С любовна измама конкуренти на станимашките винари измъкнали рецептата за гроздовия еликсир
Автор: Камен Колев
С какво е известен Асеновград? С Асеновата крепост, с десетките черкви и параклиси и с едно от най-българските вина - маврудът. Традицията по отглеждането на този сорт и правенето на вино от него датира от хилядолетия.
Легендата разказва, че старите асеновградчани навремето с години съхранявали т. нар. патриаршески мавруд, който отлежавал в огромни глинени питоси, закопани до гърлото в пръстта на подовете на домашните изби.
Еликсирът не се продавал на пазара, а се поднасял само по важни семейни поводи - сватби, кръщенета, погребения. Този вид мавруд бил приготвен по прочутата кахетинска технология, която все още се прилага в Грузия.
Някои изследователи смятат, че тя е била пренесена в асеновградския регион от монасите в Бачковския манастир, основан през 1083 г. от братята грузинци Григорий и Абасий Бакуриани, които били на византийска служба. Друга хипотеза е, че катехинската технология е била наследена от древни гръцки времена, когато дъбовите бъчви още не били познати.
Най-популярната легенда за името на виното мавруд датира още от Крумово време. Когато пленил велможите на разбития от него аварски хаганат, кан Крум решил да ги разпита кои са причините такава силна държава да бъде унищожена. Чул много неща - кражба, лъжа, пиянство...
Тогава канът решил да вземе строги мерки срещу тези пороци. Наредил незабавно всички лозя да бъдат изкоренени, а всеки, който бивал заловен да пие вино, се набивал на кол. Само смелостта на един млад мъж накарала владетеля да отмени заповедта си.
Според едно от преданията прочутият Мавруд юнак решил да освободи селото си от всесилна хала, която носела само злини. Когато я намерил, тя водела три синджира роби. На единия синджир били навързани млади копачи, на втория – овчари, а на третия - орачи. Мавруд юнак убил халата и освободил робите.
Попитали го те как да му се отблагодарят, а той поискал от овчарите агне, от орачите кравай, а от копачите - чепка грозде. Дошъл кан Крум и попитал Мавруд как е победил халата. Юнакът отвърнал, че силата му е от лозата, която майка му била укрила, а нейната сила пък идвала от слънцето.
Майка му била бедната вдовица Илая. Отгледала сина си в голяма мизерия и лишения. Плодовете на лозата в двора й били ценни за семейството, но канът наредил тя да бъде изкоренена. Жената обрала чепките и ги скрила в една делва до огнището като всеки ден давала от плода на момчето си.
Без да иска направила и вино от скритото грозде. Пчели и оси го нападнали, завъдили се винени мушици, появила се и розова пяна. Илая разбрала, че е отгледала хубаво червено вино. Давала всеки ден на момчето си от напитката и то растяло здраво и силно. Така оцеляло и през следващата зима, когато жесток мор, глад и студ мъчели хората.
Като чул това, канът размислил и разрешил на поданиците си да отглеждат лозя. Най-хубавото грозде нарекъл на Мавруд юнак.
Друго предание разказва, че канът имал лъвове, които всяка вечер се разхождали свободно по улиците на столицата. Ала една сутрин едно от царствените животни било намерено мъртво. Хората се изпокрили по къщите си от страх, че канът ще се разгневи.
Владетелят обещал, че който отиде при него и си признае за убийството на лъва, ще получи щедро възнаграждение. Но важно условие било в това време да успее да отскубне косъм от брадата на кана. Така десетина юнаци се престрашили да отидат в двореца, но се провалили и всеки един от тях отнесъл по петдесет тояги за лъжата си.
Единствено синът на Илая успял да отскубне косъма. Тогава владетелят започнал да го разпитва кой е и откъде е, Мавруд му разказал с какви трудности е бил отгледан от майка си, с какво е бил хранен и поен, кое му е дало силата.
Крум казал, че щом лозницата му е дала такава смелост и находчивост, занапред тя ще дава млади пръчки за засаждане на новите лозя на държавата. Те били наречени Мавруд, за да се помни смелостта на момчето.
Езиковедите търсят друг произход на името на гроздето мавруд - един от най-старите местни сортове, разпространени почти изцяло в България. Знае се, че и в Бесарабия има подобен сорт, наричан Каушанскый. Но има сигурни доказателства, че името на гроздето е старобългарско.
Според сведение и печата на кавхана и главния военноначалник на Куберовите българи - Маурос (Мавр, Марв), на печата му пише:"На Маурос, патриции и архонт на Керамисинците и Българите".
Името Мавр, Марв, е с древнобактрийски произход. Един от главните градове на Бактрийско-Маргианската култура е градът, наречен Марв, който днес се намира в Туркменистан, недалеч от границите с Афанистан и Иран.
Податки за мавруда има и от XIII век, когато според една легенда днешният Асеновград, някогашната Станимака, била спасена. През 1205 г. по време на Четвъртия кръстоносен поход, след голямото въстание на българите, павликяните и гърците срещу кръстоносците, от Пловдив избягали група кръстоносци и се затворили в Асеновата крепост.
В Станимака дошъл с отряд конници, а един офицер поискал от градските първенци да доставят борина, за да запали града. Първенците занесли мехове с вино при маршал Жофроа дьо Вилардуен в крепостта. Паднали на колене и помолили градът им, в който се приготвя едно от най-хубавите български вина, да бъде пощаден.
Докато първенците лежали в краката на маршала, един кръстоносец отпил от донесеното вино и подал чаша на Дьо Вилардуен. Опитал от виното, маршалът омекнал и казал: „Няма да паля града, ако някой от вас сега изпие пред мен толкова вино, колкото събере шлемът ми, и после да ми дадете пет шлема, пълни с пари и храна за път."
Тогава кметът Игнат накарал да напълнят шлема му с вино и го изпил, а франките се развикали във възторг: „Виват! Виват!” и започнали да тупат кмета по гърба. Така маврудът спасил Асеновград.
А през XIX век, когато известните винарски фамилии Сомоолу, Табаки и Манолкоолу приготвяли гъсто чак до черно маврудово вино, друга история ознаменувала съдбата на мавруда. Конкурентите на трите майсторски семейства искали да разберат тайната за чудния еликсир, но тя била пазена много строго.
Наложило им се да прибягнат до хитрост. Синът на фамилията Манолкоолу бил силно влюбен в местна красавица. Тя му обещала всичко, само и само да я научи да прави от хубавото вино на баща му. Младежът разкрил тайната на виното пред възлюбената си и през новия сезон всички конкуренти на трите винарски фамилии успели да направят също така гъсто, ароматно и тъмно вино.
Големият секрет бил в това по време на силната ферментация върху джибрите да се изсипят около пет процента изпечен на фурна и счукан гипс. По този начин се намалявала киселинността, цветът се засилвал, а виното ставало по-гъсто. След като си свършел работата, безвредният гипс се изхвърлял навън заедно с утайката.
