Тилт не е ново заглавие в родното кино. Но поради особената политика на съвременните киносалони да пускат български филми много рядко (тоест, почти никога), е напълно възможно лентата да не е стигнала до вас. Ако се интересувате от кино, се сещате как можете да си помогнете с интернет, за да го видите. Ако пък сте абонат на кабелна телевизия, шансовете ви се увеличават – понеже е продукция на Българската национална телевизия, от време на време го въртят по някой от нейните четири канала, които неизменно присъстват във всички тв пакети.
Веднага след като излезе, лентата си намери верни почитатели, но и яростни критици. Този опит за рецензия няма за цел да плюе или величае „Тилт”, а ако е възможно, да събуди някакъв интерес у вас.
Добрите страни – много млади и симпатични актьори. Явор Бахаров, Радина Кърджилова, Филип Аврамов, Ованес Торосян, Александър Сано (Здравко Косъма от “Под прикритие”), а и възрастни – Георги Стайков например. Много добре играят (и млади , и стари, вярно е).
Хубаво измислен, макар и неособено оригинален сценарий – краят на социализма, любов между млади, неосъществени амбиции, имиграция, тираничен татко пречи на връзката... няма да ви го разкажа, за да не изгубите интерес, но наистина смятам, че е добра история.
И лошите страни – типични за българското кино, дори ако прекрачи в третото хилядолетие. Непривично тихи диалози и неприятно кресчендо на по-важните моменти. Излишен драматизъм във важните сцени. Понякога откровено нелепи декори, някак несъобразени с момента, в който се намират героите.
Тези изброени причини дадоха повод на доста критици откровено да се присмеят на „Тилт” и да го причислят към графата „неуспешни”. Аз упорито продължавам да твърдя, че не е зле да го видите. Дори и заради идеята да сте наясно откъде тръгнаха гореизброените млади актьори.
Не е нужно да имате занижени критерии към родната кинопродукция, за да го харесате. Оставете без предразсъдъци да реши вашия вкус. И смятам, че положителните отзиви ще бъдат повече от негативните.
Защото, ако се замислите, такъв е погледът ни към всеки роден филм. Някак напомнящ паметния лаф от времето на моето детство
„Хубав ли е филмът или е съветски?”
А хубаво кино, дори от времето на бруталния социализъм в Русия, наистина имаше.
„Тилт” всъщност би стоял доста убедително на някой фестивал на независимото кино, като „Трайбека” на Робърт де Ниро например. С всичките си достойнства и недостатъци. Ако се интересувате от въпроса, гледали сте подобни филми от Америка и Европа и той не пада никак по-долу от тях. А излишната и гръмогласна истерия в рекламирането му и натрапчивите суперлативи за него са съвсем друг въпрос.
Междувременно „Тилт” е термин от любимите на героите от филма флипери, който означава, че топчето е пренапрегнато, когато се изстрелва, за да събира точки.
Мечтата на групата български момчета от края на 80-те години на миналия век да си направят собствено място, където да играят и се забавляват.
Всъщност „Тилт” премина успешно по кината в Германия и обра сериозни овации от тамошната публика. В случай че ви интересува...
