Излъченият по телевизия СКАТ документален филм „Още ме има, още съм жив“ на Недялко Йорданов ме развълнува и ме върна 15 години назад, когато за първи път се срещнах с големия наш поет, драматург, писател, сценарист, режисьор, рецитатор – с две думи казано даровит творец.
Разговорът ни с него протече непринудено и откровено, като че бяхме отдавнашни познати. Това стана в Бяла черква на 6 октомври 2000 г., когато Недялко Йорданов изнесе в големия читалищен салон юбилеен авторски концерт по повод своята 60-годишнина.
Придружаваха го съпругата му – известната актриса Ивана Джеджева, и композиторът Хайгашот Агасян, които също взеха участие в концертната изява.
Тогава Недялко Йорданов сподели: „Мисията на твореца зависи от самия творец. За съжаление, голяма част от хората на изкуството живеят в страхотна мизерия. Изкуството е запратено в килера на живота. Политиците днес са тези, които диктуват условията на живот... От друга страна, това конфликтно време е много благоприятно за писане. Специално аз го използвам за създаване на сатирично творчество, защото то буди у мен негодувание и протест“.
В онези години той откровено заяви: „Разочарован съм от илюзиите, които създаде демокрацията, и от краха на тези илюзии“. И беше убеден, че ако България направи нещо, то ще го постигне със своите собствени сили.
Радвам се, че и днес Недялко Йорданов не спира да твори и да отстоява своята гражданска позиция. А с филмовата поредица, която сега създава заедно със СКАТ, предоставя още безценни свидетелства за безвъзвратно отминалото време, които запечатани на кинолентата, ще останат живи и във вечността.
