Нещо важно се случва. Нещо важно се случва, докато сме се облещили в „Изрод изнасили и закла баба си“, „Мъж уби жена си с отвертка и ютия“, „Ексклузивно!!! Ето го изродът Чеци, който уби и изнасили Яна“ и купища подобни гадости, които се опитваме да преглътнем от вестници, интернет, екран и по радиото.
Не всички, които живеят на тези 111 000 квадратни километра, са обръгнали и не всички се стремят да оглавят класацията за най-изтрещял, уродлив и нещастен начин на живот.
Слава Богу, и тук все още работи прекрасният принцип на природата за равновесието. Като че ли, за да ни блъсне в челото с мисълта, че на всяко гадно дело се падат триж по-хубави и достойни за уважение.
Големият българин Джоко Росич го каза година преди да се пресели на по-хубавото място: „Светът главно е добър – и у нас, и навън, само дето ние неизменно се взираме в лайното. Как тогава животът ни да не е смрадлив? За Бога, хората продължават да се обичат, да раждат деца и да ги разхождат по градинките, които стават от хубави по-хубави.“
Не за градинките, на които щедро реже лентички последният бащица на народа, иде реч тук. А за антилайняните новини, на които уж се възхищаваме, но както обикновено, само пет минути, докато ги четем, гледаме и слушаме.
Чудя се как и най-извратеният мозък, майстор на гнусотиите от началото на този текст, би изкълчил това, което направи Мария от Стара Загора. Дали, докато е вадила езика на тролейбусния шофьор, спасявайки него и пътниците му, си е мислила за долнопробните прокоби с начало „Ексклузивно“ и три удивителни.
Дали в тези минути, докато всички техни потребители от тролея са седели вцепенени, си е представяла, че в точно този момент се явява героиня, която дни след това медиите ще развяват, в противовес на нейния набор Тошко, който счупи от бой възрастен мъж в онзи бургаски автобус, задето направил забележка на гаджето му.
Всъщност, момичето си го каза чистосърдечно. Да, чувства се герой и от хората иска да постъпват като нея – да помагат на другите. Мария, от дома за деца без родители, която се изразява изключително семпло и трудно, за разлика от другите родни тийнейджъри, с добра артикулация и хубави обноски, дето втрещиха целокупния зрител. Тези, дето убиха съученичка, изнасилиха връстник, изтезаваха и запалиха беззащитно куче.
Не бъдете актуални, сетете се и за Мариян от Бургас (също от дом за сираци!), ходил по парапета на моста в индустриалната зона, за да успокои и убеди 33- годишен отчаян мъж, че самоубийството не е решение.
Когато мислите за него, ви моля да отбележите още две неща – дълбокото убеждение на момчето, че „всеки човек трябва все да помогне на някого и всичко се връща, когато човек направи нещо добро и на него му се случва нещо добро“.
И за младата нахакана българска госпожица, подвиквала на самоубиеца „Ако не можеш да скочиш, да дойда да те бутна, а?“
Ами сещате ли се за Марио? Марио от дома за деца, лишени от родителска грижа „Надежда“ в Белоградчик. Онзи Марио, дето даде надежда на майката и таткото на момченцето, паднало в скалистата бездна, като го издърпа оттам с риск за живота си и понеже линейката се бавела, спря минаваща кола, за да го откара в болница.
Да продължа ли безкрайно? Децата на учителя по физика Теодосий Теодосиев, прославили България на световни първенства по астрономия. Учениците от Математическата в Бургас, напълнили до пръсване школската витрина със златни и сребърни медали, оставили зад гърба си конкуренти, за които Русия, Китай, Америка дават стотици хиляди долари за обучение и подготовка още от най-ранна възраст.
Техните връстници от други училища, със същите успехи, за които славата е само пет минути телевизионен репортаж, забутан някъде към края на новините, след всичките кръв, пот, сперма и слуз.
Дванадесетгодишната Нургюл Салимова, световна шампионка по шахмат. Деветгодишният Цецо Стоянов, световен шампион по шахмат. Онези хлапета от Търговище, намерили плик с пари и веднага хукнали с него към полицията. Онези други, с чантата с пари. Напишете в интернет търсачка на български език „деца направиха добро“. Ще ви залеят стотици страници по въпроса.
Не е омагьосан кръг. Това, че медиите следват общия вкус. Не е, защото работниците (не съм сигурен, че това е точната дума) в тях просташки са забравили едно от най-важните призвания на медията. Да възпитава.
Не зная така ли са ги учили (надявам се, не), нямам представа сами ли са избрали принципа „колкото по-гадно, толкова по-четено, аз да не съм по-глупав от останалите“, не мисля, че първата тяхна мисъл след събуждане е да напишат възможно най-грозната и противна новина. Но е факт – изнасилени, изтърбушени и размазани е хит.
Ето ги децата! Ето ги децата на България. Добри и хубави, а инстинктът ги води към човешки дела. Къса се безвъзвратно, когато видят как възрастните на България вече са изгубили този инстинкт. И отдавна с истерична радост дълбаят най-мрачния ужас в дъното на човешката душа.
Както обикновено, ще ви спестя тежки и купешки думи за алтруизма и човешката доброта. Можете да си ги прочетете в съчинения на Сократ, Русо, Волтер, Гьоте, Еразъм, Екзюпери, Стайнбек, Йовков, Смирненски…
Вместо това ви предлагам случка от 31 декември, съвсем в края на миналата година, в автобус 12А в моя град.
В неособено пълния рейс се качи млада жена в силно напреднала бременност. След пет минути контрольорката попита дали няма някой да й отстъпи място. После се развика гневно. Както правилно се сещате, седналите бяха забили унесен поглед в тъмните прозорци.
От първите седалки скокна девойче, изтръгвайки от ушите си слушалки, в тях гърмеше тежка музика. Почти изплака: „Елате да седнете тука, моля ви! Не разбрах какво става!“
Седналите го изгледаха тъпо. Някои с ехидна усмивка.
