува от 1951 г. и е създаден с постановление на Министерския съвет като Музей на социалистическото строителство.

Днес в него се съхраняват артефакти от неолита до съвременността, като сред най-интересните е неолитният човек, намерен през 2009 г. при спасителни археологически разкопки по трасето на магистрала „Марица” в местността Кар дере край димитровградското село Крум.

Скелетът е на 8000 г. и е на 15-годишно момче. Находката е част от неолитен култов гробищен комплекс, който е единствен у нас и в съседните страни. Съдейки по позата на момчето, изследователите смятат, че то е убито с остър предмет, забит в гърба. Заради трошливостта на костите находката е експонирана в музея заедно с пръстта.

Интересна експозиция представя Музеят на бригадирското движение и социалистическото строителство. Във фонда му има 49 236 експоната, свързани с големи строежи в периода 1947-1988 г., на които е полаган доброволен труд.

Има и документи за създаването на Димитровград - писма, протоколи, архитектурни планове. Той е сред малкото градове,  които знаят своята точна рождена дата – 2 септември 1947 г.

Построен е с ентусиазма на младежи от 963 населени места. С доброволен труд само за две години - 1955-1956, е изграден и градският парк  „Н.Й.Вапцаров”, който включва 821 дка поляни, зоокът и 40-годишна дъбова гора. Преди 6 г. тук е изграден Приключенски парк „Питър Пан”, който предлага пълна обиколка на 11 различни атракциона - изкуствена стена за катерене, въжена градина с много елементи и спускане по 25-метров тролей.

Интересен е и мемориалният парк „Пеньо Пенев”, изграден с идеята да участва в световната изложба по парково изкуство през 1961 г. Разположен е на 365 дка и е уникален с 92-та си вида дървета, храсти и цветя. Намира се в южната част на Димитровград. От него се разкрива красива панорама към града.

В дома музей "Пеньо Пенев" пък се съхраняват над 1200 музейни единици. Сред експонатите са оригиналът на най-голямото като размер писмо в българската, а може би  и в световната епистоларна традиция, голяма част от предсмъртните писма на поета, ръкописи на негови стихове и бележници със записки. Има и портрет на Пеньо Пенев, рисуван от сина му - художника Владимир Пенев. 

Един от символите на Димитровград е Водонапорната кула, изградена веднага след пускането на барон-Хиршовата железница през юни 1873 г. Тя е и сред най-старите исторически и архитектурни паметници в Димитровград. Предвижда се да бъде обявена за културна и историческа ценност и да се превърне в експозиционна площ, представяща историята на изграждане и развитие на града. В Димитровград е изградена първата в България и на Балканския полуостров народна астрономическа обсерватория и планетариум „Джордано Бруно”.

Открити са официално на 24 май 1962 г. Комплексът е разположен в парк „Н.Й.Вапцаров” и включва звездна зала с 60 седящи места, корпус с кабинети и учебни зали, наблюдателен павилион с два телескопа. В двора на комплекса се намира и първата извън София сеизмична станция към Геофизичния институт на БАН.

Най-старата постройка е черквата „Св. Димитър“  от 1884 г. Според преданието осемте декара двор са били подарени от турски бей и отредени за строеж на църква и училище в село Каяджик - днешния квартал "Раковски" в Димитровград. Иконите на църквата, които са подарени от жителите на с. Каяджик, са от Зографската школа и са по-стари от самата църква с около 3 века. През 1974 г. храмът е обявен за паметник на културата.

Забележителни са и старите черкви в селищата около Димитровград - не пропускайте да посетите храма „Свети Николай Чудотворец” в Меричлери, построен през 1858 г. на мястото на древен параклис. Това е една от първите църкви в Хасковска област. През 1928 г. при силно земетресение храмът е частично разрушен, но впоследствие е възстановен.

Красива е и черквата “Свети Георги Победоносец” в с. Бодрово, строена през 1858 г., благодарение на богатството и щедростта на хаджи Георги, който получава разрешение за строеж на църква през 1856 г. Цялото село участва с труда си в построяването на храма.

Друго старо християнско средище е църквата "Свети Димитър", изградена през 1842 г. в с. Ябълково. Тъй като е вдигната по време на османското владичество, предтекстът бил, че се строи нова къща на свещеника на селото поп Калин.

В Димитровград има и доста съвременни атракции. Сред тях е паметникът на големия актьор Апостол Карамитев, открит на 3 юни 2014 г. в пространството между сградата на театъра и централната поща. Бронзовата фигура на Апостол Карамитев е в естествен ръст и тежи 270 килограма. Tова е единственият паметник на артиста извън родния му град Бургас.

С уникален стол пък може да се похвали димитровградският общински драматичен театър "Апостол Карамитев". Столовете в залата на театъра са първите, които са били в Народния театър „Иван Вазов” и на един от тях е седял Борис ІІІ. Самият театър е създаден през 1953 г. с Указ на Държавния съвет на България. Той e единственият държавен театър в не окръжен град, в който и до днес публиката пълни салоните.

Любимо място на местните младежи е металното Сърце на влюбените, разположено на централния вход на парк „Марица”. Вреклите се във вечна вярност заключват тук с катинар любовта си - символ на здраво скрепената връзка. Сърцето е високо 2,20 метра и широко 1,60 метра, тежи половин тон.

Хората с интерес към историята си струва да посетят крепостта край с. Сталево, строена още по времето на траките. Става известна през Средновековието, като някои от изследователите я локализират като древния град Милеона.

Преданията разказват, че именно от тук на 9 март през 1230 г. българският цар Иван Асен ІІ е наблюдавал и ръководил битката при Клокотница. Това е едно от най-големите поражения на Византия, в което в плен попада и самият епирски деспот Теодор Комнин.

След битката българският владетел в чест на победата заповядал тук да бъде издигнат параклис, наречен „Св. 40 Мъченици”. Благодарение на родолюбиви българи той съществува и до днес.

Светилището на нимфите и Афродита се намира на около 500 м североизточно от с. Каснаково. Датира от ІІ – ІV в. и е част от имението на римлянина от тракийски произход Тит Флавий. За това има твърди доказателства - над централния извор и до днес е запазен надпис, който гласи: „На добър час! Тит Флавий Бейтюкент Есбенериос и неговата съпруга Клавдия Монтана направиха и посветиха извора на нимфите и Афродита.

„Според вярванията, ако жените пият от изворчето вода, те зачеват по-лесно и раждат красиви мъжки рожби. Свръхестествените лечебни свойства на водата на извора са много известни. За това от незапомнени времена тук всяка година на Спасовден се събират хора от цяла България, за да се помолят за здраве и плодородие.


В категории: Новини , Пътеводител