Тези заболявания водят до най-големи икономически загуби
Автор: д-р Валентин Иванов, квмн
Заболяванията на млечната жлеза представляват голяма група болестни отклонения от нормалното състояние на вимето, които както в миналото, така и сега предизвикват огромни щети на фермерите. Млечната жлеза не „работи” целогодишно, а само в определен (лактационен) период, през който се образува и отделя мляко. Това става след раждане и има една единствена мисия – изхранване на новороденото.
Средната продължителност на лактационния период в месеци при различните видове домашни животни е следната: кобила – 5-9, крава – 6-11, камила – 9-10, коза – 6-10, овца – 4-6, свиня – 2-2,5, кучка – 1,5-2,6.
В поредица от публикации ще разгледаме най-широко срещаните смущения във функциите на млечните жлези при стопанските животни.
Едни от най-често срещаните състояния на вимето са прекъсване (агалаксия) и намаляване количеството на отделеното мляко (хипогалаксия). Причините са много разнообразни и все още недостатъчно проучени. Различават се физиологична, симптоматична и патологична хипогалаксия и агалаксия.
Първата (физиологична или още наричана нормална) се наблюдава през сухостойния период, когато животните са пресушени – преди раждането. Този период при кравите например е 2 месеца. Симптоматичната (или още съпътстваща) настъпва при различни заразни и незаразни заболявания на храносмилателните органи, белите дробове, бъбреците и др. Патологичните агалаксия и хипогалаксия са в резултат на неправилно хранене, неправилно доене или доене преди самото раждане (при липса на сухостоен период) и при смущения в нервно-хормоналното регулиране на млечната жлеза – например стрес при трудно раждане или веднага след него.
Доказана е ролята на някои предразполагащи фактори – недоразвитост на жлезата, ендокринни смущения през бременността и непосредствено след раждането, ранно заплождане на животните преди да са достигнали до стопанска зрялост, аборти и преждевременни раждания, старост и др. У нас една от най-честите причини за спиране на млекоотделянето е непълноценното и неправилно хранене, особено в края на бременността и в ранния следродилен период.
Клиничните признаци са очевидни и заболяването лесно се диагностицира – наблюдава се липса, прекъсване или намаляване на млечната секреция при липса на възпалителни процеси и патологични изменения в млечната жлеза (това са разликите от мастита), с които биха могли да се обяснят количествените (без качествени) промени в млякото.
Лечението включва първо да се отстранят причините и различните неблагоприятно действащи фактори върху работата на жлезата. Млечната секреция може да бъде успешно възстановена само ако лечението се проведе бързо и бъде адекватно. В противен случай скоро настъпва необратимо увреждане на млечния паренхим (жлезистата тъкан).
При симптоматичната агалаксия и хипогалаксия трябва да се лекува първичното заболяване. Добре е да се осигури целесъобразно хранене, правилно доене и добро отношение към животните. Медикаментозната терапия включва използването на „Окситоцин“, който има двойно действие – спомага за изхвърляне на плацентата и спускане на млякото. Добро въздействие върху жлезата оказват ежедневните масажи и измиване с топла вода и сапун.
Задържане на млякото се наблюдава най-често при младите крави (юниците), свине и биволици и по-рядко при овцете и козите.
Заболяването обикновено е резултат от внезапното отделяне на телето и малачето, особено през време на бозаенето, при смяна на доячите, неумело доене, смяна на оборните помещения, при грубо отношение с животните, поява на внезапен стрес – например шум в оборното помещение, поемане на голямо количество студена вода или заскрежен фураж, еструс (разгонване), заболяване на половите органи и особено на кожата на вимето и папилите (за които ще стане дума в следващата ни публикация.
Клиничните симптоми при това състояние също са очевидни – млечната жлеза е изпълнена с мляко, но въпреки това се наблюдава внезапно спиране на млекодобива, без да се установяват признаци на заболяване на жлезата (за разлика от мастита).
Лечението включва отстраняване на причините за болестта. Ако се касае за кожни заболявания на вимето, то се тушира с йодасепт или гранулин. На болните животни се инжектира „Окситоцин“ – подкожно или мускулно.
Застоен едем на млечната жлеза обикновено се наблюдава в края на бременността при кравата, по-рядко при козата, и то предимно при първескините. Едемът се задържа и след раждането.
Болестта се дължи предимно на грешки в гледането, храненето с непълноценни и обемисти фуражи и особено при липса на достатъчно движение през втората половина на бременността. Установява се и при функционални смущения на бъбреците, черния дроб и сърцето.
Диагнозата се поставя въз основа на данните от анамнезата, снета от стопанина, и на клиничните признаци. Наблюдава се силно уголемяване на цялото виме, особено на задните четвъртини, като в някои случаи отокът достига напред по корема до областта на гърдите, а назад – по вътрешната част на задните крайници, млечното огледало до вулвата.
Характерно за тези отоци е, че те са разлети, студени, пластични, безболезнени и имат тестена консистенция. Когато се натисне с пръст по жлезата, образувалата се ямка много бавно се изпълва до нормалното положение на кожата. Последната е силно изпъната, лъскава, едематизирана и слабо чувствителна.
Лечението включва осигуряване движение на добичето в продължение на 1 час 2-3 пъти дневно. Добре е да се намали общото количество на приеманата храна и вода, масажиране на млечната жлеза по посока на нейната основа и издояване на млякото. Вимето се намазва с унгвент „Рефригеранс“ или „Антифлегмин“. Поставят се риванолови компреси, които се сменят през 3-4 часа. Подкожно се инжектира „Пилокарпин“ – 10-15 мл, „Норокалцин“ - 200-400 мл и витамин С- 20-30 мл.
