Тази тема е провокирана от множество запитвания на наши читатели по повод съществуващото у нас недоразумение, според което НЗОК ще заплаща на лицата с трансплантирани органи вече т.нар. генерични медикаменти, които са много по-евтини от оригиналните. След това решение последваха протести, спорове, изписа се много мастило, изтече много телевизионно време. Но в крайна сметка никой или почти никой не разбра точно каква е истината и дали НЗОК и този път не загърби правата на пациентите, за да угоди на икономическите интереси на властта.
Ето защо в качеството си на първия лицензиран специалист в България по клинична фармакология и терапия (специалност, която у нас се владее и практикува от лицензирани специалисти, които на брой са колкото пръстите на двете ръце) си позволявам да направя съвременно научно тълкувание на проблема, в съответствие с международните нормативи.
Преди всичко отговорът ми на въпроса правилно ли се подменят медикаментите с международни непатентни имена (т.е. оригиналните лекарства) с генерични или аналогични такива е категоричен: Да! Правилно е! Както е известно, генерични препарати са тези, които съдържат едно и също химическо вещество в различни аптечни форми (таблетки, капсули, ампули и т.н.). Аналогичните – това са лекарствени продукти, които съдържат химически вещества, но са с еднакво фармакологично, а от тук и терапевтично действие.
Според световната здравна организация въвеждането в световен мащаб (а то се прави!) на терапия с генерични лекарства е правилно поради тяхната значително по-ниска себестойност. А тя е по-ниска, не защото те са с по-лошо качество, а защото производството им започва и се извършва на базата на закупена от фирмата, създала лекарството, патентна документация.
За нейното изготвяне фирмите-производители на оригиналния медикамент, влагат внушителни по размер средства, и то средно в продължение на 10-15 години, какъвто е нормалният срок за създаване на едно модерно и с високи качества лекарство. Задължително условие за включването на генеричните лекарства в терапията е те да бъдат с доказана терапевтична, респективно клинична еквивалентност (равностойност) с оригиналните такива. А това значи да нямат по-слаби лечебни качества и да не са по-токсични от оригиналните.
На пазара обаче нерядко се предлагат немалко препарати, които се различават от оригиналните – не поради замисъла и състава си, а защото изпълнението им е било опорочено. Идентично лечебно вещество и идентично съдържание невинаги означават еднаква лечебна активност.
Големите фармацевтични компании не могат да си позволят грешки (волни или неволни), защото продажбите им ще паднат. Основният проблем идва от малките фирми, които имат монопол в определена сфера. Затова в модерните европейски страни, в САЩ и т. н. спазването на изискванията за терапевтична еквивалентност и безопасност се следи много строго.
Това се налага от факта, че при почти всички лекарства различните технологии на получаване (което е характерно за генеричните препарати) могат да осигурят различно количество разтворено и погълнато вещество в организма на болния, откъдето и възможните разлики в ефикасността и безопасността на съответното възпроизведено лекарство. Ето защо строгият контрол е задължителен при решението за внос на новопредлагано генерично лекарство.
У нас това е задължение на Изпълнителната агенция по лекарствата. Но за жалост, поради липса на професионализъм и чувство за отговорност от страна на „експертите“ от НЗОК, все още в нашата страна се акцентира главно върху ниската цена, а не върху високата ефективност и безопасност на лекарствата, особено на новоразрешените.
