Скандалът около Местан и ДПС оголи и продажността на някои нашенски журналисти
Автор: Стефан Солаков
Новата година започна с обичайното настървение на българските медии да се ровят в мръсното бельо на родните политици. Празничните дни бяха използвани от репортерите за предстартова загрявка, докато депутати и богати бизнесмени избягаха от София и оставиха журналистите на сравнително постната трапеза от вътрешни и международни новини.
Единствено грандиозният скандал, ударил като ядрена бомба редиците на ДПС, допринесе за привличане на обществения интерес към една почти историческа сензация за последните години на българския преход.
Антидържавната етническа партия се разцепи болезнено и потвърди дългогодишните анализи на патриотичните медии, главно на ТВ СКАТ и на вестник „Десант“, относно недопустимата зависимост на протурската „пета колона“ от възраждащия се османски реваншизъм на югоизток от нашите граници.
Присъствието на НФСБ в състава на 43 български парламент изигра своята решителна роля за окончателното демаскиране на ана-долските „къртици“, окопали се във всички етажи на местната и на икономическата власт.
Почти като „след дъжд качулка“ избухна реакцията на нашите медии след скандалните прибежки на Лютви Местан между резиденцията на турския посланик в София, верните му избиратели около Кърджали и конферентната зала на БТА, където бившият лидер на ДПС си посипа главата с пепел и се обяви за разкаяна пионка на дървения философ, обитаващ Боянските сараи.
Чак сега иначе нафуканите ефирни телевизии и дълбоко „ерудираните“ коментатори на големите национални вестници най-после проумяха колко дълбоко е проникнала в нашето общество опасната зараза на неоосманската експанзия.
Махалото на пълното невежество по тази взривоопасна за България тема се люшна с всичка сила на противоположния полюс и от там заваляха нечувани и невиждани досега люти клетви по адрес на турския посланик у нас, на Ердоган, Давутоглу и на цялата анадолска камарила, работеща подривно срещу националната ни сигурност вече 26 години след промените от 10 ноември 1989 г.
Една от големите слабости на нашенската журналистика е стадното чувство за кампанийност, повтарящо се почти винаги след умелите манипулации на политически и корпоративни сили, поддържащи своя агентура в ключовите средства за информация.
През годините станахме свидетели на драстични примери на медийна проституция, заплащана щедро от задкулисните кукловоди на т. нар. български преход. В крайна сметка пешкира опираха най-алчните ни колеги, които безсрамно изпълняваха и най-мръсните поръчки срещу политическата и икономическа конкуренция на финансовите им господари.
Не сме забравили видните телевизионни водещи в ефирните БТВ, Нова и „7 дни“, които с неистова злоба преследваха икономически субекти, пречещи на съперниците да разгърнат незаконната си алчност при поглъщане на поредния успешен бизнес.
Георги Коритаров и Николай Бареков бяха изритани от най-големите ефирни телевизии, заподозрени, че извършват платени услуги на част от враждуващите мафиотски групировки.
Напористият Сашо Диков също смени няколко медии, подгонен от общественото съмнение, че също има определена цена, добре известна на притежателите на различни компромати, свикнали да манипулират нашата гилдия за своите користни цели.
Някои от популярните „принцове“ на медийната измама дори се гордееха със своя политически и бизнес нюх, позволил им да получат не само обществени дивиденти, но и солидни финансови изгоди от неморалната си дейност.
Чак сега, след рухването на многострадалната Корпоративна търговска банка и осветляването на нейните кредитополучатели, имената на някои публични фигури като Николай Бареков, Емил Кошлуков, Александър Сталийски, Виолета Сечанска и още най-малко дузина медийни „величия“ засияха с ореола на онези 40 разбойници, попаднали в пещерата на съкровищата, управлявана от Цветан Василев, модерният Али Баба на българската банкова система.
Грандиозно представление спретнаха корпоративно зависимите журналисти около политическото погребение на Лютви Местан по време на пресконференцията му в БТА.
Над още неизстиналия труп на бившия депесарски велможа две разярени групи от медийни лешояди се нападнаха взаимно, а ожесточеното тракане на нокти и клюнове направо обезличи опитите на „изчегъркания“ Местан да се изживее като кърджалийския Цезар, прободен смъртоносно от боянския Брут.
Медийните бухалки на Делян Пеевски смениха отношението си към нещастния Лютви само за 24 часа и стовариха върху него всички възможни обвинения, които би могло да измисли болезненото въображение на техния владетел и поръчител. Озверелите старлетки на „Канал 3“, репортерите на „Блиц.бг“, „Пик“ и останалите тупалки, финансирани от касиера на Боянските сараи, се счепкаха не само с групата на „четиримата предатели“, но и с конкуренцията от шепата „спартанци“, опитващи се да отбият стрелите срещу агент Павел и новите му анадолски шефове.
Тук най-много се стараеха професионалният агент за влияние Коритаров и очевидно изперкалият последно време Сашо Диков, включил се незнайно защо в защита на турската агентура у нас.
Впрочем, сега се сетих, че може би няма нищо случайно и че новият телевизионен проект с участието на господин Диков под ръководството на протурската лобистка Нери Терзиева, дава като че ли най-точният отговор и потвърждава нашите обосновани предположения за дълбокото проникване на анадолските служби в редица информационни средства в България.
За турските интереси у нас играят и някои членове на СЕМ и преди всичко неговият шеф Гого Лозанов, успял с големи усилия да подари на анкарските емисари в Кърджали една цяла тричасова програма на БНР, излъчвана от много години насам от централния офис в София.
Безработни журналисти в столицата и нови работни места за медийните агенти на Високата порта в родопския град! Плюс пълната свобода за целенасочена протурска пропаганда в ущърб на българските национални интереси.
Турското лоби в националната телевизия начело с програмния директор Севда Шишманова направи всичко възможно половината епизоди на най-популярния сериал „Под прикритие“ да се излъчат на турски език, а по-голямата част от финансовите средства да се излеят към туристически обекти в Истанбул и за наемането на анадолски актьори.
Критичен репортаж на журналистката от БНТ Валя Ахчиева, разкриващ опасна за националната ни сигурност операция във връзка с планираните пръстови отпечатъци в здравеопазването, беше отрязан с един удар, подобно на нещастната глава Местанова, пак от същата Севда Шишманова.
Причината: изобличаване опитите на турска фирма да придобие цялата информация за физиологическия и здравен статус на българското население, която неизбежно ще бъде използвана от специалните служби на Анкара при евентуално повишаване на напрежението между двете съседни държави с оглед усложнената геополитическа обстановка в нашия регион.
Журналистите са призовани да бъдат очите, ушите и най-вече съвестта на българската нация. Всяка една повреда на тези обществени сензори крие сериозни заплахи не само за сигурността на страната, но и за моралния статус на българите.
Така че, по-кротко, уважаеми колеги! Алъш-веришът с компромати и невярна информация в крайна сметка се връща като смъртоносен бумеранг и помита всеки опит за укриване на истината.
Драмата на Лютви Местан може да послужи за пример на всички търсачи на силни и... безчестни усещания!
