#КОЙ притежава България

Автор: Георги Ваташки

Новият купувач номер 1 на републиката вече официално е депутатът от ДПС и медиен олигарх Делян Пеевски. На 24 януари стана ясно, че „Балканска медийна компания“, в която равни дялове имат Пеевски и майка му Ирена Кръстева, купува от „БТВ медиа груп" новопостроената централа на частната телевизия в столичния квартал "Манастирски ливади" (в която тя така и не се нанесе).
Самото здание е построено през 2009 г. и костваше на собствениците на тв канала близо 23 млн. лв.

Два дни по рано - на 22 януари, стана ясно, че неосъщественият шеф на ДАНС купува за 11,7 млн. лв. и активите на фалиралия торов завод „Химко“. Сделката е станала чрез "НСН инвестмънт" - дружество, в което Пеевски държи 90 на сто от дяловете, а останалата собственост е на майка му.
Какво ще стане с някогашния врачански гигант не е ясно, много е вероятно той да сподели съдбата на „Кремиковци“ и съоръженията му бъдат нарязани за скрап.

В самото начало на годината пък към неговите придобивки се нареди и най-голямата верига за продажба на техника - „Техномаркет“. Отново чрез „НСН инвестмънт", политикът купи дела на италианския бизнесмен с български паспорт Едоардо Миролио, който държеше 50 процента от активите. Цялата тази вълна от покупки е част от процеса за излизане на светло на бизнеса на Пеевски.
Ако доскоро, за да кажем, че той притежава нещо, трябваше да се позоваваме на половинчати оценки или плетеници от връзки между различни компании с подставени собственици и управители, от миналото лято започнаха да стават явни неговите дялове в десетки компании.

Откъде обаче са несметните богатства на човека, станал символ на зловещия модел „#Кой“ на задкулисието, и как той изкупува практически цялата ни държава?
Отговорът на тези въпроси се корени в миналото, когато през 2001 г. 21-годишният Делян Пеевски се появява на политическата и икономическа сцена в България.
Тогавашният министър на транспорта Пламен Петров го назначава за парламентарен секретар и му възлага да оглави борда на "Пристанище Варна" ЕАД - най-големият порт в България. Нищо че по това време Пеевски няма нужния за поста образователен ценз - той е само втора година студент по право в Югозападния университет "Неофит Рилски".

Оттогава възходът му в държавното управление е стремителен. Трамплин за него обаче е приятелството на майка му Ирена Кръстева с говорителката на царя Галя Дичева. При правителството на Симеон Сакскобургготски Делян Пеевски трупа активи от връзките на родителката си, която по това време е шеф на Спорния тотализатор. Тогавашният министър на спорта Васил Иванов – Лучано пък явно оценява високо потенциала на младежа и дори го прави кандидат за депутат от жълтата партия.

Със замайваща скорост от май 2005 г. Пеевски вече е следовател в стопанския отдел на Столичната следствена служба. Според Закона за съдебната власт за това е нужен задължителен двегодишен стаж, но специално за него е направено изключение.
Само пет месеца по-късно той е назначен за заместник-министър на държавната политика при бедствия и аварии, вече в правителството на Сергей Станишев, където наблюдава Държавния резерв. Става и член на междуведомствената комисия, която издава лицензите за търговия с оръжие.

От тогавашната му имотна декларация става ясно, че докато е заместник-министър, е придобил три луксозни имота в столицата, като е платил за тях общо 152 263 лв. Което означава, че само за финансирането на покупките е трябвало да получава по 4300 лв. на месец. Майка му Ирена Кръстева пък в същия период е придобила други три апартамента в София, също без да има официален бизнес. По пазарни цени общите активи на майката и сина надхвърлят един милион лева.

През 2009 г. Пеевски е избран за първи път за депутат от листата на ДПС, какъвто е и до днес. Оттогава участва в управлението на медиите, които Кръстева купува, след като е уволнена от Спортния тотализатор. Пазаруването майката извършва чрез фирмата „Нова медийна група“, която става собственик на вестниците „Телеграф", „Монитор", „Политика", „Меридиан мач" и половината от дружеството, издаващо великотърновския вестник „Борба".

Въпреки че не фигурира като съдружник, Делян Пеевски неофициално ръководи друга медийна фирма на майка си - „Балканска медийна компания“. Чрез нея той управлява една от най-големите печатници в България - ИПК "Родина" и става едноличен собственик на вестниците „Засада“, „Уикенд“, „Шок" и „Контра", на сайтовете Вnews и „Всеки ден", както и на телевизия ББТ.
Макар в регистрите и системите за фирмена информация да няма такива следи, според хора от вестникарския бранш Пеевски държи в ръцете си цялата разпространителска мрежа на печатните издания чрез компаниите „Близнаци", „Сенатор“, „Оларт“, „Национална дистрибуция", „БИС – Бургас“ и „Камекс“.

А през март 2011 г. към тях империята на Пеевски прибавя и последните две големи фирми в разпространителски бранш - „Прес“ ООД и „Братя Герини“. Първата контролира пазара по морето, втората - в Пловдив и цяла Южна България.
Отново чрез майка си Ирена Кръстева, през май 2010 г. депутатът от ДПС придобива контрол и върху дружеството, което е собственик на ТВ7 - „ТВ Седем“. Два месеца по-късно, за прикриване на следите, телевизията (преименувана в „News7”), е продадена на австрийски фонд, специално създаден за целта. Който според запознати е собственост на близки до Пеевски лица.

Преди да се стигне до конфликт с бившия бос на фалиралата Корпоративна търговска банка Цветан Василев, депутатът от ДПС през няколко негови фирми в началото 2012 г. придобива влияние и във вестник „Новинар“.
След падането на кабинета на Пламен Орешарски и повторното идване на власт на ГЕРБ и Бойко Борисов, Пеевски започва постепенно да излиза на светло и да легализира огромния си капитал.
През август 2015 г. Ирена Кръстева му прехвърля половината акции от „Балканска медийна компания" ЕАД. Самата фирма пък от е собственик на "Нова българска медийна група холдинг", която пък издава повечето вестници на "Балканска медийна компания" ЕАД и е един от най-едрите собтвеници на имоти в страната.

В активите на дружеството има вписани десетки недвижимости в столичните квартали Горна баня, Бояна (прословутия хотел „Берлин"), Симеоново, Драгалевци (ресторант „Ривърсайд”). Владения има и във Велинград, Пазарджик , Пловдив (в Стария град), в с. Ковачевица в Родопите и, разбира се, няколко хотела в курорта Слънчев бряг.
Само седмица след подаръка, "Нова българска медийна група холдинг" ЕАД обявява, че купува фирмата "Елит Медиа Груп" ЕООД, която е собственик на телевизия „Канал 3".
Апетитът на Пеевски обаче не е само към придобиването на пълен медиен монопол.

Към неговата империя трябва да добавим и бившия държавен монополист „Булгартабак“. Депутатът от ДПС контролира тютюневият гигант още от приватизацията му, но по документи това трудно можеше да се докаже. В началото холдингът беше движен от тогавашния тандем Пеевски и банкера Цветан Василев, но след разрива помежду им, от пролетта на 2014 г. дружеството остана в сферата на влияние на Пеевски.
Василев открито посочи старото си приятелче като реален собственик на 80 на сто от дяловете на тютюневата компания. Осветляването и узаконяването на тази сделка стана през 2015 г. На 18 август Ирена Кръстева дари на сина си 90 на сто от фирмата „НСН инвестмънт" и по 50 на сто в две други новосъздадени от нея компании - „Био уотър" и „Био уотър инвестмънт“.

Още на следващия ден „НСН инвестмънт" придоби официално собственост в „Булгартабак“, купувайки „Табако инвестмънт", която пък притежава осем процента от холдинга.
Иначе, Пеевски контролира и диструбуцията на цигари в страната чрез фирмата „Експрес логистика и дистрибуция", а през „Десентиа България“ ЕООД той е сложил ръка и върху търговията на едро с филтри и опаковки за тютюневи изделия.

Името на Пеевски се свързва и с търговията на дребно на печално известната верига „Лафка“, чиито павилиони са разположени на най-апетитните места в областните градове. Веригата постепенно изтласка дребните търговци и монополизира продажбата на вестници и тютюневи изделия.
Пълният монопол на Пеевски в цигарения бранш се затваря с компанията „Комсо табако“ ЕООД , която притежава 18 процента от предприятието за консумативи за цигарената индустрия "Юрий Гагарин".

Пеевски е спряган и като контролиращ строителните компании „Водстрой 98", „ПСТ груп" и „Техноекспортстрой", където прякото му участие обаче не е показано до момента. Те са „обичайните заподозрени“, когато става въпрос за спечелване на мащабни обществени поръчки - от строеж на магистрали до изграждането на поредната спортна зала нейде из страната.
Сянката на преуспелия млад мъж е плътно легнала и върху  две млекопреработвателни предприятия в Пазарджик и Казанлък, продаващи под бранда „Lacrima“.

Не е ясно откъде Пеевски осигурява средствата за всичките си притежания, без значение дали са явни или тайни. Няма данни и какъв е произходът на парите му, след като през септември 2015 г. той декларира пред Сметната палата скромни спестявания и собственост върху стар автомобил "Опел".
Каквато и да е истината обаче, ясно е едно – 36-годишният Делян Пеевски вероятно вече е най-богатият човек в страната ни. И на практика я притежава почти цялата.


Списък на фирмите, в които Пеевски има явна собственост:

„Балканска медийна компания“
„Престрафик“ ЕООД, София (извършва транспорта на тиражите на вестници и печатни издания),
„Пресмаркет 1“ ЕООД, (без дейност);
„Балра“ ЕООД, София (без дейност);
„Си Ди дивелопмънтс 1“ ЕАД, (отдаване на имоти под наем);
„Дам“ ЕООД, София (предоставяне на услуги);
„Нова българска медийна група холдинг“ ЕАД;
„Монитор“ ЕООД“ (издаване на в. „Монитор“);
„Телеграф“ ЕООД“ (издаване на в. „Телеграф“);
„Експрес БГ“ ЕАД, София (транспортни услуги);
„Пресмаркет“ ЕООД, София (търговия с печатни произведения);
„Компакт Меридиан“ ЕООД, София (издаване на в. „Меридиан Мач“);
„Политика Днес“ ЕООД, София (издаване на в. „Политика“);
„Издателска къща Борба“ АД, (издаване на в. „Борба“),
„Био уотър инвестмън” ООД, (без дейност),
„БИО уотър” ООД (без дейност)
„НСН инвестмън” ООД;
„Табако инвестмънт“ ЕООД (без дейност, притежава осем процента от "Булгартабак холдинг");
„Комсо табако“ ЕООД (без дейност, притежава 18 процента от завод "Юрий Гагарин");
„Десентиа България“ ЕООД (търговия и дистрибуция на едро с филтри и опаковки за цигари);
както и 49 на сто от „Al Entisar General Enterprises Co L.L.C“, регистрирана в Обединените арабски емирства.

В категории: Разследвания , Горещи новини