През декември 2015 г. Управителният съвет на Българското национално радио (БНР) свали от ефир предаването „Деконструкция“.
По думите на председателя на Съвета за електронни медии (СЕМ): „В регулаторния орган има оплаквания от съдържанието на „Деконструкция“ – често се говори срещу Реформаторския блок и ГЕРБ, срещу НАТО, но тяхното мнение не намира място в предаването.“
Съмнявам се, че СЕМ щеше да инициира същото деструктивно действие, ако „в регулаторния орган има оплаквания от съдържанието на „Деконструкция“, че често се говори в подкрепа на Реформаторския блок, ГЕРБ и НАТО, както и срещу опозиционните партии и Русия, но тяхното мнение не намира място в предаването.“
Въпреки, или защото има СЕМ, цензура на свободното слово и свободната мисъл има в повечето български медии, с изключение на някои електронни издания. Целта е да се манипулира общественото мнение. Американският професор Ноам Чомски нарича това „индоктриниране”, други – „невролингвистично програмиране. Аз го наричам „цензурокрация“ (власт на цензурата), може и „цензуратура“ (диктатура на цензурата).
Години преди това, през 1957 г., прилагането на тези медийни методи са описани от големия поет Константин Павлов в неговото кратко стихотворение „Славеите пеят”. Така, в зависимост от това песните на кои славеи слушаме, се оформят групи от хора с различни възгледи за едни и същи събития и с различни оценки за едни и същи личности. Съответно, в България според медиите има само няколко добри политици и политически партии, както и няколко добри поети, учени, художници, артисти...
Това медийно невролингвистично програмиране на политическия и интелектуалния масив на България създава маркетингови политици и „маркетингова интелигенция”, както я наричаше проф. Тончо Жечев.
„В настъпилата тишина/ един-единствен гарван се обади,/ за да ни каже истината./ Страшната!“ – отбелязва поетът.
Гарваните са свещени птици и в Лондон. От векове там е имало поне 7-8 гарвана около The Tower of London. Крал Чарлс II е поръчал - заради оплакването на неговия астроном - премахването на гарваните от Кулата. Това обаче не станало, защото кралят чул легендата, че ако гарваните я напуснат, цялото кралство ще пропадне. Така обсерваторията била преместена в Гринуич, а гарваните си останали в Кулата.
След бомбардировките през Втората световна война тя е реставрирана – тогава имало 8 гарвана, на които крилете им са подрязани, за да не летят далеч от нея. Но това не трябваше да го пиша, защото звучи цензурократично.
Засега няма точна статистика за броя на гарваните в България. Едно е сигурно: Константин Павлов е един от тях - живя и умря в София, на няколко метра от къщата, където почина лиричният гарван Христо Фотев. Други известни гарвани бяха Радой Ралин, Борис Димовски, Генко Генков, Георги Баев, Димитър Йотов...
Сега ми е трудно да посоча истинските гарвани – Тома Томов, Димитри Иванов, Стефан Цанев, арх. Христо Генчев, д-р Николай Михайлов, д-р Калин Терзийски, Александър Морфов се появяват рядко в медиите, за да ни кажат „истината. Страшната!“.
Легендата обаче казва, че ако нямаме такива, Република България ще пропадне.
Не знам дали водещият на „Деконструкция“ е славей с глас на гарван или гарван с глас на славей. Но за мен той и решението на СЕМ-БНР за спиране на предаването са само повод отново да пиша за цензурата в българските медии.
