Самонастаняване в чужд имот

Автор: Христиан Митев юрисконсулт

Преди две години той се разболя тежко и го взехме да го гледаме при нас, в столицата. Болестта обаче го стопи и за по-малко от месец той напусна този свят. Сами разбирате, че в такъв момент човек не мисли за имоти и пари. Сетихме се за наследствената фамилна къща чак през есента на миналата година. Отидохме на място да видим дали къщата няма да има нужда от стягане.
Не можете да си представите ужаса, който изпитахме, щом пристъпихме двора. Нападнаха ни две кучета, а от къщата изскочи цяла тумба цигани, които започнаха да мятат по нас бутилки. Оказа се, че са се самонастанили в бащиния ми имот, без да имат никакви права за това.
Многократно се обръщахме към полицията, към прокуратурата, към съда – отвсякъде ни казват, че нищо не може да се направи по въпроса. Отказвам да приема, че това е така. Моля ви, кажете ни към кого да се обърнем?
Правилно сте се обърнали към полицията, прокуратурата и съда. Във вашия случай може да търсите защита по наказателноправен и по гражданскоправен път.
„Самонастаняването”, както вие сте го назовали, на практика представлява едно от най-разпространените престъпления против реда и общественото спокойствие "самоуправство".
То е уредено в чл. 323 от Наказателния кодекс (НК). Така съгласно ал. 1 на посочената разпоредба: "Който самоволно, не по установения от закона ред, осъществи едно оспорвано от другиго свое или чуждо действително или предполагаемо право, се наказва в немаловажни случаи с лишаване от свобода до пет години и глоба до хиляда лева".

Извършване на самоуправство ще е налице, когато претендираното от дееца право на собственост върху конкретно определена вещ бъде оспорено от владелеца на тази вещ и деецът отнеме владението върху вещта в отклонение от установения законов ред преди разрешаването на спора върху нея с влязло в сила решение. За да е налице престъпление "самоуправство", трябва да са нанесени значителни вреди, както е в случая. В НК има и един по-тежко наказуем състав на самоуправството. Съгласно чл.323, ал.5, когато престъплението е осъществено чрез сила или заплаха, както е в случая, наказанието е лишаване от свобода до шест години.

Престъплението "самоуправство" е от общ характер, което означава, че задължително трябва да се проведе досъдебно производство - разследване, извършено от полицията под ръководството на прокурор.
За да се започне разследване, е необходимо да се подаде сигнал или жалба до прокуратурата или полицията за извършеното самоуправство, което вие твърдите, че сте направили.

Ако прокурорът се е произнесъл с постановление за отказ да се образува досъдебно производство, може да обжалвате същото пред по-горната прокуратура – например постановление, издадено от прокурор при районна прокуратура, може да оспорите пред горестоящия прокурор от окръжна прокуратура.
Гражданскоправният път на защита се изразява в предявяване на иск по чл. 76 от Закона за собствеността (ЗС). Такъв иск може да предяви всеки владелец и държател, без значение от срока на владението и държането. Предмет на иска са както движими, така и недвижими вещи. “Отнемане” на владението по 76 от ЗС е всяко нарушение, а не само лишаването от фактическа власт.

Нарушението трябва да е извършено насилствено или по скрит начин. Насилствено отнемане на владението е налице, когато владелецът е възпрян да упражнява фактическата власт върху вещта чрез физическо насилие и/или чрез заплашване.
Нарушението е извършено по скрит начин, когато нарушителят е избрал, за да го извърши време или начин, при които то мъчно може да дойде до знание на владелеца или държателя; Ответник е лицето, отнело вещта. Налице е давностен срок за предявяване на иска - 6 месеца от узнаването или от прекратяване на насилието.

Защитата се осъществява чрез осъждане на ответника:
- да върне вещта (или да плати равностойността й);
- да прекрати нарушението;
- да възстанови предишното състояние.

Заедно с връщането на владението могат да се искат и вредите и загубите, които ищецът е претърпял поради нарушението. Исковете за защита и за възстановяване на нарушено владение и държане (чл. 75 и 76 от Закона за собствеността) са подсъдни на районния съд като първа инстанция.
В глава 30 „Защита и възстановяване на нарушено владение” от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) се съдържат правила, свързани с иска за възстановяване на отнето владение.
По тези дела съдът проверява само факта на владението и на нарушението му. Документите, удостоверяващи правото на собственост, се вземат предвид само доколкото установяват факта на владението.

Когато владението е отнето по нареждане или със съдействие на съдебен изпълнител или друг държавен орган, съдът проверява законосъобразността на нареждането, съответно на извършените действия, независимо дали подлежат на обжалване и дали са обжалвани.
Лицето, което е предявило иск за собственост върху недвижим имот, не може да предяви иск за владение срещу същия ответник за същия имот, докато е висящо делото за собствеността, освен ако владението е отнето след предявяването на иска по насилствен или скрит начин.

Когато владението или държането е било отнето чрез насилие или по скрит начин (чл. 76 от Закона за собствеността), съдът може да наложи на нарушителя и глоба до 1000 лв.
Решението относно предаването на имота подлежи на предварително изпълнение и не може да бъде спряно.
Прокуратурата и полицията могат да се намесят и преди да има присъда в наказателен процес или решение по гражданско дело. За целта обаче те трябва да са приели, че става дума за извършвано или възможно самоуправство по смисъла на НК.

В сега действащия Закон за съдебната власт е предвидено, че в рамките на своята компетентност и в съответствие със закона прокурорът може да дава задължителни писмени разпореждания на полицейските органи.
Съгласно Закона за МВР полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции. Като същият закон разпорежда, че полицейските органи предупреждават устно или писмено лицето, за което има достатъчно данни и се предполага, че ще извърши престъпление или нарушение на обществения ред.

За писменото предупреждение се съставя протокол, с който лицето се предупреждава за отговорността, която се предвижда при извършване на съответното престъпление или нарушение на обществения ред.
По закон протоколът за предупреждение се съставя в присъствието на лицето и на един свидетел, като след запознаване със съдържанието му се подписва от полицейския орган, лицето и свидетеля. Отказът на лицето да го подпише се удостоверява с подписа на свидетеля.

Аргумент, че полицията и прокуратурата могат да извършат тези предупредителни и превантивни действия, е разпоредбата на ал. 3 на чл. 323 от НК, съгласно която деецът не се наказва, ако след предупреждение от съответния държавен орган незабавно възстанови първоначалното фактическо положение. Този съответен държавен орган може да бъде прокуратурата или полицията.

Препоръчваме ви да ползвате адвокатска защита и съдействие.
Настоящият отговор не изключва, а предполага консултацията с адвокат.

В категории: Горещи новини , Кантора Десант