Според някои изследователи там са били съхранени тленните останки на рицари тамплиери
Автор: Камен Колев
Какво отличава русенското село Нисово от многобройните селца в района на парка „Русенски Лом”? Защо учените още спорят, споменавайки името на малкото селище? Причината се крие в гробище с причудливо подредени кръстове, което според едни изследователи е съхранило тленните останки на болни от чума хора, а според други - на рицари тамплиери.
Ако искате да го видите с очите си, карайте 30 км южно от Русе, за да стигнете до Нисово. Историците смятат, че селото е населено с балканджии, които са се преселили тук преди около два века, търсейки по-добри условия за живот.
По тези места е живеело местното население хърцои, или полянци, които в първите десетилетия от съвместното си съществуване с балканджиите, чак до Първата световна война, не са сключвали бракове помежду си. После етнографските групи започнали да се сливат.
Нисово датира от времето на Османската империя, а името му идва от турската дума „исо“ — студена, бистра вода. През вековете река Малък Лом е търсела своя път през скалите и лъкатушейки в камъка, е оформяла чудно красиви извивки и цепнатини. Ако се разходите по брега й, близо до селото ще откриете големия скален манастир „Св. св. Константин и Елена“. В него са съхранени изящни скални рисунки, а от най-високата точка на обителта се открива приказна панорама към Русенския природен парк.
Точно срещу манастира е т. нар. еврейска дупка, в която през Втората световна война са търсели спасение евреи, подложени на гонения.
На около час пеша от селото пък столетия наред се е издигал седемвековен бял бряст, който, според местните, сбъдвал всякакви желания. Достатъчно било човек да го докосне, да напише желанието си на лист хартия и да го хвърли във водите на Поломието.
Увереността, че дървото сбъдва желания, почива на древна легенда. Внучката на воденичаря хаджи Добрил била много красива и талантлива. Харесал я Кадир Кърджията и я отвел в Русчук, където тя веселяла ханъмите с танците си. Но един ден красивата Златица ослепяла.
Прибрала се във воденицата на дядо си и там продължила да радва с кръшните си танци мливарите. На Гергьовден след танците Златица полегнала край стария бряст да си почине. Чиракът на хаджи Добрил – Яно, видял, че от разранените от гергьовските люлки клони на дървото тече бистър сок. Събрал го и намокрил с него слепите очи на красивата Златица. На другата сутрин тя прогледнала.
През пролетта на 2013 г., малко след като магическото дърво представи страната ни в международната надпревара „Европейско дърво на годината”, влага и ветрове сложиха край на живота му и то бе изкоренено.
Основният поминък в региона още от времето на Средновековието бил каменоделството, разказват местните изследователи. Майсторите използвали бял варовик, наричан още красенски или русенски. Той е мек, може лесно да се разреже с трион и да се дооформи с длето.
Предполага се, че точно с каменоделската традиция са свързани причудливите каменни кръстове от старото гробище край Нисово, известно като Конското или Римското гробище. Надгробните плочи са с еднаква форма и украси – имат антропоморфен вид и приличат на човешки същества. Плочите на мъжките гробове са кръстове с трапецовидна форма в горната си част, а женските завършват с полукръг.
Преди няколко години в района е имало историческа експедиция, водена от проф. Николай Овчаров, който си спечели славата на учен със спорна репутация заради съмнения, че произвежда сензации и фабрикува исторически манипулации.
Кръстовете наистина са впечатляващи, тъй като приличат на изобразените по белите плащове на монасите воини, казва Овчаров. Той намира много прилики между издълбания върху старите надгробни паметници край Нисово символ и този на тамплиерите – кръст, разширен в краищата и поставен в кръг. Едно от тези сходства е един повтарящ се орнамент - т. нар. триъгълно-вдлъбнат елемент.
Всъщност Овчаров е сред изследователите, които усърдно търсят белези по българските земи от присъствието на тамплиерския орден, възникнал вследствие на Първия кръстоносен поход. Местните археолози обаче са на друго мнение.
Такива каменни плочи се срещат и в други части на Северна и Западна България, както и в манастир в Скопие, и са характерни образци за периода XVII-XIX век, посочват изследователите. А гробището край Нисово е изследвано отдавна от русенски археолози и историци, които смятат, че тук са погребани българи, починали при една от чумните епидемии.
„Нарича се „Конско гробище” и никой никога не го е наричал рицарско”, категоричен е доц. Николай Ненов, директор на Регионален исторически музей - Русе.
„Думата рицари не е част от местния език, когато се дават имена на селища и гробища”, допълва ученият. Той подчертава, че уникално за региона не е нисовското Римско гробище, а това край село Беляново, край р. Янтра.
Надгробните плочи там са със същите изображения, но са дялани през XVII, XVIII и XIX век. Надгробията там са изследвани още от археолога Карел Шкорпил. Докато плочите от гробището край Нисово не са с нищо по-различни от другите селски гробища в района на Русе.
Обградените в кръг кръстове също не впечатляват историците, тъй като се изработват лесно с пергел в мекия бял варовик. Надгробните камъни носят социални белези – поредица от знаци, които показват обществения статус на погребания.
На женските надгробия от задната страна са издълбани изображения на плитки, а на мъжките – колан или рало. Надписи върху плочите започват да се появяват чак в края на XIX век.
А ако вече ви е омръзнало да търсите останки от гробища на тамплиери, отидете до тракийската, късноантична и средновековна крепост Калето над Долапо, известна още като Чилингир. Тя се намира на 3,2 км югозападно от Нисово върху скалист нос насред р. Малки Лом.
Крепостта е достъпна само откъм платото. В южната й част има останки от кула, която е охранявала главната порта. Крепостната стена, широка над два метра, е продължавала на север. В предримската епоха е имало селище, а от хоросановата спойка може да се съди, че крепостта е използвана и през Средновековието.
