Нито един клон от лечебната наука няма толкова стара, дълга и изпълнена с добри резултати история както балнеолечението.
Славата на лековитите извори между Хемус и Родопа се носи по света от незапомнени времена. Техният брой е около 400 и затова България е известна в Европа като „банска страна“. Останките от грандиозните древни съоръжения, служили някога за водолечебни цели, свидетелстват, че цветущи в миналото селища – Аугуста (дн. Хисар). Пауталия (дн. Кюстендил), Терманея (дн. Сапарева баня) и пр. – са дължали своята известност именно на минералните извори.
„Чрез водата се ражда, крепне и лекува животът“, казва един от основоположниците на балнеолечението – прочутият самоук природолечител Присниц.
Нашият народ се отнася с особено предпочитание към балнеолечението. Българските извори се характеризират със слаба минерализация, хипертермалност над 42 градуса и относителна радиоактивност, съчетана със съдържание на биологично активни елементи (желязо, алуминий, манган и др.). Това обяснява и тяхната висока лечебна стойност.
Както е известно, минералната вода е електролитен разтвор, който съдържа натриеви, калиеви, калциеви, магнезиеви, сулфатни, хидрокарбонатни и др. йони. По този начин тя оказва въздействие върху химиорецепторите в различните системи, тъкани и клетки на живия организъм. Освен чрез химическите си съставки, минералните води оказват въздействие и чрез своята температура, радиоактивност и т.н. Лечебно въздействие се постига чрез пиене и чрез инхалации. При пиене се повлиява директно лигавицата на стомаха и червата. Посредством инхалации, особено на радиоактивни води, се повлияват добре болести на дихателната система.
Лечението с минерални води е активно природолечение. Към него обаче трябва да се пристъпва само по лекарско предписание. Не бива да се забравя, че то е противопоказно при всички инфекциозни заболявания, заболявания в острия стадий на развитие, туберкулоза, кръвоизливи, сърдечносъдова недостатъчност и т. н. Всички процедури трябва да бъдат строго индивидуални за всеки вид минерална вода, болен и заболяване. Прието е дневно да се пият от 600 до 2000 г слабо минерализирани води. Силно минерализираните се поемат в количества от 300 до 1200 грама, като се разпределят на няколко порции през деня и се пият на глътки в интервали от пет до десет минути.
Пълният курс на питейното лечение е от 3 до 6 седмици. Прилагането на т. н. „воден удар“ - пиене наведнъж на големи количества минерална вода на празен стомах сутрин, намира приложение само при някои болни, и то задължително под лекарски контрол. В някои случаи минералните води могат да се приемат и след хранене, но това зависи както от състава на водата, така и от заболяването. Времето за поемането й се движи между 15 и 20 минути преди хранене.
Банското лечение с минерални води се прави обикновено сутрин най-малко час – час и половина след лека закуска. По време на банята трябва да се избягва пиенето на минерална вода, за да не се преуморява излишно сърцето. След нея почивката на легло е задължителна.
Най-разпространени у нас са слабо минерализираните, топли хидрокарбонатно-алкални води. Те имат изразено лечебно въздействие поради по-пълната йонна дисоциация и съдържанието на някои микроелементи. Такива са водите на Горна баня, Хисар, Баня – Панагюрско, Баня – Пловдивско, Баня – Бургаско, и други. Препоръчват се за лечение на бъбречни, жлъчно-чернодробни, стомашно-чревни заболявания.
Сулфатни са водите на минералните извори в Меричлери, Пчелин, Момин проход и други. Те се използват за лечение главно чрез пиене при заболявания на черния дроб и жлъчката. Меричлерската вода намалява киселиността на стомашния сок, намалява методиката на стомаха и червата и се препоръчва при хронични гастрити, язвена болест и т.н. От съдържащите газови съставки води известни са радоновите в Стрелча, Момин проход, Наречен, Долна баня, Пчелин. Препоръчват се при заболявания на опорно-двигателния апарат, гинекологични и кожни страдания.
Сероводородни са водите на изворите в Сапарева баня, Кюстендилско, Шабла, Благоевград. С тяхна помощ се лекуват болести на опорно-двигателния апарат, сърдечносъдови, гинекологични, кожни и някои професионални заболявания. От въглекиселите води за лечение на стомашно-чревните проблеми чрез пиене се използват водите от Михалково.
Различните заболявания са подходящи за балнеолечение през различните месеци на годината. През хладния сезон (от втората половина на септември до пролетта) са подходящи за балнеолечение възпалителни заболявания на пикочните пътища, бъбречнокаменна болест, функционални заболявания на нервната система, базедова болест, хронични заболявания на червата, черния дроб, жлъчката и др. Топлият сезон (май до септември включително) се препоръчва при болни с хронични ставни болести, гинекологични страдания, диабет, кожни заболявания и др.
