От древни руини още от ранното християнство, през архитектурни образци, сътворени от Кольо Фичето, до църкви и манастири, оцелели през турското иго, Севлиево ще ви грабне със своя неподправен чар
Автор: Камен Колев
Ако вече сте наблизо до Севлиево или сте планували скоро да го посетите, не пропускайте възможността да разгледатепотайностите на градчето. От древни руини още от ранното християнство, през архитектурни образци, сътворени от Кольо Фичето, до църкви и манастири, оцелели през турското иго, Севлиево ще ви грабне със своя неподправен чар.
Сред най-знаковите места край градчето е крепостта Хоталич - мястото, където в Х век възниква Севлиево. Намира се на 5 км северозападно от съвременния град, създаден върху основите на по-ранно византийско селище.
Тук р. Росица напуска равното севлиевско поле и изтича в живописен пролом, отбраняван от варварите на север и от византийците на юг. Стени и кули с 5 порти са обграждали площ от 15 дка, където населението се укривало при опасност.
Градът е представлявал 4 квартала с каменни черкви, жилища и работилници. Християнските храмове са били 4, разкрити са през 1979 г., когато започват археологическите проучвания на крепостта. Най-старият храм датира от V – VІ в. по-късните са от ХІІ – ХІV в. До днес са запазени каменните пейки за богомолците и плочникът във вътрешността на една от черквите.
Църква, известна като „болярската“, е имало и в цитаделата на Хоталич. Сградата е била от типа семейни параклиси, типични за средновековните крепости. Смята се, че е била посещавана от болярина на Хоталич и фамилията му.
В околностите й са разкрити два големи некропола, а находките от тях са експонирани в историческия музей. „Болярката” е най-богатият гроб, открит на Хоталич. Там е погребана млада жена с дете, положено на бедрата й. Носела е девет гривни от бронз и мед на ръцете, а на шията – седем гердана от близо 3000 дребни червени, черни и тъмносини мъниста.
Цитаделата е добре съхранена, проучени са над 900 м крепостни стени, високи до три метра. Крепостната стена е опасвала хълма през ранновизантийския период ІV –VІ в. Тя е била разрушена, а с материалите от нея през ХІ в. е вдигната нова стена. Над местността се издига крепостна четириъгълна кула, от която се виждат всички околни крепости.
В крепостта е открито съкровище от 3000 монети в глинена делва. Изработени са от мед и са от типа скифато. Сечени са в Константинопол през ХІІ и началото на ХІІІ в. Рядкост са находки с такива размери в Северна България. Те са доказателство за интензивния търговски обмен между Средновековна България и Византия.
Прочутият флорентински скулптор Арнолдо Дзоки е автор на един от символите на Севлиево - Паметника на свободата. Дзоки е изваял още Паметника на Цар Освободител в София, на свободата в Русе, Монумента на падналите за свободата в Дряновския манастир, статуята на Деметра, която е фонтан в Цар-Симеоновата градина в Пловдив.
Сред най-известните му работи по света са паметниците на Христофор Колумб в Буенос Айрес, свети Франциск от Асизи в Кайро, Гарибалди в Болоня и много други.
В Севлиево монументът е по проект на чешкия художник Ото Хорейши – той нарисувал млада жена – символ на свободна България. В лявата си ръка тя държи лавров венец, за да увенчае загиналите за свободата, а с дясната зове с тръба за обединението на българските земи.
За изработването на статуята била направена поръчка в известната тогава в цяла Европа фабрика за художествено леене „Рихард Вагнер”. Италианският майстор каменоделец Дебонно Аполони изработил постамента и колоната на монумента, които били поставени на мястото, където след разгрома на Априлското въстание били обесени ръководителите на бунта.
Писателят Петко Р. Славейков подбрал текстове, сред които и авторски, за четирите бронзови плочи на постамента. Монументът е сред първите паметници на загиналите в Априлското въстание и Освободителната война в млада България.
Идеята е на оцелелите опълченци и поборници, обединили се през 1882 г. в опълченско дружество „Лев”. Като първа задача в устава им е записано „...да се въздигне паметник в града, който да напомня за загиналите опълченци, въстаници и поборници...”.
Друг символ на Севлиево е Часовниковата кула – една от четирите най-стари у нас. Спомената е през 1871 г. от австроунгарския пътешественик, археолог и етнограф Феликс Каниц в пътеписа му „Дунавска България и Балканът”. Кулата е построена през 1777 г., но часовниковият механизъм работи и до днес.
Сред най-големите забележителности в Севлиево е построеният от майстор Кольо Фичето мост над река Росица. Първоначално брод нямало и когато водите на реката се вдигали високо, хората чакали с дни, за да минат над реката. Понякога при хубаво време бил ползван брод, описан от френския пътешественик Ами Буйе, посетил Севлиево през 1837 г.
Работата на майстор Кольо Фичето вървяла бавно заради липсата на пари, но самоукият строител приключил строежа за по-малко от две години. Дължината на съоръжението била 110 метра, поддържано от седем свода, а централният като най-висок оформял извивката на моста.
В стара възрожденска сграда в центъра на Севлиево се помещават Дандаловите къщи – три жилищни сгради и работилница с дюкяни на партерния етаж. Комплексът е строен през 1870 г. и реставриран през 1981 г. Вътре са експонирани предмети от възрожденския бит и експонати на занаятчии. Единствената запазена у нас манифактура за обработка на кожи е севлиевската табахана.
***
Севлиево изненадва туристите с няколко изящни християнски храма и старинни манастири. Църквата „Света Троица” е дело на тревненския майстор уста Генчо Кънев, построил храма веднага след края на борбата за църковна независимост. Той е сред най-представителните сгради в Севлиево до Освобождението. На западната фасада пише: „Съградися тази свята църква в името на света Троица, светите равноапостоли български просветители Кирил и Методия и свети Йоана Рилски с пристояването и иждивението на родолюбивите севлиевски граждани Севлиево, 1870 Октомври 19”.
В двора на храма са погребани руски воини, загинали за освобождението на България, а при олтара се съхраняват тленните останки на обесените на площада в Севлиево ръководители на Априлското въстание.
